Останете непоклатими
Авторката живее в щата Юта, САЩ.
Приятелите оказват голямо влияние върху лекотата – или трудността – да живеем според нашите стандарти.
Израснах с приятели - членове на Църквата и имах желанието аз самата да се кръстя и да стана член. Когато заминах в друг щат, за да следвам, започнах да участвам в уроци с мисионерите. За съжаление, натискът на моите нови връстници правеше следването на евангелските стандарти трудно. Моите приятели първокурсници прекарваха доста време на купони с употреба на алкохол. Аз никога преди не бях пила алкохол, но новите ми приятели непрекъснато ме караха да пия.
Знаех, че Евангелието е истина, но изкушението от страна на моите връстници беше трудно за преодоляване.
Започнах да се моля на Небесния Отец за силата да взимам правилни решения. Все още не бях занижила стандартите си, но се страхувах, че няма да имам силата да откажа следващото предложено ми питие. Липсваха ми приятелите, които споделяха същите ценности.
Една съботна вечер отидох на купон с моите съквартирантки. Веднага всички мои приятели започнаха да пият и ме насърчаваха за първи път да опитам алкохол.
Бях изкушена. Взех подадената ми чаша бира. Приближих я до устата си, чувствайки се неудобно, но доволна от вниманието на приятелите си. След това Ник, момче известно с алкохолните си подвизи, дойде в групата.
„Не си го пила това, нали?“ – попита той.
„Още не“ – отговорих аз.
„Ако го направиш – каза Ник – ще съжаляваш през остатъка от живота си“.
Бях шокирана. Знаех, че е прав. Не исках да пия. Исках да се присъединя към Църквата. Върнах чашата и си тръгнах от купона, благодарна, че не направих неправилния избор.
На следващата сутрин отидох до църквата, намерих мисионерите и уточнихме кога ще се кръстя. От онзи ден избягвам купоните с алкохол. В Църквата се сприятелих с хора, които споделят моите ценности и стандарти. Все още бяхме приятели с моите съквартирантки, но ясно им изложих моите стандарти. Когато разбраха колко важни за мен са моите ценности, те ги уважиха и спряха да ме притискат. Те забелязваха и уважаваха решението ми да напусна стаята, когато гледат непристойни филми или слушат такава музика.
Свидетелството ми беше укрепено от това преживяване и ще полагам усилия никога да не принизявам стандартите си в резултат на външен натиск. Също така знам, че най-добрият начин да взимаш трудни решения е да знаеш какви са твоите стандарти и да ги следваш от самото начало.
Знам, че Небесният Отец отговори на молитвите ми за силата да устоя на изкушението. Благодарна съм, че Светият Дух ме насърчи да взема правилното решение. Знам, че стандартите на Църквата ни се дават за наша защита и съм благодарна, че изборът да ги спазя ми помогна да избера да се присъединя към Църквата.