Една стъпка по-близо до Спасителя
От Ръсел Т. Осгъторп
Общ президент на Неделното училище
Обръщането във вярата е целта при изучаването и преподаването на Евангелието. Обръщането не е еднократно събитие. Това е траещ цял живот стремеж да станем по-подобни на Спасителя.
Миналото лято една кратка статия, която написах, беше публикувана в Лиахона. Синът ми писа по електронната поща, “Татко, можеше да ни кажеш, кога излиза статията”. Аз отговорих, “Просто исках да проверя дали четеш църковните списания”. Той ми отговори, като обясни, че неговата 10-годишната дъщеря “издържа на проверката. Тя взела Лиахона от пощенската кутия, влязла в къщата и я прочела. След това дойде в нашата стая и ни показа твоята статия”.
Моята внучка прочела Лиахона, понеже искала да учи. Тя действала по своя воля, като упражнила своя свободен избор. Първото Президентство наскоро одобри нови материали за обучение за младежите, които ще подкрепят вроденото желание на младите хора да изучават Евангелието, да живеят според него и да го споделят . Вече можете да прегледате тези материали в Интернет. През януари ще започнем да ги използваме в класните стаи. (Научете повече за новите материали за обучение на младежите на lds.org/youth/learn.)
Когато Спасителят преподавал, свободата на избор на учащия била от първостепенна важност. Той ни е показал не само какво да преподаваме, но също и как да преподаваме. Съсредоточавал се върху нуждите на изучаващия. Помагал на хората да открият истината за себе си1. Винаги изслушвал техните въпроси2.
Тези нови материали за обучение ще ни помогнат да изучаваме и преподаваме по начина на Спасителя в домовете и нашите класни стаи3. Като правим това, ние откликваме на Неговата покана “дойди и Ме следвай”4, както старейшина Робърт Д. Хейлз така хубаво преподаде. Докато тези материали бяха разработвани, видях как ръководители и учители в помощните организации и семинара се съветват заедно с родителите, така че да могат да посрещнат нуждите на техните ученици. Виждал съм младите жени в техните класове, младите мъже в техните кворуми на Аароновото свещеничество и младежите в Неделното училище да упражняват правото си на избор и да действат сами за себе си.
Една учителка в Неделно училище за младежите се питала как да помогне на двама млади мъже аутисти да упражняват своята свобода на избор и да действат сами за себе си. Когато поканила членовете на класа да споделят какво са научили, тя се безпокояла, че тези двама млади мъже може да отклонят нейната покана. Но те не го направили. Единият станал, за да преподаде наученото, след което поканил своя съученик аутист да му помогне. Когато първият се затруднявал, неговият съученик го подкрепял и му подшушвал в ухото, така че да може да чувства, че е успял. В онзи ден и двамата преподавали. Преподавали това, което преподавал Спасителят, но също показали как преподавал Той. Когато Спасителят преподавал, Той го правел с любов към този, на когото преподавал, точно както съученикът направил за своя приятел5.
Когато изучаваме и преподаваме Неговото слово по Неговия начин, ние приемаме Неговата покана “дойди и Ме следвай”. Ние Го следваме стъпка по стъпка. С всяка стъпка се приближаваме по-близо до Спасителя. Ние се променяме. Господ знае, че духовното израстване не става изведнъж. То е постепенно. Всеки път когато приемаме Неговата покана и избираме да Го следваме, ние напредваме по пътя към пълното обръщане във вярата.
Обръщането във вярата е целта при изучаването и преподаването на Евангелието. Обръщането не е еднократно събитие. Това е траещ цял живот стремеж да станем по-подобни на Спасителя. Старейшина Далин Х. Оукс ни напомня, че “да знаем” не е достатъчно. “За да бъдем “обърнати във вярата”… е нужно да действаме и да станем”6. Затова изучаването да станем обърнати във вярата е продължителен процес на знаене, правене и променяне. По подобен начин за преподаването с цел обръщане във вярата е нужно изучаване, покана за действие и обещани благословии7. Когато преподаваме истинското учение, ние помагаме на учещия да узнае. Когато каним другите да действат, ние им помагаме да прилагат или живеят според учението. И когато получаваме обещаните от Господ благословии, ние се променяме. Подобно на Алма, ние можем да станем нови същества8.
Новите материали за обучение за младежите имат една основна цел: да помагат на младежите да се обръщат във Евангелието на Исус Христос. Наскоро видях как един млад мъж в клас на Неделното училище за младежи открива истината сам за себе си. Когато забелязах, че му е трудно да свърже Единението с живота си, аз го попитах дали е някога е чувствал опрощение. Той отговори: “Да, като онзи път, когато счупих носа на едно момче, когато играехме на футбол. Почувствах се лошо от това. Чудех се какво трябваше да направя, за да се почувствам по-добре. Затова отидох до дома му и го помолих да ми прости, но знаех, че трябваше да направя повече, така че се молих и тогава почувствах, че Небесният Отец също ми е простил. Това значи Единението за мен”.
Когато през онзи ден споделяше това преживяване в час, той прочете Иоана 3:16 – “Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син” – след което даде свидетелство за силата на Единението. За този млад мъж това учение вече не представляваше абстрактна концепция. То стана част от неговия живот, защото той зададе въпроса си и след това упражни своя свободен избор9.
Този млад мъж, както и останалите от класа, затвърдиха обръщането си във вярата. Те се съсредоточиха върху ключовото учение, като изучаваха Писанията. Те свързаха онези свети думи с техният живот и после свидетелстваха за благословиите, които получили в резултат на това, че живеят според Евангелието. Когато преподаваме Евангелието на Исус Христос, ние се съсредоточаваме върху Писанията и словата на съвременните пророци. Ние разчитаме на свещените текстове, за да подсилим вярата си, да изградим свидетелства и да помогнем на всички да станат напълно обърнати във вярата. Новите учебни материали за младежите ще помогнат на всички, които ги използват, да разберат Божието слово и да живеят според него.
Докато преподавах на светиите в Коста Рика, аз държах екземпляр на Преподаването – няма по-велико призование и попитах, “Колко от вас имат екземпляр на този наръчник?” Почти всички вдигнаха ръка. С усмивка казах, “Обзалагам се, че го четете всеки ден”. За моя изненада една сестра от предния ред вдигна ръка, като посочи, че тя го чете всеки ден. Помолих я да застане на подиума и да обясни. Тя отговори, “Чета Книгата на Мормон всяка сутрин. После чета нещо от Преподаването – няма по-велико призование, за да мога да преподам по най-добрия начин на моите деца това, което току-що съм научила.
Тя искаше да изучава и преподава Неговото слово по Неговия начин, затова изучаваше Неговото слово в Писанията, след което се учеше как да преподава Неговото слово, така че нейните деца да могат напълно да се обърнат във вярата. Вярвам, че нейният модел на изучаване и преподаване на Евангелието не се е изградил изведнъж. Тя взела решение да направи нещо. И колкото повече правела това, което знаела, че трябва да направи, толкова повече Господ я подкрепял в стъпките й по Неговия начин.
Понякога пътят към обръщането във вярата може да бъде дълъг и труден. Моя зет беше слабо активен в Църквата в продължение на 50 години. Но когато беше на около 60 години, започна да приема поканата на Спасителя да се завърне. Много хора му помогнаха по пътя. Всеки месец един домашен учител му изпращаше пощенска картичка в продължение на 22 години. Но той трябваше да реши да се върне. Трябваше да упражни своя свободен избор. Трябваше да направи първата стъпка – след което още една и още една. Сега той и съпругата му са запечатани и той служи в епископството.
Наскоро ние му показахме видео материалите, които бяхме разработили, за да помогнат на ръководителите и учителите да употребяват новите учебни материали. След като гледахме видео материалите, моят зет се облегна на стола и каза с доста разчувстван глас “Може би ако имах това, когато бях млад, нямаше да отпадна”.
Преди няколко седмици се срещнах с един млад мъж, който имаше проблеми. Попитах го дали беше член на Църквата. Каза ми, че бил агностик, но по-рано в живота се е запознал с Църквата. Когато му казах за моето призование в Неделното училище, и че ще говоря на общата конференция, той каза, “Хей, ако ти говориш, ще гледам тази сесия”. Надявам се, че той гледа днес. Знам, че ако гледа, вече е научил нещо. Този център за конференции е едно уникално място за обучение и преподаване за обръщането във вярата.
Когато живеем според принципите, преподавани от мъжете, които подкрепяме като пророци, гледачи и откровители, ние се учим по начина на Спасителя10. Приближаваме една стъпка по-близо до Него. Тъй като тази конференция наближава края си, аз каня всички, които ме чуват, да направят тази крачка. Подобно на нефитите от древността ние можем да се върнем в домовете си и обмислим нещата, които са били казани и да се помолим на Отца в името на Христос, за да можем да разберем”11.
Искаме всеки млад човек да разбира. Искаме всеки ден те да изучават, преподават и живеят според Евангелието на Исус Христос. Точно това Господ желае за всички Негови чеда. Независимо дали сте дете, младеж или възрастен, аз ви каня да дойдете и да следвате Неговите стъпки. Свидетелствам, че с всяка наша стъпка Господ ще ни укрепва. Той ще ни помага да извървим останалата част от пътя. Когато се явяват нови пречки, ние ще продължаваме напред. Когато ни обземе съмнение, ние ще продължаваме напред. Никога няма да се върнем назад. Никога няма да отпаднем.
Свидетелствам, че Бог Отец и Неговият Син Исус Христос са живи. Свидетелствам, че Спасителят продължава да ни кани така, както е канил в древни времена да дойдем при Него. Всички ние можем да приемем Неговата покана. Всички ние можем да изучаваме, преподаваме и живеем според Неговото слово по Неговия начин, като стъпка по стъпка се доближаваме до Спасителя. Когато правим това, ние ставаме наистина обърнати във вярата. В името на Исус Христос, амин.