Лица на вярата
Илир Додай
Драч, Албания
Службата невинаги е нещо удобно, но като баща и епископ, Илир Додай се опитва да показва на децата си, че тя винаги си заслужава.
Коуди Бел, фотограф
Възрастна сестра в района имаше тумор в стомаха и всеки ден някой трябваше да ѝ помага, защото не можеше да става от леглото. Накрая поиска само аз да я посещавам, без никой друг носител на свещеничеството или когото и да било, защото беше много болна и скоро щеше да почине. Тя се чувстваше удобно, когато нейният епископ ѝ помагаше.
Един ден ми направиха операция на сърцето и не можех да я посещавам за малко време. Когато се върнах да я видя, тя каза: „Епископе, как можеш да идваш да ми помагаш, когато наскоро си имал операция?“
Аз ѝ казах: „Моето призование е да служа на другите“.
Смъртта ѝ наближаваше и нейното тяло гаснеше. Трудно беше да я виждам в това състояние, но тя не се страхуваше от смъртта. Обичаше Бог и познаваше плана на спасение. „Знам, че Бог има прекрасен план за мен“ – каза тя.
Когато почина, се замислих над моите преживявания с нея и колко хубаво беше моето призование като епископ. Благодарен съм, че мога да служа на околните, да ги обичам и да им помагам. Обичам Евангелието.