Дали вярата в Единението на Исус Христос е записана в сърцата ни?

От Линда К. Бъртън

Обща президентка на Обществото за взаимопомощ

Сключването, спазването и възрадването в нашите завети ще бъде доказателството, че Единението на Исус Христос е наистина написано в сърцата ни.

Мои възлюбени сестри, в продължение на месеци вие бяхте в мислите и сърцето ми, когато размишлявах за тази сериозна отговорност. Макар да не се чувствам напълно готова и способна за дадената ми отговорност, аз знам, че призованието е дошло от Господ чрез Неговия избран пророк, и, засега, това е достатъчно. Писанията учат, “дали чрез (Господния) глас или чрез гласа на служителите (Му), все едно”¹.

Един от безценните дарове, свързани с това призование, е дадената ми увереност, че Небесният Отец обича всички Свои дъщери. Чувствала съм Неговата обич към всяка от нас!

Подобно на вас, аз обичам Писанията! В книгата на Еремия откриваме един много скъп за мен стих. Еремия живее в трудно време и на трудно място, но Господ му позволява да види “време на надежда за събирането на Израил през последните дни”² – нашите дни. Еремия пророкува:

“След ония дни, казва Господ: Ще положа закона Си във вътрешностите им, и ще го напиша в сърцата им; Аз ще бъда техен Бог и те ще бъдат Мои люде. …

… те всички ще Ме познават, от най-малкия до най-големия между тях, казва Господ; защото ще простя беззаконието им, и греха им няма да помня вече”³.

Ние сме хората, които видял Еремия. Дали сме поканили Господ да запише закона, или учението, в нашите сърца? Вярваме ли, че осигуреното чрез Единението опрощение, за което говори Еремия, се отнася и е приложимо за нас лично?

Преди няколко години старейшина Джефри Р. Холанд сподели чувствата си за дълбоко вкоренената вяра на пионерите, които продължавали пътя към долината Солт Лейк дори след смъртта на техните деца. Той казва, “Те не правели това заради програмата, те не правели това заради социалната дейност, те го правели, защото вярата в Евангелието на Исус Христос била в душата им, тя била в мозъка на костите им”.

И с нежно вълнение продължи:

“Само така тези майки били в състояние да погребат (бебетата си) в кутии за хляб и да продължат напред, казвайки, “Обетованата земя е там, напред. Ще стигнем долината”.

Те могли да кажат това заради заветите, учението, вярата, откровението и Духа”.

Той завърши със следните подтикващи към размисъл думи: “Ако само успеем да опазим тези неща в нашите семейства и в Църквата, може би много други неща ще се оправят от само себе си. Може би много други не толкова нужни неща сякаш изпадат от фургона. Чувал съм, че ръчните колички не могли да поберат много. Точно както нашите предци трябвало да изберат какво да вземат със себе си, може би 21 век ще ни накара да решим, “Какво можем да сложим на тази ръчна количка?” Именно същността на нашата душа, именно това, което се намира в мозъка на костите ни”⁴. Или казано иначе, именно това, което е написано в сърцата ни!

Като ново президентство на Обществото за взаимопомощ ние усърдно сме се стремили да получим отговор от Господ кои основни неща Той би искал да сложим в нашата ръчна количка на Обществото за взаимопомощ, за да можем да придвижваме напред Неговото дело. Почувствахме, че Небесният Отец първо желае да помогне на Неговите обични дъщери да разберат учението за Единението на Исус Христос. Когато правим това, ние знаем, че нашата вяра ще нараства, заедно с желанието ни да живеем праведно. Второ, когато размишлявахме върху критичната нужда да се укрепят семействата и домовете, ние почувствахме, че Господ желае да насърчаваме Неговите възлюбени дъщери с радост да се придържат към заветите си. Когато заветите се спазват, семействата биват укрепвани. Накрая, ние чувстваме, че Той желае да работим в единство с останалите помощни организации и нашите свещенически ръководители в стремежа си да издирваме и помагаме на хората, които имат нужда да напредват по пътеката. Нашата пламенна молитва е всяка от нас да отвори сърцето си и да позволи на Господ да вдълбае в него ученията на Единението, заветите и единството.

Как можем да очакваме да укрепваме семейства или да помагаме да другите, освен ако първо не сме изпълнили сърцата си с дълбока и постоянна вяра в Исус Христос и Неговото безпределно Единение? Тази вечер бих искала да споделя три принципа на Единението, които, ако бъдат записани в сърцата ни, ще увеличат вярата ни в Исус Христос. Храня надеждата, че разбирането на тези принципи ще благослови всяка от нас, независимо дали сме нови в Църквата или сме били нейни членове цял живот.

Принцип 1: “Всяка несправедливост в живота може да бъде поправена чрез Единението на Исус Христос”⁵.

Ние, заедно с вас, даваме свидетелство за Единението на нашия Спасител, Исус Христос. Нашите свидетелства, подобно на вашите, са били написани в сърцата ни, когато сме се борили с различни обременяващи душата трудности и несгоди. Без разбиране на съвършения план за щастие на Небесния Отец и Единението на Спасителя като основен елемент на този план тези трудности може да изглеждат несправедливи. Ние всички заедно участваме в изпитанията на живота. Но в преданите сърца е написано, “Всяка несправедливост в живота може да бъде поправена чрез Единението на Исус Христос”.

Защо Господ позволява на страданието и несгодите да ни сполитат в този живот? Казано просто, това е част от плана за нашия растеж и напредък! Ние сме “възклицава(ли) от радост”⁶, когато сме разбрали, че ще имаме възможността да дойдем на земята и да преминем през земния живот. Старейшина Далин Х. Оукс учи, “Така необходимото ни обръщане във вярата често се постига по-добре чрез страдание и несгода, отколкото чрез удобство и спокойствие”⁷.

Примерът на една вярна сестра пионер илюстрира тази истина. Мери Луис Уокър се омъжила на 17 години за Джон Т. Морис в Сейнт Луис, Мисури. През 1853 г. те прекосили равнините със светиите и пристигнали в долината Солт Лейк скоро след първата им годишнина. По време на пътуването изстрадали лишенията, характерни за останалите светии. Но тяхното страдание и несгоди не приключили с пристигането им в долината Солт Лейк. През следващата година, вече на 19 години, Мери написала: “Роди ни се син. … Една вечер, когато беше на два-три месеца … нещо ми прошепна, “Ще изгубиш това детенце”.

През зимата здравето на бебето се влошило. “Направихме каквото можахме, … но състоянието му постоянно се влошаваше. … На втори февруари той почина … и така изпих горчивата чаша на раздялата със собствената си плът и кръв”. Но това не бил краят на нейните изпитания. Съпругът на Мери също се разболял и три седмици след като загубила бебето починал и той.

Мери пише: “И така, още ненавършила 20 години, лишена от съпруг и дете за краткия период от 20 дни, в непозната земя на стотици мили от моите роднини, изправена пред планина от трудности … ми се искаше и аз да умра, за да се присъединя към обичните ми хора”.

Мери продължава: “Една неделна вечер се разхождах с моя приятелка. … Спомних си за липсата на (моя съпруг) и за моята тежка самота и докато горчиво плаках, можех да видя в ума си стръмния хълм на живота, който трябваше да изкача и с голяма сила почувствах реалността на всичко това. Обзе ме дълбока депресия, тъй като врагът знае кога да ни атакува, но нашият (Спасител Исус Христос) има силата да спасява. Чрез … помощта, дадена ми от Отца, аз можах да се преборя със всичките вражески сили, които тогава изглежда ме бяха обкръжили”⁸.

На крехката възраст от 19 години, Мери научила, че Единението ни дава сигурността, че всички несправедливости в този живот могат и ще бъдат поправени – дори най-големите нещастия.

Принцип 2: В Единението има сила, която ни дава възможността да победим естествения човек и да станем истински ученици на Исус Христос⁹.

Съществува начин да узнаем кога сме научили дадено учение или принцип на Евангелието. Това е така, когато сме способни да преподадем учението или принципа по начин, разбираем за едно дете. Един ценен начин да научим децата да разбират Единението представлява аналогията, дадена в един урок от Неделното училище за деца. Може би тя може да ни помогне, когато учим нашите собствени деца, внуци или приятели от друга вяра, които желаят да разберат това основно учение.

“Човек, вървящ по един път, паднал в толкова дълбока яма, че не могъл да се покатери обратно. Независимо какво правил, той не можел да излезе от нея сам. Човекът завикал за помощ и се зарадвал, когато един добър минувач го чул и му пуснал стълба в ямата. Това му позволило да излезе от ямата и да си върне свободата.

Ние сме като човека в ямата. Грехът е подобен на падането в ямата – ние не можем да излезем сами. Точно както добрия минувач чул виковете за помощ на човека, Небесният Отец изпратил Своя Единороден Син да ни даде средство за спасение. Единението на Исус Христос може да бъде сравнено с пускане на стълба в ямата; то ни дава средство да се изкатерим навън”¹⁰. Но Спасителят прави повече от това да пусне стълбата, Той “слиза в ямата и прави възможно за нас да използваме стълбата и да излезем”¹¹. Точно както човекът в ямата трябвало да се изкачи по стълбата, ние трябва да се покаем за греховете си и да спазваме евангелските принципи и обреди, за да излезем своята яма и да задействаме Единението в живота си. Така, след всичко което можем да направим, Единението прави възможно за нас да станем достойни да се върнем в присъствието на Небесния Отец”¹².

Наскоро имах привилегията да срещна една съвременна пионерка, възлюбена дъщеря на Бог и наскоро присъединила се към Църквата в Чили. Тя е самотна майка на двама млади сина. Чрез силата на Единението тя успяла да остави своето минало зад гърба си и сега усърдно се стреми да стане истински последовател на Исус Христос. Когато мисля за нея, се сещам за един принцип, преподаван от старейшина Дейвид А. Беднар: “Едно нещо е да знаем, че Исус Христос дошъл на земята да умре за нас – това е съществено и основополагащо за учението на Исус Христос. Но е необходимо също така да разберем и оценим, че Господ желае чрез Своето Единение и чрез силата на Светия Дух да живее в нас – не само да ни напътства и ръководи, но и да ни дава сила”¹³.

Докато тази сестра от Чили и аз обсъждахме как да останем на пътеката, водеща към вечен живот, тя ентусиазирано ме увери, че е решена да продължи по нея. Тя не е била на тази пътека по-голямата част от живота си и заяви, че извън тази пътека няма нищо, което искала се върне в живота й. Укрепващата сила на Единението живее в нея. Тя е записана в сърцето й.

Тази сила не само ни прави способни да се изкатерим от ямата, но също да продължим по стеснената и тясна пътека, водеща обратно към присъствието на нашия Небесен Отец.

Принцип 3: Единението е най-голямото доказателство за обичта на Отца към Неговите чеда.

Добре ще е да се замислим върху следната въздействаща мисъл на старейшина Оукс: “Замислете се колко опечален трябва да е бил нашият Небесен Отец да изпрати Своя Син да изтърпи невъобразимо страдание за нашите грехове. Това е най-голямото доказателство за Неговата любов към всеки от нас!”¹⁴

Това върховно деяние на обич следва да подтиква всяка от нас да коленичи в смирена молитва, за да благодари на нашия Небесен Отец за това, че ни обича достатъчно да изпрати Своя Единороден и съвършен Син да изстрада нашите грехове, нашите болки и всичко, което изглежда несправедливо в нашия живот.

Помните ли жената, за която наскоро говори президент Дитер Ф. Ухторф? Той каза: “Една жена, подложена на дългогодишни изпитания и скръб, казала през сълзи, “Осъзнах, че приличам на стара банкнота от 20 долара – смачкана, прокъсана, мръсна, протрита и надраскана. Но въпреки всичко, аз съм банкнота от 20 долара. Имам стойност. Макар да не изглеждам добре и въпреки че съм овехтяла и многократно използвана, моята стойност е 20 долара”¹⁵.

Тази жена знае, че е възлюбена дъщеря на нейния Небесен Отец и че за Него тя била достатъчно ценна, за да изпрати Своя Син, Който да извърши Единение лично за нея. Всяка сестра в Църквата следва да знае това, която знае тази жена – че тя е възлюбена Божия дъщеря. Как знанието за нашата ценност за Него променя начина, по който спазваме заветите си? Как знанието за нашата ценност за Него влияе на желанието ни да служим на другите? Как знанието за нашата ценност за Него увеличава желанието ни да помагаме на хората, които имат нужда да разберат Единението като нас – наистина задълбочено? Когато дълбоко в сърцето на всяка от нас е записано учението за Единението, тогава ние ще започнем да се превръщаме в хората, които Господ желае да открие, когато дойде отново. Той ще ни разпознае като Негови истински ученици.

Нека Единението на Исус Христос предизвика реализирането на “голяма промяна” в сърцата ни¹⁶. Когато се пробудим по отношение на това учение, което един ангел определя като “благовестия на велика радост”¹⁷, обещавам ви, че ще се почувстваме, както се чувствал народа на цар Вениамин. След като се помолили с искрено желание Единението да подейства в живота им, “те бяха изпълнени с радост”¹⁸ и били “готови да встъпят в завет с … Бог да върш(ат) волята Му и да се подчиняв(ат) на заповедите Му във всички неща”¹⁹. Сключването, спазването и възрадването в нашите завети ще бъде доказателството, че Единението на Исус Христос е наистина написано в сърцата ни. Молим ви, сестри, помнете тези три принципа:

“Всяка несправедливост в живота може да бъде поправена чрез Единението на Исус Христос”²⁰.
В Единението има сила, която ни дава възможността да победим естествения човек и да станем истински ученици на Исус Христос²¹.
Единението е най-голямото доказателство за обичта на Отца към Неговите чеда²².

“След ония дни, казва Господ: Ще положа закона Си във вътрешностите им, и ще го напиша в сърцата им; Аз ще бъда техен Бог и те ще бъдат Мои люде”²³. Каня всички ни да помолим Господ да напише тези принципи на Единението в сърцата ни. Свидетелствам, че те са истинни. В името на Исус Христос, амин.