Вечер край огнището със старейшина Кийрън
На 30 май 2019 г. в сградата на клон София на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни се проведе вечер край огнището със старейшина Патрик Кийрън от Президентството на Седемдесетте, който бе придружен от съпругата си сестра Кийрън.
На събитието присъстваха Стивън Дейвис, президент на Българска централноевразийска мисия, местни ръководители и членове от цяла България. Чрез интернет приложение събранието наблюдаваха над сто светии и гости на Църквата от България и Турция.
Първият говорител, който бе и водещ на събранието, бе Красимир Коларов, председател на Църквата в България. Той сподели свои бележки върху Йов 28:28 (Библия) като обобщи: „Нашият страх от Господа не трябва да идва от наказанието, то е мъдрост за тези, които следват Спасителя. Когато избираме да се отдалечаваме от злото, Господ ще увеличава нашия разум. Като правим това, ще получаваме скритите от света неща“.
Сестра Кийрън припомни на събранието за поредицата чудеса, които Исус Христос е извършил преди да възкреси дъщерята на Яир. Тя сподели, че тази история ни учи на упорство във вярата като подчерта: „Ако има нещо, което силно желаем и чакаме дълго, трябва да сме постоянни и да упражняваме вяра, че Господ знае от какво се нуждаем, че всичко е в Неговите ръце и има съвършен момент, в който Той ще ни благослови с това, което желаем. Понякога трябва да преминем през същото страдание като Яир. Понякога трябва да чакаме, понякога може да мислим, че Бог се бави да отговори на молитвите ни, но Исус винаги ни казва: „Не се страхувай, просто вярвай! Не се отказвай от Мен! Не губи вяра! Не се съмнявай! Не отпадай! Просто вярвай в Мен! Просто вярвай, че мога да те изцеля, и че винаги ще отговоря на молитвите ти!“.
„Едно е да знаем нещо, друго е да го изкажем и съвсем различно е дълбоко да го разбираме“. Така започна посланието си старейшина Кийрън, след като изрази своята благодарност към и за съпругата си и ни подкани да прекараме още малко време със Спасителя. Позовавайки се на история от 3 Нефи 17:2–17 (Книгата на Мормон), която илюстрира търпението, състраданието и любовта на Спасителя към хората, той подчерта, че Църквата е болница за болните, а не манастир за съвършени хора. Изполва красотата на розата, като красиво творение символизиращо нас, хората. Разглеждайки розата под микроскоп (нашите семейства, приятели и членовете на църквата), това цвете се оказва, че не е чак толкова красиво (когато гледаме грешките и слабостите на другите). ,,Не правете това“ ни съветва старейшина Кийрън. Той сравни своята родителска болка, която изпитал, когато дъщеря му паднала и си наранила краката и ръцете, с болката, която изпитва нашия Небесен Отец към нас, когато страдаме. След вдъхновените слова, старейшина Кийрън даде своето свидетелство за истинността на Църквата и голямата обич, която изпитват Исус Христос и нашият Небесен Отец към нас.
След края на духовната част старейшина и сестра Кийрън разговаряха с членовете на църквата и продължиха да ги укрепват чрез своята вяра и свидетелство.