Намиране на помощ след смъртта на Нанси
Авторът живее в Джорджия, САЩ.
Какво трябваше да направя, за да задействам изцелителната сила на Исус Христос в живота си?
Илюстрации: Айкър Айерстаран
През февруари 2016 г. моята съпруга Нанси почина след 11-годишна борба с рак на гърдата. Съсипващата мъка, която почувствах през първите месеци след смъртта ѝ, е невъзможно да бъде разбрана от човек, който не е преживял този вид загуба. Скръб, страдание, окаяност, болка – всички тези думи са твърде слаби. Беше непоносимо.
Изцелителната сила на Спасителя.
Отдавна бях осъзнал, че Исус Христос „слезе по-долу от всичко“ (У. и З. 88:6), за да може „да подпомага Своя народ според немощите му“ (Алма 7:12). Това означава, че силата на Единението на Спасителя действа отвъд осигуряване на възкресение и изкупление от греховете. Чрез тази сила Той също може да ни изцелява в моменти на страдание и нужда. В мъката си, неотложно и неистово, се опитах да науча какво трябваше да направя, за да задействам в живота си този аспект на силата на Спасителя. В продължение на седмици изучавах Писанията и речи на висши ръководители на Църквата. Искрено вярвах, че с цената на тежка болка и лична жертва, Спасителят познава изпитваната от мен болка. Но как това знание от Негова страна ми помагаше? Тъй като Той е изстрадал това за мен, какво трябваше да направя, за да получа помощта, която Той знае как да даде?
След много търсене, изучаване, молитва и поклонение в храма, започнах да разбирам. Първо, започнах да виждам все по-ясно, че Господ вече подпомагаше, утешаваше и подкрепяше нашето семейство, особено през седмиците преди смъртта на Нанси. Случиха се прекрасни духовни преживявания, за които сега знам, че са благословии, които произлязоха от изцелителната и укрепваща сила, която ни се дава чрез Единението на Спасителя. И само знанието, че Спасителят вече се е грижил за нас по един много индивидуален начин, само по себе си беше изключително утешаващо. Като Седрах, Мисах и Авденаго в древността, Той е бил с нас в „пламтящата огнена пещ“ (Даниил 3:17) на нашето страдание.
Упование в Господ
Също така научих, че от нас се изискват някои неща, за да получим утехата и изцелението на Господ. На първо място, ние трябва да Му се доверяваме. Това може да се окаже трудно за изпълнение. Защо да се уповававм на Бог при положение, че е могъл да предотврати смъртта на Нанси? В отговор на този въпрос, непрекъснато размишлявам върху следните Господни слова към Пророка Джозеф Смит:
„Вие не можете да съзрете засега с вашите природни очи замисъла на вашия Бог относно тези неща, които ще дойдат по-нататък, и славата, която ще последва след много изпитания“ (У. и З. 58:3).
Бяхме благословени с много знамения, че начинът и моментът на смъртта на Нанси бяха според Господната воля. Успях да разбера, че всезнаещият и любящ Отец е позволил да изстрадаме тези неща, защото в съвършения план за възвисяването на нашето семейство това страдание е необходимо по някакъв начин. Знаейки това, разбирам, че моята роля в Неговия план е не просто да устоя, а да устоя добре (У. и З. 121:8). До степента, в която мога да посветя това страдание на Него, ще бъда не само подпомаган, но и освещаван. Вече съм преживял това по много начини.
Съветвах децата ни да правят това, което сам научих в този процес:
-
Позволявайте на болката от трудните преживявания да ви подтиква към по-отдадено ученичество.
-
Изливайте сърцето си в молитва.
-
Ако чувствате гняв към Бог за това, че е позволил да се случи трагедията, умолявайте Го да замени този гняв с вяра и покорство.
-
Обещайте Му, че ще Го обичате и ще Му бъдете верни до края.
-
Непрекъснато черпете от Божието слово – от Писанията, както и от речите и написаното от съвременните пророци и вдъхновени учители.
-
Отивайте в храма с неутолим стремеж да бъдете учени на вечните неща.
-
Открийте хора, чиято лична криза се превръща в криза на вярата и ги укрепвайте с вашето свидетелство за тези учения.
Свидетелства на апостолите
Близо година след смъртта на Нанси настъпи нощ, когато чувстваната от мен скръб бе напълно съкрушаваща. Бях изпитвал дълбока болка и тъга през целия ден. Спомних си как старейшина Джефри Р. Холанд от Кворума на дванадесетте учи, че „пътят на спасението винаги минава… през Гетсимания“1. Макар че моите страдания не могат да се сравнят с тези на Спасителя, през онази нощ преживявах собствените си „тъмни и горчиви часове“2.
След като бях в това състояние за известно време и се молих за помощ, в ума ми дойде нещо, което бях чел и отбелязал на моя компютър няколко години по-рано. Открих документа и намерих това, което търсех. Беше интервю със старейшина Ричард Г. Скот от Кворума на дванадесетте апостоли (1928–2015), в което е попитан за загубата на неговата съпруга, Джанийн, през 1995 г. от рак. Старейшина Скот отговаря: „Първо, … не съм я загубил. Тя е от другата страна на завесата. Запечатани сме чрез светия обред на храма и ще бъдем заедно завинаги“3.
Илюстрация на храма Атланта Джорджия
През онази нощ тези думи бяха придружени от сила, която никога по-рано не бях чувствал. Сякаш морски фар беше включен в тъмна нощ. Никога не бях чел нещо, което да има толкова внезапен и дълбок ефект върху мен. Тъмнината и болката ме напуснаха. Бях като Алма, който не могъл „да си спомн(и) повече болките си“ (Алма 36:19). Това свидетелство на един апостол проникна в сърцевината на същността ми. Зачудих се как една идея, която съм познавал още от детството, може изведнъж да стане така ясна. Започнах да се питам как беше възможно старейшина Скот да знае нещо такова. И тогава осъзнах, че и аз го знам. Ако бъда верен, мога да имам цялата надежда, която имаше старейшина Скот. И макар че оттогава със сигурност съм преживял тъга и скръб, никога отново не съм чувствал дълбините от болка, през които преминах онази нощ.
Това е силата, която Спасителят ни предлага, за да ни подпомага в нашите изпитания. Знам, че скръбта на семейството ни никога няма напълно да бъде заличена, но тя се неутрализира от „укрепващите“ и „усъвършенстващи“ благословии на Единението на Спасителя4. Доближавали сме се към Спасителя, чувствали сме Неговата утеха и сме били подкрепяни от сигурната основа на нашите завети.