Помогнете на някой днес

От президент Томас С. Монсън

Адаптирано от „Какво направих днес за някого?“, Лиахона, ноем. 2009 г., с. 84–87.

Ние сме Господните ръце. Той разчита на нас.

Уверен съм в намеренията на всеки член на Църквата да служи и помага на онези, които са в нужда. При кръщението сключваме завет да носим „един другиму тегобите си, за да може те да са леки“ (Мосия 18:8). Колко пъти се е смекчавало сърцето ви, докато сте били свидетели на нуждата на друг човек? Колко често сте възнамерявали да бъдете човекът, който оказва помощ? И още, колко често се е намесвал всекидневният живот и вие сте оставяли други да помогнат с мисълта: „O, със сигурност някой друг ще се погрижи за този проблем“.

Ние сме станали толкова впримчени от заетостта в живота ни. Все пак, ако спрем и размислим и видим хубаво какво правим, може да открием, че… много често прекарваме повечето време в грижи за неща, които изобщо нямат особено значение в големия план на нещата, като пренебрегваме по-важни каузи. …

Ние сме заобиколени от хора, които имат нужда от нашето внимание, от нашето насърчение, подкрепа, утеха и доброта, независимо дали са близките ни, приятели, познати или непознати. Ние сме Господните ръце тук на земята, със задача да служим и помагаме на Неговите чеда. Той разчита на всеки един от нас. …

Нека думите на познатия химн проникнат в душите ни… :

Днес направих ли нещо добро в света?
Насърчих ли изпаднал в беда?
И на тъжния днес върнах ли радостта?
Ако „не“, провал е това.
А нечия тежест дали облекчих,
с готовност ли я споделих?
На нещастни и болни какво подарих,
с помощта си кого подкрепих?

(„Направих ли нещо добро?“, Химни, № 141).

… Нека си задаваме следния въпрос… : „Какво направих днес за някого?“ Моето напътствие към членовете по света е да намерят някого, който е в затруднение, или е болен, или самотен, и днес да направят нещо за него или нея.