Говорим за Христос
Не е твърде късно за втора възможност
Авторката живее във Вирджиния, САЩ.
Бащата на една от моите затруднени ученички каза на дъщеря си: „Не е твърде късно да успееш“. Господ има същото послание за нас.
Илюстрация от Кели Макморис
Сандра беше ученичка в моя клас по английски език за напреднали. Няколко седмици след началото на годината тя не беше предала и страница домашно. Само стоеше умислена на бюрото си. Измисляше извинения за несвършените задачи, не полагаше никакви усилия и по всичко личеше, че няма отношението да успее в такъв труден курс.
Нейният съветник и аз решихме да проведем среща със Сандра, нейният баща и някои от другите учители, за да се реши какво следва да се предприеме: трябваше ли да се откаже от курсовете за напреднали и вместо това да се запише в стандартни? Най-много умовете ни се занимаваха със следния неизречен въпрос: можехме ли да открием начин Сандра да успее?
Вярвайки, че на Сандра бяха дадени множество възможности за успех, но вместо това бе избрала неуспеха, аз отидох на срещата силно обезсърчена. Тайно се надявах тя да реши да се откаже от моя клас, за да не се тревожа повече за нея. Почувствах, че бях направила всичко възможно и че вече бе твърде късно.
На срещата личеше, че Сандра също се съмняваше в своята способност да успее. Тя беше втренчила поглед в масата, докато описвах неуспеха ѝ в часа по английски език. Докато учителят по история потвърждаваше, че Сандра няма успех и в неговия час, тя се сви още повече в стола си и видях как сълзи започнаха да се стичат по бузите ѝ.
В усилието си да покажа състрадание, обясних на нея и баща ѝ, че ако искаше да има успех в тези трудни курсове, тя трябваше да промени поведението, което я беше довело до това положение, и че това щеше да бъде много трудно.
Послание от нейния баща
След това съветникът се обърна към нейния баща, мъж с малко образование, който изглежда се чувстваше неловко в училищната среда. Съветникът го попита дали той имаше въпроси към учителите. Той каза, че нямаше и ни благодари за всичко, което сме направили за Сандра. Но каза, че има нещо, което иска да каже на дъщеря си.
Сърцето ми се сви. При някои срещи с родители съм виждала как те се карат на децата си пред учители и съветници, укорявайки ги за техния мързел, невнимание и липса на мотивация. Подготвих се да чуя това отново.
Но се изненадах, като чух нещо друго. Смиреният баща на Сандра се обърна към просълзената си 16-годишна дъщеря, изтерзана от срам и съжаление, и ѝ каза: „Не е твърде късно. Не е твърде късно да успееш. Не е твърде късно, наистина“.
Тръгнах си от срещата благодарна за изпълнената с обич реакция, но и разтревожена, че той нямаше представа какво щеше да е нужно, за да може неговата дъщеря да успее да завърши курса. Това изглеждаше невъзможно. По-късно научих, че тя беше решила да се откаже от часа по история, но не и от моя час по английски език.
По-късно през същия ден коленичих в молитва и след като помислих за моите собствени недостатъци и помолих Небесния Отец за прошка, осъзнах колко много имах да науча от бащата на Сандра. Чувства на несигурност и неспособност и в моя живот са ме карали да се чудя дали съм достойна за втора възможност, дали я заслужавам. В такива моменти Господ, като бащата на Сандра, избра не да ме укорява, а да ми вдъхне увереност: „Дъще моя, не е твърде късно. Не е твърде късно“.
Посланието на Евангелието
Колко често сме вярвали на посланието на противника, че вече няма надежда за нас? Пророците ни казват нещо различно. Исайя увещава: „Нека се обърне към Господа и Той ще се смили за него, и към нашия Бог, защото Той ще прощава щедро“ (Исайя 55:7). Мормон добавя свидетелството си: „Винаги, когато те се покайваха и търсеха опрощение с искрено чувство, на тях им биваше прощавано“ (Мороний 6:8). Радостта на Евангелието е следната: никога не е твърде късно. Защото винаги, когато търсим опрощение, Господното изкупление ще ни позволява да започваме наново.
Сандра, мотивирана да започне отначало, направи бавни, но важни промени. Промяната не бе лесна – беше необходимо всекидневно усилие, за да преодолее лошите си навици – но тя видя наградата от усилията си, тъй като оценката ѝ постепенно се подобри.
В перспективата на Евангелието, нашата крайна оценка няма да зависи от това колко дълго сме се препъвали по пътеката или в колко дълбока дупка сме се напъхали. Вместо това, Господ ще преценява живота ни въз основа на посоката, в която сме поели, как сме се покайвали и степента, в която сме разчитали на Господното Единение.
Въз основа на моето ограничено разбиране, аз се съмнявах в способността на Сандра да преодолее допуснатите в миналото грешки. За разлика от това, нашият съвършен Небесен Отец никога не губи надежда в способността на Неговите чеда да достигнат спасение чрез усъвършенстване в Христос. Няма значение колко сме затънали – Той винаги ще търси изгубения. Господ ни умолява повече да не се скитаме като странници в греха, а вместо това да Го търсим с надежда и да се радваме на благословиите на Неговото безпределно Единение. Наистина, никога не е твърде късно.