Разрешаване на конфликтите във вашия брак
Авторът живее в щата Юта, САЩ.
Прекрасни благословии произлизат от разрешаването на конфликти в атмосфера на обич.
Илюстрации: Сали Уърн Компорт
Мат и Маргарет (всички имена са променени) изключили телевизора след заключителната сесия на обща конференция. Посланията били вдъхновяващи и те се насладили на положителната атмосфера, която изпълнила дома им през уикенда.
Представете си силното разочарование на Мат и Маргарет, когато, по-малко от 24 часа по-късно, те водели разгорещен спор дали да спестят един получен от работата на Мат неочакван бонус или да го изхарчат за дрехи за по-големите деца. Те не стигнали до решение и двамата се захванали с други задачи, чувствайки липса на разбиране в другия.
За да създават траен и щастлив брак, двойките трябва да се научат да разрешават конфликти, така че всеки да се чувства разбран и решенията да се взимат с приемливи компромиси.
Духовно предупреждение и напътствие
В Писанията и словата на пророците и апостолите има редица предупреждения за раздора. В 3 Нефи четем: „този, който има духа на раздора, не е от Мене, но е от дявола, който е бащата на раздора“ (3 Нефи 11:29). Старейшина Ръсел М. Балард от Кворума на дванадесетте апостоли учи как Сатана „полага усилия да забие клин на дисхармония между бащата и майката. Той подтиква децата да не се подчиняват на родителите си. … Сатана знае, че най-сигурният и ефективен начин да се осуети Господното дело е да се намалят ефективността на семейството и святостта на дома“1.
Различията в мнения, навици и произход са неизбежни, но ние разполагаме с редица източници да узнаем как да се справяме с тях. Ученията и уроците по време на неделното богослужение и църковните публикации могат да ни помагат и при нужда да бъдат допълнени от професионална информация. Двойките могат да усвоят методи за разрешаване на конфликти. Вдъхновението може да доведе до промяна в сърцата, която да смекчава отвътре всеки от съпрузите.
Президент Томас С. Монсън предупреждава: „Някои от най-големите възможности да покажем любовта си ще ни бъдат предоставени в нашите собствени домове. Любовта трябва да бъде същността на семейния живот, но понякога не е така. Може да има твърде много нетърпение, твърде много спорове, твърде много караници и твърде много сълзи“2.
Когато проблемите продължават да съществуват и започнат да вредят на семейния живот, може да има по-сериозни причини за конфликт, като например липса на зрялост, егоизъм, желание за надмощие над другия и гордост. Президент Гордън Б. Хинкли (1910–2008) учи: „Отдавна съм осъзнал, че най-значимият фактор в щастливия брак е любящата загриженост за благосъстоянието на нашия спътник. В повечето случаи егоизмът е основният фактор, който предизвиква спорове, раздяла, развод и разбити сърца“3.
Старейшина Марвин Дж. Аштън (1915–1994) от Кворума на дванадесетте апостоли също коментира: „Когато човек се замисли върху лошите чувства и неприятното усещане на раздора, добре е да си зададе въпроса: „Защо участвам в това?“ …
… Важно е да осъзнаем, че ние избираме своето поведение. В корена на този проблем е вековната проява на гордост“4.
Каквато и да е причината, трябва да научим нови умения и да смекчаваме сърцата си, когато проблемите продължават да съществуват.
Причини за конфликти
Съществуват множество причини за конфликти – от повърхностните лични предразсъдъци до по-дълбоките различни стилове на общуване. Освен преодоляване на егоизъм и липса на зрялост, двойките ще се натъкват на други чести причини за конфликти, в които се включват следните фактори:
-
Младоженци, които се приспособяват към стила на живот на другия
-
Естествени различия между мъжете и жените
-
Предизвикана от преумора раздразнителност
-
Различни мнения за най-доброто отглеждане на децата или управление на финансите
-
Децата се учат да упражняват свободата си на избор
-
Различни предпочитания
-
Твърде остра реакция на стрес
-
Липса на разбиране или умения за разрешаване на конфликти
Предупреждения за гнева
Много конфликти в брака и семейството произлизат от неконтролирания гняв. Ако не внимаваме, гневният изблик може да бъде последван от непрекъснат размисъл за несправедливото отношение към нас. Колкото по-дълго „преживяме“, толкова повече причини за оправдаване на нашата гледна точка създаваме. Това вглъбяване ни пречи да се успокоим и когато възникне втора вълна на гняв преди първата да е преминала, хормонални реакции могат да доведат до допълнителни изблици.
Например, по време на разговор Мерилин описва колко трудно било за нея да лежи в леглото, след като със съпруга си са се карали. „Знаех, че бях права – каза тя. – Знаех, че той ще светне лампата и ще се извини, но това никога не ставаше. Колкото повече мислех за това, толкова повече се ядосвах. И когато го чух да хърка, не можах да издържа – скочих от леглото, крещях му още и слязох долу. Можете ли да повярвате, че и след това той не се извини?“ Преживяното от Мерилин е добър пример как да не подхождаме към гневните чувства.
Навиците, дори краткосрочните, често изглеждат трудни за пречупване. Но брачните партньори могат да усвоят умения, с които да помагат. Ето няколко полезни подхода:
7 начина да се успокоим
Бързо поставете мислите си под съмнение. Например, Мерилин можеше да си каже: „Изглежда съм права, но правя от мухата слон. Връзката с моя съпруг е по-важна за мен от това, за което спорим“.
Позволете на емоциите да утихнат преди да се захванете да решите проблема. Изчакайте химическата реакция да приключи.
Намерете нещо, което да ви разсее. Изберете да мислите за нещо друго или се разходете.
Запишете мислите си. На някои това помага да обмислят въпроса.
Намерете продуктивен начин за разтоварване. С викане няма да се освободите от напрежението. Колкото повече давате гневен израз на чувствата си, толкова повече ще се ядосвате.
Слушайте успокояваща музика или четете възвисяваща литература.
Започнете отначало. Осуетете спора в началния му стадий. Проучванията показват, че първоначалните от три до пет минути на един разговор полагат основата за останалата част. Кажете си: „Това не отива на добро. Нека започнем отначало“.
Стъпки за разрешаване на конфликти
Укрепване на брака, наръчник на Семейните служби на Църквата, предлага три стъпки за решаване на конфликти: 1) обясняване на гледна точка, 2) осъзнаване на тревогата и 3) откриване на взаимно приемливи решения5. Тези стъпки се основават на модел на общуване и споделяне, за който са необходими съвместни усилия и взима под внимание всички тревоги.
1. Обясняване на гледна точка
Всеки споделя мнението си по открит и спокоен начин. Понякога внимателният размисъл решава проблема, защото става ясно, че спорът е само едно недоразумение. Например, съпруга, която счита, че съпругът ѝ егоистично настоява тя да отиде с него на баскетболен мач, вместо да излязат на вечеря, може да осъзнае, че той има по-малко интерес в баскетбола, отколкото да покаже внимание на един от играчите, който е спрял да посещава неговия час в Неделното училище.
2. Осъзнаване на тревогата
Двойките осъзнават тревогата в повече дълбочина. Фокусът е разбиране и приемане на тревогата на другия. Ако продължим примера с баскетбола, съпругата, въпреки че разбира загрижеността на съпруга ѝ към ученика, може да вярва, че нейният съпруг винаги поставя нуждите на другите над нуждите в брака. В този случай трябва да бъде проведено по-внимателно обсъждане, при което всеки един изразява чувствата си по внимателен начин и противопоставянето се замества със сътрудничество.
3. Откриване на взаимно приемливи решения
Двойките размишляват и откриват взаимно приемливи решения. Целта е всеки един по-скоро да се замисли какво може да направи за решаване на проблема, вместо какво другият трябва да направи. За такива преговори може да са необходими доста зрялост и търпение, но с времето те водят до увереност, че изразяването на чувства е нещо добро и че желанията на всеки един ще бъдат взети под внимание. Примерната ни двойка могат да се съгласят една петъчна вечер да отидат заедно на баскетболен мач, следващата петъчна вечер съпругът да отиде сам и други две петъчни вечери да излязат заедно като двойка. Не е толкова важно какви са петъчните дейности, а дали качеството на процеса на вземане на решения е удовлетворително и за двамата.
Резултати от разрешаването на конфликти
Прекрасни благословии произлизат от разрешаването на конфликти в атмосфера на обич. Сред тях са: стабилност, лично израстване (което води до личен мир), увеличена вяра, усъвършенстване на характера и лична праведност.
Когато конфликтите се решават, те се заместват от нови модели на поведение. Така брачните партньори имат нараснала възможност да изразяват положителни мисли и да оказват подкрепа. Сестра Джийн Б. Бингъм, обща президентка на Обществото за взаимопомощ, казва: „Думите имат удивителна сила да окриляват, но и да съкрушават. Вероятно всички можем да си спомним негативни думи, които са ни отчайвали, а също и други изричани с любов думи, които са окрилявали душите ни. Ако избираме да казваме само това, което е положително за и на другите, това ще насърчава и укрепва хората около нас и ще им помага да следват примера на Спасителя“6.
Двойките, които са се научили да разрешават конфликти, жънат желани награди. Един съпруг в някога проблемна връзка каза: „Трудно е за мен да погледна назад на предишното положение и да повярвам, че беше така. Как съм могъл да се отнасям към съпругата си по този начин? Благодарен съм, че Духът привлече вниманието ми, както и за търпението на моята съпруга“.
Заключение
За преодоляването на конфликти са нужни съзнателно усилие и постоянство. Следващото нещо, което кажете или направите, може да даде начало на по-позитивен модел на общуване във вашия брак. Вие също като нефитите можете да жънете плодовете на Духа: „Нямаше раздори в земята, понеже любовта Божия живееше в сърцата на людете.
И нямаше зависти, нито спорове, нито метежи… и наистина не можеше да съществува по-щастлив народ“ (4 Нефи 1:15–16).