Развиване на моя бизнес с оризови кексчета
Лордита Ягомиом
Мисамис Оксидентал, Филипини
Исках да изпратя сина си на мисия, но продажбата на един килограм бибингка (оризови кексчета) седмично не беше достатъчна, за да го издържам на мисия.
Моят син помагаше финансово на семейството и твърде много се тревожеше за нашето финансово състояние, за да се почувства удобно и да замине. Изкарването на пари бе една непрестанна борба за нашето семейство. Гордеех се с желанието на 25-годишния ми син да служи на Господ, но осъзнавах, че ще ни трябва чудо, за да се осъществи мечтата му да отслужи мисия.
Присъединих се към група за разчитане на собствените сили. Знаех, че семейството ми ще бъде благословено, ако бъда находчива и упражнявам вярата си. На едно от събранията получих подтик да отида на пазара. Там видях много жени да продават традиционни печени изделия. Сключих сделка с една жена. Разбрахме се да оставям за продажба продукцията си всяка сутрин и вечер да минавам за печалбата. Тази уговорка се оказа печеливша и за двете ни. Скоро намерих още продавачи. Бизнесът ми се разрасна на 10 продавача, докато още бях в групата за разчитане на собствените сили.
Научих се да отделям личните си пари от работните и да си плащам заплата. Научих се да не губя време в направата на изделия, които не се продават, и вместо това да се съсредоточавам върху носещите печалба. Също така научих как да предлагам продукция в социалните медии. Партньорът ми за действие в групата за разчитане на собствените сили ми помогна да създам профил във Фейсбук. Там научих повече за пакетирането и наименуването на продуктите. След време бизнесът ми се разрасна дотолкова, че съпругът ми можеше да остави работата си на тежък физически труд и да работи с мен.
Един човек наскоро ме попита как вървят продажбите. С гордост му казах, че вече продавам 12 килограма оризови кексчета.
„12 килограма на седмица е страхотно!“ – каза той.
„Не, братко – казах аз. – Продавам 12 килограма на ден“.
Синът ми по-късно ми сподели колко е щастлив, че моят бизнес вече може да покрива нуждите ни.
„Вече изглежда ще мога да отида на мисия“ – каза той.
Сега той служи в мисия Сан Пабло Филипини. Много съм благодарна за тази инициатива за разчитане на собствените сили. Господ е съвсем сериозен, когато казва: „Моята цел е да обезпечавам светиите Си“ (У. и З. 104:15).