Първата голяма заповед

От старейшина Джефри Р. Холанд

От Кворума на дванадесетте апостоли

Има един живот на ученичество, който да отдадем в израз на нашата любов към Господ.

Струва ми се, че в историята няма група хора, към които да храня повече симпатии от единадесетте апостоли, останали сами веднага след смъртта на Спасителя на света. Мисля, че понякога забравяме колко неопитни били те и колко изцяло зависими били от Исус. За тях Той често казвал, “Толкова време съм с вас и не познава(те) ли Ме?”¹

Но, разбира се, те смятали, че Той не е бил с тях достатъчно дълго. Три години не е много време, за да бъде призован цял един кворум на Дванадесетте апостоли от шепа новообърнати във вярата хора, да бъдат те пречистени от грешките на старите порядки, да им се преподадат чудесата на Евангелието на Исус Христос, след което да се оставят да продължат делото, докато те също бъдат убити. Доста смущаваща перспектива за група наскоро ръкоположени старейшини.

Особено това да останат сами. Многократно Исус се опитал да им каже, че нямало да остане физически с тях, но те или не можели, или не искали да осмислят такава мъчителна вероятност. Марко пише:

“Защото учеше учениците Си, като им казваше: Човешкият Син ще бъде предаден в ръцете на човеци, и ще Го убият; и след като Го убият, подир три дни ще възкръсне.

Но те не разбраха думата и бояха се да Го попитат”².

След това, с толкова кратко време за обучение и още по-малко за подготовка, се случило немислимото и невероятното станало реалност. Техният Господ и Учител, техният Съветник и Цар бил разпънат. Неговото земно служение приключило и изпитващата затруднения малка Църква, която установил, изглежда била обречена на присмех и гибел. Неговите апостоли наистина Го видели в Неговото възкресено състояние, но и това само увеличило тяхната почуда. Когато със сигурност са си задавали въпроса, “Какво ще правим сега?”, те се обърнали към Петър, старшият апостол.

Тук моля за вашето снизхождение, докато свободно описвам този разговор. Петър казва на своите другари: “Братя, изминаха славни три години. Само преди няколко кратки месеца никой не можеше да си представи чудесата и божествените проявления, които сме видели. Ние общувахме, молихме се и работихме със Самия Син Божий. Вървяхме с Него, плакахме с Него и през нощта на онзи ужасен завършек никой не е плакал по-горчиво от мен. Но това приключи. Той изпълни делото Си и се вдигна от гроба. Изработи Своето и нашето спасение. И сега питате, “Какво да правим?” Няма какво да ви кажа, освен да се върнете към предишния си живот възрадвани. Аз смятам да половя риба”. И поне шестима от десетте останали апостоли казали задружно, “Ще дойдем и ние с тебе”. Иоан, който бил един от тях, пише, “Излязоха и се качиха на ладията”³.

Но за съжаление риболовът не сполучил. През първата нощ на езерото те не хванали нищо, нито една риба. С първите лъчи на зората те с разочарование поели към брега, където в далечината видели фигура, която им извикала, “Момчета, хванахте ли нещо?” Натъжено тези завърнали се към своята професия апостоли дали мъчителния за всеки рибар отговор. “Нищо не хванахме”, измърморили, като не им станало по-леко от това, че ги нарекли “момчета”⁴.

“Хвърлете мрежата отдясно на ладията и ще намерите”⁵, извикал непознатият – като от тези прости думи те започнали да си спомнят. Само три години по-рано тези същите мъже ловили риба в същото това езеро. Тогава, според записаното в Писанията, те казват, “цяла нощ се трудихме, и нищо не уловихме”⁶. Но един техен приятел галилеянин им извикал да пуснат мрежите и в резултат извадили “твърде много риба”⁷, толкова, че мрежите им се скъсали, а уловът така напълнил лодките, че те започнали да потъват.

Сега това се случва за втори път. Тези “момчета”, както били съвсем уместно наречени, бързо пуснали мрежата “и вече не можаха да я извлекат поради многото риби”⁸. Иоан казал очевидното: “Господ е”⁹. И така неудържимият Петър скочил от лодката.

След радостната среща с възкресения Исус Петър провел един разговор със Спасителя, който смятам за критичния повратен момент на служението на апостолите като цяло и със сигурност лично за Петър, подтиквайки този мъж-духовна канара да изживее живот, отдаден на величествена служба и ръководство. Гледайки техните очукани лодки и протрити мрежи, както и удивителната купчина от 153 риби, Исус казва на своя старши апостол, “Петре, любиш ли Ме повече, отколкото любиш всичко това?” Петър казва, “Да, Господи, Ти знаеш, че Те обичам”¹⁰.

Спасителят отговаря на този отговор, но продължава да гледа в очите на Своя ученик и отново казва, “Петре, любиш ли Ме?” Несъмнено леко объркан от повторението на въпроса, великият рибар казва за втори път, “Да, Господи, Ти знаеш, че Те обичам”¹¹.

Спасителят отново дава кратък отговор, но с непреклонна настоятелност пита за трети път, “Петре, любиш ли Ме?” Вече е сигурно, че Петър се чувства наистина неудобно. Може би в сърцето му се таи споменът отпреди само няколко дни, когато пак три пъти му е бил зададен един друг въпрос и той е отговорил също така емфатично – но отрицателно. Или може би започва да се чуди да не би погрешно да е разбрал въпроса на Учителя. Или вероятно вниква дълбоко в сърцето си, за да потърси искрено потвърждение на отговора, който с такава готовност, почти автоматично, дава. Каквито и чувства да изпитва, Петър казва за трети път, “Господи, … Ти знаеш, че Те обичам”¹².

На което Исус отговаря (и тук отново признавам своята лична добавка към текста на Писанията), вероятно казвайки нещо от рода на: “Петре, защо тогава си тук? Защо се намираме отново на този бряг, край същите тези мрежи, водейки същия този разговор? Не беше ли ясно и не е ли вече станало ясно, че ако искам риба, мога да си я набавя? Петре, Аз имам нужда от ученици – и то завинаги. Имам нужда от хора, които да пасат овцете Ми и да спасяват агънцата Ми. Имам нужда от хора, които да проповядват Моето Евангелие и да защитават Моята вяра. Имам нужда от хора, които Ме обичат, наистина Ме обичат, и обичат онова, което Отец в Небесата Ме е призовал да върша. Това не е някакво мимолетно послание. Нито е преходна задача. Това дело не е злополучно, нито безнадеждно, нито ще бъде захвърлено на бунището на историята. Това е делото на Всемогъщия и то ще промени света. Затова, Петре, за втори и предполагаемо последен път, Аз те моля да изоставиш всичко това и да проповядваш и свидетелстваш, предано да работиш и служиш до деня, в който ще ти направят точно това, което направиха на Мен”.

След това, обръщайки се към всички апостоли, напълно възможно е Той да е казал: “Толкова ли сте безразсъдни, колкото книжниците и фарисеите? Колкото Ирод и Пилат? Да не би като тях да сметнахте, че това дело може да се унищожи просто като Ме убият? Да не би като тях да сметнахте, че кръстът, пироните и гробът са края на всичко, и че всички ще можете блажено да се завърнете към това, което бяхте преди? Момчета, не успяха ли Моят живот и Моята обич да докоснат сърцата ви по-дълбоко от това?”

Мои обични братя и сестри, не съм сигурен точно какво ще бъде нашето преживяванев Съдния ден, но бих бил много изненадан, ако на някой етап от този разговор Бог не ни попита това, което Христос попитал Петър: “Обичаше ли Ме?” И мисля, че Той ще иска да знае дали в нашето така смъртно, така повърхностно и понякога детинско разбиране на нещата поне сме осъзнали значението на една заповед, най-голямата и първа заповед от всички – “Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила, и с всичкия си ум”¹³. И ако в този момент ще можем да измънкаме, “Да, Господи, Ти знаеш, че Те обичам,” тогава Той може да ни напомни, че върховната характеристика на любовта винаги е верността.

“Ако Ме любите, ще пазите Моите заповеди”¹⁴, казва Исус. Така че имаме ближни да благославяме, деца да предпазваме, бедни да въздигаме и истина да защитаваме. Имаме злини да поправяме, истини да споделяме и добрини да вършим. Накратко, има един живот на ученичество, който да отдадем в израз на нашата любов към Господ. Не можем да се откажем и не можем да се върнем обратно. След като сме срещнали живия Син на живия Бог, нищо никога няма да бъде както преди. Разпъването, Единението и Възкресението на Исус Христос отбелязват началото на християнския живот, не неговия край. Точно тази истина, тази реалност, дала сила на тези галилейски рибари, станали апостоли, за втори път да изоставят мрежите и “без синагоги и мечове”¹⁵ да оформят историята на света, в който живеем.

Давам свидетелство с цялото си сърце, с цялата сила на душата си, на всички, които могат да чуят гласа ми, че тези апостолски ключове са били възстановени на земята и се намират в Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. На хората, които все още не са се присъединили към нас в това велико заключително Христово дело, казваме, “Молим ви, елате”. На хората, които някога са били с нас, но са отстъпили, предпочитайки да изберат няколко ордьовъра от шведската маса на Възстановяването и да пропуснат останалата част от угощението, аз казвам, “Боя се, че ви предстоят много дълги нощи и празни мрежи”. Призовани сте да се върнете, да останете верни, да обичате Бог и да подадете ръка. В този призив към неотклонна вярност включвам всеки завърнал се мисионер, който някога е заставал в басейн за кръщение и с вдигната ръка е казвал, “Бидейки упълномощен от Исус Христос”¹⁶. Това упълномощаване би трябвало завинаги да е променило този обърнат във вярата, като би следвало завинаги да е променило и вас. На младежите в Църквата, които израстват за мисии, храмове и брак, ние казваме: “Обичайте Бог и останете чисти от кръвта и греховете на това поколение. Вие имате да изпълните едно величествено дело, както стана ясно от прекрасното съобщение на президент Томас С. Монсън вчера сутринта. Вашият Отец в Небесата очаква да бъдете верни и да Го обичате във всеки един етап от живота си”.

Към всички, които чуват гласа ми, гласът на Христос пронизва коридорите на времето, за да попита всеки един от нас, докато все още имаме време, “Любиш ли Ме?” От името на всички ни, аз отговарям с моята чест и душа, “Да, Господи, обичаме Те”. И положили ръка на ралото”¹⁷, ние никога няма да погледнем назад, докато делото не е свършено и обичта към Бог и ближния не ръководи света. В името на Исус Христос, амин.