Сара и изследването
Авторката живее в щата Колорадо, САЩ.
Може би Светият Дух можеше да помогне на Сара да не се страхува толкова.
„Когато Христос бил на земята, Той обещал да изпрати Светия Дух да ни утеши – нашият истински, вечен приятел“ (Children’s Songbook, с. 105).
„Изглежда, че на Сара ще е нужен ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) на гърба“ – каза д-р Франк. Той се усмихна на Сара: „Ще назнача един за утре. Ще се върна след няколко минути“.
Гърбът на Сара я болеше от известно време. Когато се събуди сутринта, той толкова я болеше, че ѝ беше трудно да се изправи и едва можеше да върви. Сара и нейната майка бяха дошли да видят д-р Франк, за да разберат какво не е наред.
„Още едно ЯМР?“ – попита Сара, като погледна към Мама. Веднъж вече ѝ направиха ЯМР. Тя си спомни колко уплашена се беше чувствала в голямата тръба, която снимаше вътре в тялото ѝ.
„Съжалявам, Сара – каза Мама. – Но снимките ще помогнат на д-р Франк да научи какво не е наред с гърба ти. Знам, че можеш да се справиш. Ще бъда там до теб“. Мама стисна ръката на Сара.
„Но не можеш да влезеш вътре с мен“ – каза Сара. Тя наведе глава и една сълза се плъзна по бузата ѝ. Мама можеше да бъде с нея в стаята, но веднъж влязла в тунела на машината, тя щеше да е сама.
Мама обгърна Сара с ръка. „Това е вярно, но знаеш ли кой може да бъде там, за да те утешава?“
Сара си спомни едно от имената на Светия Дух: Утешителят. Може би Светият Дух можеше да ѝ помогне да не се страхува толкова.
„Светият Дух?“ – попита Сара.
Мама кимна: „Точно така. Можеш да се молиш Светият Дух да ти помогне. Татко и аз също ще се молим за теб“.
Тогава на Сара ѝ хрумна страхотна идея. „Може ли да помоля Татко за благословия?“
Мама се усмихна: „Разбира се. Знам, че това много ще го зарадва“.
Същата вечер Татко постави ръце на главата на Сара и ѝ даде свещеническа благословия. Когато той благослови Сара тя да бъде утешавана от Светия Дух, една мека топлина изпълни тялото ѝ. Това чувство остана с нея през цялата нощ.
На следващата сутрин Сара легна на кушетката, която щеше да се плъзне в големия апарат. Тя повтори в ума си думите, които Татко беше казал по време на благословията: Светият Дух ще бъде там да те утешава. Сара стисна дясната ръка на Мама. След това сестрата натисна копчето и тя влезе в апарата.
Той издаваше смешни звуци, докато снимаше гръбнака ѝ. Сара трябваше да лежи много неподвижно, за да може снимките да не са размазани. Тя се паникьоса за минута, но след малко отново почувства топлината. Чувството беше като при една от прегръдките на Мама. Или меко одеяло. Знаеше, че всичко ще бъде наред. И съвсем скоро изследването приключи!
В кабинета си д-р Франк показа на Сара и Мама снимките на гръбнака. „Ти се справи отлично, лежа неподвижна – каза д-р Франк на Сара, когато се наведе до нея. – Тези снимки на гърба ти показват, че ще трябва да направим операция, за да можеш да ходиш по-добре“.
Сара се уплаши.
„Добре е скоро да те оперираме“ – каза д-р Франк, поглеждайки към майката на Сара. След това отново се обърна към Сара: „Може да ти трябват няколко седмици отново да се почувстваш добре, но след като видях как се справи днес, знам, че всичко ще е наред“.
Сара се опита да мисли за всички неща, които щеше да може да прави, след като д-р Франк излекува гърба ѝ. Ще може да тича и плува и скача в голяма купчина листа. На нея ѝ липсваха тези дейности. Но операцията е по-страшна и от онзи апарат! След това Сара си спомни своите молитви и специалната си благословия. Небесният Отец ѝ беше изпратил Утешителя. Той отново щеше да ѝ помогне.
Тя погледна д-р Франк. „И ще мога да скачам в голяма купчина листа?“ – попита тя.
Той се усмихна: „Ще можеш да скачаш в голяма купчина листа“.