Единението
От президент Бойд К. Пакър
Президент на Кворума на дванадесетте апостоли
Където и да ходят членовете и мисионерите, нашето послание съдържа вяра и надежда в Спасителя Исус Христос.
Посланието ми е предназначено за онези сред нас, които страдат, носейки бремето на вината, слабостта, провала, скръбта и отчаянието.
През 1971 г. получих задачата да присъствам на колови конференции в Западна Самоа, като задачата включваше организирането на нов кол на остров Уполу. След интервютата наехме малък самолет до остров Савайи, за да проведем колова конференция там. Самолетът се приземи на обрасло с трева поле във Фаала, като следващия следобед трябваше да ни върне на остров Уполу.
На уречения за връщане от Савайи ден валеше. Знаейки, че самолетът не може да се приземи на мокрото поле, ние отидохме на западния бряг на острова, където самолетът можеше да кацне във водата. Чакахме до тъмно, но не пристигна никакъв самолет. Накрая по радиото научихме, че имало буря, и самолетът не могъл да излети. Казахме им, че ще пристигнем с лодка. Имало човек, който да ни посрещне в Малифануа.
Когато отплавахме от пристанището в Савайи, капитанът на 12-метровата лодка попита президента на мисия дали има фенерче. За щастие той имаше и го даде на капитана. Преплавахме 22-та километра до остров Уполу през много бурни води. Ние не бяхме разбрали, че силна тропическа буря бе връхлетяла острова и че навлизахме право в нея.
Пристигнахме в пристанището на Мулифануа. Трябваше да минем по един тесен коридор покрай рифа. Една светлина на хълма над плажа и друга по-ниска светлина отбелязваха тесния коридор. Когато лодката стигнеше до положението двете светлини да бъдат една под друга, тогава тя можеше да премине покрай опасните скали отстрани на коридора.
Но през онази нощ имаше само една светлина. Двама старейшини ни чакали на пристанището, но пътуването отне много повече време от обикновено. След като с часове бдели за нашата лодка, старейшините се изморили и заспали, забравяйки да включат втората светлина, по-ниската. В резултат на това коридорът през рифа не можеше да бъде открит.
Капитанът придвижи лодката по възможно най-добрия начин към горната светлина, докато един моряк държеше взетото назаем фенерче към водата, в търсене на скали пред нас. Можехме да чуем как вълните се разбиват в рифа. Когато виждаха някоя скала с фенерчето, капитанът извикваше да дадат на заден ход и отново се опитвахме да открием коридора.
След редица опити той се убеди, че нямаше да бъде възможно да открият коридора. Единствената ни възможност бе да се опитаме да стигнем пристанището на Апия на 64 километра разстояние. Бяхме безпомощни пред ожесточената сила на стихията. Не помня някога около мен да е било толкова тъмно.
През първия час нямахме никакъв напредък, макар двигателят да работеше на пълни обороти. Лодката се издигаше на някоя голяма като планина вълна, след което спираше от изтощение на гребена й, като за малко витлата се показваха от водата. Вибрацията на витлата почти разбиваше лодката на парчета преди тя да се спусне от другата страна.
Лежахме върху капака на трюма с опънати ръце и крака, като с ръце се държахме за единия му край, а краката бяхме застопорили в другия, за да не бъдем изхвърлени през борда. Брат Марк Литълфорд се изпусна и бе хвърлен срещу ниския железен парапет. Нарани си главата, но парапетът го спаси да не бъде отнесен през борда.
Накрая се придвижихме и на съмване пристигнахме на пристанището в Апия. Лодките бяха завързани една за друга. Кеят беше изцяло блокиран от тях. Изпълзяхме през тях, като се опитвахме да не притесняваме заспалите на борда хора. Придвижихме се до Песега, изсушихме дрехите си и продължихме за Вайлуутаи, за да организираме новия кол.
Не знам кой ни беше чакал на брега в Мулифануа. Отказах да ми кажат. Но истината е, че без втората светлина всички можехме да загинем.
В нашия сборник с химни има един много стар и рядко изпълняван химн, който има много специално значение за мен.
Милостта сияе ярко
от маяка на Отца –
повери ни Той да пазим
светлините край брега.
През вълните светлината
да разпръсва вред лъчи,
на морякът със вълните
борещ се да се спаси.
С гняв талазите връхлитат
в тъмата на греха.
А с копнеж очите гледат
светлините край брега.
Днес се обръщам към хората, които може да са изгубени и търсят онази втора светлина, която да ги върне обратно.
Още от началото е било ясно, че в земния живот ние няма да постигнем съвършенството. Не се очаква да живеем, без да нарушим един или друг закон.
“Защото естественият човек е враг на Бога и е бил такъв от падението на Адам, и ще бъде такъв во веки веков, освен ако не се отдаде на убежденията на Светия Дух и не отхвърли естествения човек, и не стане светия чрез Единението на Господа Христа”2.
От Скъпоценен бисер разбираме, че “нищо нечисто не може да пребивава в (царството Божие)”3 и затова е даден начин, по който всички, които грешат, да се покаят и отново да станат достойни за присъствието на Отец в Небесата.
Бил избран Посредник, Изкупител, Който да изживее живота Си съвършено, без да извърши грях, и да принесе “себе си в жертва за греха, за да отговори на целите на закона за всички онези, които имат съкрушено сърце и разкаян дух; и за никой друг целите на закона не могат да намерят отговор”4.
В Алма научаваме колко важно е Единението, “Защото е нужно да бъде извършено единение; … иначе цялото човечество неизбежно ще погине”5.
Ако не сте допускали грешки, тогава нямате нужда от Единението. Но ако сте допускали грешки, а това се е случвало с всички ни, независимо дали са малки или големи, тогава имате огромната нужда да разберете как те могат да бъдат заличени, за да не стоите повече в тъмнина.
“(Исус Христос) е светлината и животът на света”6. Когато отправим неотклонен поглед към Него и Неговите учения, ние ще бъдем отведени до пристана на духовната безопасност.
Третата точка от Символа на вярата гласи, “Ние вярваме, че чрез Единението Христово цялото човечество може да се спаси чрез подчинение на законите и обредите на Евангелието”7.
Президент Джозеф Ф. Смит учи: “Човеците не могат сами да опростят греховете си, те не могат да се пречистят от последиците на своите грехове. Човеците могат да престанат да грешат и да вършат правилното в бъдеще и доколкото деянията им са приемливи пред Господ, те (стават) достойни за внимание. Но кой ще поправи злините, които те са причинили на себе си и на други хора, злини, които за тях е невъзможно да поправят? Чрез Единението на Исус Христос греховете на каещия се ще бъдат измити; макар червени, ще станат бели като вълна (вж. Исаия 1:18). Това е обещанието, което ви се дава”8.
Не знаем как точно Господ е извършил Единението. Но знаем, че жестокото мъчение на разпъването е само част от ужасната болка, започнала в Гетсимания – това свещено място на страдание – и приключила на Голгота.
Лука записва:
“И Той се отдели от тях колкото един хвърлей камък, и, като коленичи, молеше се,
думайки: Отче, ако щеш, отмини Ме с тази чаша; обаче, не Моята воля, но Твоята да бъде.
И яви Му се ангел от небето, и Го укрепяваше.
И като беше на мъка, молеше се по-усърдно: и потта Му стана като големи капки кръв, които капеха на земята”9.
Доколкото мога да преценя, съществува само един разказ със собствените думи на Спасителя, описващ какво Той е преживял в Гетсиманската градина. В откровенията е записано:
“Защото ето, Аз, Бог, съм изстрадал тези неща за всички, та да могат те да не страдат, ако се покаят.
Но ако те не се покаят, трябва да страдат, тъкмо като Мен,
което страдание накара Мен самия, тъкмо Бог, най-великият от всички, да потреперя от болка и да кървя от всяка пора”10.
През живота ви може да е имало места, където никога не е трябвало да стъпвате, и неща, които никога не е трябвало да вършите. Ако се отвърнете от греха, един ден вие ще можете да опознаете мира, който произлиза от следване пътеката на пълното покаяние.
Независимо какви са били нашите прегрешения, независимо до каква степен нашите действия са наранили други хора, цялата тази вина може да бъде заличена. Според мен може би най-прекрасните думи в Писанията се съдържат в следното изказване на Господ, “Ето, този, който се е покаял за греховете си, същият е опростен и Аз, Господ, повече не ги помня”11.
Именно това е обещанието на Евангелието на Исус Христос и Единението: да поемат всички, които дойдат, всички, които се присъединят, и да ги поведат през такива преживявания, че в края на живота им да могат да преминат през завесата покаяли се за своите грехове и пречистени чрез Христовата кръв12.
Точно това правят светиите от последните дни по света. Това е предлаганата от нас светлина на хората, които са в мрак и са изгубили пътя си. Където и да ходят членовете и мисионерите, нашето послание съдържа вяра и надежда в Спасителя Исус Христос.
Президент Джозеф Фийлдинг Смит пише текста към химна “Does the Journey Seem Long?” (Дълго ли изглежда пътуването?). Той бе мой скъп приятел. Този химн съдържа насърчение и обещание към хората, които се стремят да следват ученията на Спасителя:
Дълго ли изглежда пътуването
а пътеката трудна и стръмна?
Бодли и тръни ли има по пътя?
Остри камъни краката ли режат
докато се изкачвате
към височината през жегата на деня?
Дали сърцето тъжно и слабо е,
а душата вътре изморена,
докато вървиш под бреме от грижи?
Товарът, който носиш
тежък ли ти се струва?
Никой ли няма бремето да сподели?
Нека сърцето ти не отслабва
пътуването едва е започнало,
все още чака те Той.
Затова с радост погледни нагоре
и Неговата ръка поеми.
Той ще те води до нови висини,
земя свята и чиста,
където всички грижи приключват
и животът освободен е от всички грехове,
където сълзи няма да се проливат,
защото няма повече скърби.
Поеми ръката Му и с Него влез13.
В името на Исус Христос, амин.