Да станеш истински ученик
От старейшина Дениъл Л. Джонсън
От Седемдесетте
Когато се подчиняваме на Неговите заповеди и служим на ближните си, ние ставаме по-добри ученици на Исус Христос.
Онези от нас, които са влезли във водите на кръщението и са получили дара на Светия Дух, сме сключили завет, че желаем да вземем върху си името на Исус Христос, или казано иначе, заявяваме, че сме ученици на Господ. Подновяваме този завет всяка седмица, като вземаме от причастието, а нашето ученичество се вижда от начина, по който живеем. Можахме да видим такова ученичество при едни скорошни събития в Мексико.
За земеделските стопани в северно Мексико пролетта започнала прекрасно. Овошките разцъфтели и всички очаквали изобилна реколта. Вече се готвели планове да се изплатят заеми, да се купят нови машини и да се засеят нови терени, както и да се плати за образованието на членове на семейството. Били направени дори планове за семейни ваканции. Навсякъде царял оптимизъм. Тогава, през един понеделник в края на март, връхлетяла снежна буря. Валяло докъм три часа сутринта. След това, с отстъпването на облаците, температурите се понижили още повече. През цялата нощ и рано сутринта били положени всички възможни усилия да се спаси поне част от реколтата. Но без резултат. Просто било твърде студено и цялата реколта замръзнала. През тази година нямало да се берат и продават плодове. Вторникът настъпил с тежката и обезсърчаваща загуба на всички тези прекрасни плодове, както и на мечтите отпреди ден по-рано.
Получих писмо по електронната поща, в което съпругата на Джон Хач, тогава първи съветник в президентството на храма Колония Хуарес Чиуауа, описва тази ужасна сутрин. Цитирам откъси от това писмо: “Джон стана рано, около 6:30, за да отскочи до храма и да види дали трябваше да отменим сутрешната сесия. Той се върна, като каза, че паркингът и пътят са пусти, но все пак решихме да отидем. Сметнахме, че някои от работниците, които не бяха земеделци, щяха да дойдат, като можехме да съберем всички в сесията. … Беше толкова вдъхновяващо да наблюдавам как всички идват, един след друг. Те дойдоха, без изобщо да са спали, знаейки, че реколтите им са изгубени. … Наблюдавах ги по време на подготвителното събрание, на тях им беше трудно да стоят будни. Но вместо да сметнат, че си имат добро оправдание да не дойдат, те бяха там. И имахме 38 човека в тази сесия (това е пълна сесия)! За нас това бе една възвисяваща сутрин и ние благодарихме на Небесния Отец за добрите хора, които изпълняват дълга си, независимо какво се случва. Тази сутрин почувствах един специален дух. Сигурна съм, че Бог остана доволен от това, че обичаме Неговия дом и чувстваме, че трябваше да бъдем на това място през една толкова трудна утрин”.
Но разказът не свършва така, а все още продължава.
Повечето от земеделците, изгубили своята реколта от плодове, разполагат със земя, на която да засадят допълнителна реколта за сезона, като например люти чушки или боб. Тази реколта би могла да осигури някакъв доход, с който да се преживее до реколтата от плодове през следващата година. Имало обаче един добър брат с младо семейство, който не разполагал с допълнителна земя и за цялата година нямало да получи никакъв доход. Имало хора в общността, които видели лошото положение на този брат и, действайки по собствена инициатива и с лични средства, те му осигурили парцел, използвали свои машини за подготовка на земята и му предоставили разсад за люти чушки.
Познавам мъжете, за които току-що говорих. И, познавайки ги, не съм изненадан от техните действия. Но хората, които не ги познават, вероятно ще си зададат два въпроса, започващи с думата защо. Защо те биха дошли до храма, за да изпълнят своите задължения и да служат, след като цяла нощ са били будни, и то за да разберат, че са изгубили повечето от своя доход за цялата година? Защо биха използвали своите вече оскъдни и много ценни ресурси, за да помогнат на друг човек в отчаяна нужда, когато те самите се намират в така трудни финансови обстоятелства?
Ако разбирате какво означава да бъдеш ученик на Исус Христос, тогава ще знаете какви са отговорите на тези два въпроса.
Сключването на завет да бъдеш ученик на Христос е траещ цял живот процес, като пътят не е винаги лесен. Когато се покайваме за греховете си и се стремим да вършим това, което Той желае да вършим, и служим на нашите ближни, така както Той би им служил, ние неизбежно ще станем по-подобни Нему. Да станем като Него и да бъдем едно с Него е нашата най-висша цел и по същество е самото определение за истинско ученичество.
Когато посещава американския континент, Спасителят пита своите ученици, “Прочее, какви човеци трябва да бъдете вие?” След това, давайки отговор на собствения Си въпрос, Той казва, “Истина ви казвам, тъкмо какъвто съм Аз” (3 Нефи 27:27).
Да станем като Спасителя не е лесна задача, особено в света, в който живеем. Изправяме се пред трудности и противопоставяне буквално всеки ден от живота си. За това си има причина, като тя е една от основните цели на земния живот. Както четем в Авраам 3:25, “И с това ще ги изпитаме, за да видим дали ще вършат всички неща, които Господ техният Бог, ще им заповяда”.
Тези изкушения и изпитания могат да бъдат различни по същност и сила. Но никой не може да приключи с това земно съществуване, без да премине през тях. Като цяло си представяме изпитанията като загуба на реколта или работа, смъртта на обичан човек, болест, физическа, умствена или емоционална недееспособност, бедност или загуба на приятели. Обаче дори постигането на привидно достойни цели може да се придружава от опасността, наречена безполезна гордост, когато се стремим да получим по-скоро почестите на човеците, отколкото одобрението на небесата. Тези цели могат да включват светска популярност, обществено признание, физически способности, артистичен или атлетичен талант, благоденствие и богатства. По отношение на тези последните изпитания някои от нас може да имат чувства, подобни на изказаните от Теви в Цигулар на покрива: Ако богатството е проклятие, “нека (Бог) ме накаже с него. И никога да не се оправя!”1
Но тези последните видове изпитания могат да бъдат дори по-заплашителни и опасни, по-трудни за преодоляване от първите. Нашето ученичество ще бъде развивано и доказвано не от вида изпитания, с които се борим, а начина, по който им устояваме. Както ни учи президент Хенри Б. Айринг: “И така, големият изпит в живота е да се види дали ще се вслушаме и подчиняваме на Божиите заповеди всред бурите на живота. Той не е да се устои на бурите, а да се избере правилното, докато те бушуват. И е житейска трагедия да не издържим този изпит и така да не отговорим на изискванията да се върнем отново в славата на нашия небесен дом” (“Духовната подготовка: започнете отрано и бъдете постоянни”, Лиахона , ноем. 2005 г., стр. 38).
Аз съм горд дядо на 23-ма внука. Те никога не спират да ме удивяват със своето разбиране на вечните истини, дори в своите най-ранни години. Докато подготвях тази реч, аз поисках от всеки от тях да ми изпрати кратко определение на това какво означава да бъдеш ученик или последовател на Исус Христос. Получих прекрасни отговори от всички тях. Но бих искал да споделя с вас следния отговор на осемгодишния Бенджамин: “Да бъдеш ученик на Исус Христос означава да бъдеш пример. Означава да бъдеш мисионер и да се подготвяш да бъдеш мисионер. Означава да служиш на другите. Означава да четеш Писанията и да казваш молитвите си. Означава да спазваш светостта на Господния ден. Означава да се вслушваш в подтиците на Светия Дух. Означава да ходиш на църква и да посещаваш храма”.
Съгласен съм с Бенджамин. Същността на ученичеството е да правиш и да ставаш. Когато се подчиняваме на Неговите заповеди и служим на ближните си, ние ставаме по-добри ученици на Исус Христос. Подчинението и послушанието на Неговата воля осигурява спътничеството на Светия Дух, заедно с благословиите от мир, радост и безопасност, които винаги придружават този трети член на Божеството. И те не могат да се получат по никой друг начин. В края на краищата именно чрез пълно подчинение на волята на нашия Спасител ние ставаме като Него. Отново, да станем като Него и да бъдем едно с Него е нашата най-висша цел и по същество е самото определение за истинско ученичество.
Именно ученичеството видях да се практикува в храма Колония Хуарес и в полетата наоколо, когато братята и сестрите във вярата затвърдиха своята отдаденост към Бог и едни към други, въпреки съкрушителните трудности.
Свидетелствам, че когато се подчиняваме на Неговите заповеди, служим на другите и подчиняваме своята воля на Неговата, ние напълно ще станем Негови истински ученици. Свидетелствам за това в името на Исус Христос, амин.