Полагащият грижи
От президент Хенри Б. Айринг
Първи съветник в Първото Президентство
Ще бъдете укрепени, също и вдъхновени да знаете предела на възможностите си да служите.
Благодарен съм да бъда в компанията ви тази вечер. Жените в Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни се превръщат в такава общност от сестри, каквато майката на Пророка Джозеф Смит, Луси Мак Смит, описва със следните думи: “Ние трябва да се грижим нежно една за друга, да бдим една над друга, да се утешаваме и да се напътстваме, та да можем всички да бъдем заедно на небето”1.
Има три части в това забележително описание на качествата, необходими за вашето общуване и постигане състояние на щастие заедно с Бог. Първата е грижата една за друга. Другата е да се учите една друга и да бъдете поучавани. И третата е да бъдете заедно с Бог.
Целта ми тази вечер е да ви помогна да почувствате похвалата и одобрението на Бог за онова, което вече сте направили, за да помагате една на друга в постигането на тази висша цел. И второ, да опиша част от онова, което още предстои в обединената ви служба.
Също като сестрите в по-ранни времена, вие сте откликвали на Господното призование да се притечете на помощ на другите. През 1856 г. пророкът Бригъм Йънг моли светиите да отидат на помощ на пионерите с ръчни колички, заседнали в планинските снегове. В онова време на нужда той казва на членовете по време на обща конференция: “… вашата вяра, религия и изповядване на религия няма да спаси нито една душа от вас в селестиалното царство на нашия Бог, ако вие не изпълните точно тези правила, които ви уча сега. Вървете и доведете тук онези хора от равнините и свършете точно онези неща, които наричаме материални, … иначе вярата ви ще бъде напразна”2.
Жените в Юта откликнали със стотици. В бедността си те пълнели фургоните с каквото можели да заделят и каквото могли да съберат от останалите, за да облекчат положението на хората в беда. Една от онези доблестни сестри пише, “Никога не съм била по-доволна и мога да кажа, че не съм изпитвала повече удоволствие от каква да е работа през живота си, преобладаваше такава хармония и единство на чувствата”3.
Когато спасителната мисия е завършена и снеговете се стопяват, същата сестра записва въпроса, който се намира във вярното й сърце: “Какво друго предстои на ръцете, желаещи да работят?”4
В наше време групите достойни сестри по земята са превърнали вярата си в действие на стотици места. И в сърцата и молитвите си те задават същия въпрос относно бъдещето на техния изпълнен със служба живот.
Всяка от вас се намира на различен етап в житейското ви пътуване. Някои имате дългогодишен опит, други сте в началото на земното си ученичество. Всяка е неповторима относно личната си история и предизвикателства. Но вие всички сте сестри и отдадени дъщери на нашия Небесен Отец, Който познава всяка една от вас и бди над всяка.
Това, което сте вършили забележително добре заедно, е да сте си взаимно признателни, да се грижите и утешавате взаимно. Бях свидетел на едно тройно чудо само преди няколко дни в службата ви към една сестра. Като неин баща благодаря на вас и на Бог, Който напътстваше една посещаваща учителка.
Дъщеря ни Елизабет, която живее в друг щат и друг часови пояс, била у дома си със своята 3-годишна дъщеря. Другата й дъщеря била на детска градина за първа седмица. Елизабет бе бременна шести месец, очаквайки раждането на третото си дете, за което лекарите казваха, че щяло да бъде пак момиче. Съпругът й Джошуа бил на работа.
Когато получила кръвотечение и видяла, че то се усилва, тя се обадила на съпруга си. Той й казал да се обади за линейка и че ще я чака в болницата, която била на 20 минути от дома им. Преди да успее да звънне, чула на входната врата да се хлопа.
С изненада видяла своята колежка от Обществото за взаимопомощ по обучение при посещение. Те нямали уговорка за тази сутрин. Колежката й просто почувствала, че трябва да мине да я види.
Тя помогнала на Елизабет да се качи в колата. Пристигнали в болницата минути преди Джошуа да дойде от работа. За по-малко от 20 минути лекарите решили да извадят бебето по оперативен път, за да спасят него и Елизабет. Тъй че едно мъничко момиченце дошло на бял свят, плачейки гръмко, 15 седмици преди термина. Тя тежала 765 грама. Но била жива, както и Елизабет.
Думите на Луси Мак Смит се изпълнили частично в онзи ден. Една сестра, верен член на Обществото за взаимопомощ, подтикната от Светия Дух, се погрижила, подхранила и утешила своя сестра в царството Божие. Тя и десетки хиляди други, които вършат подобна вдъхновена служба поколения наред, имат благодарностите не само на подпомогнатите от тях хора и на техните близки, но и на Господ.
Помните Неговите слова на благодарност към онези, които получават малко признателност за своето великодушие и състрадание: “А Царят в отговор ще им рече: Истина ви казвам: Понеже сте направили това на един от тия най-скромни Мои братя, на Мене сте го направили”5.
Но чудото с една сестра от Обществото за взаимопомощ, пристигнала на помощ точно навреме, се увеличило чрез силата на една обединена общност от сестри. Ето само част от посланието, което епископът на Елизабет изпратил на нея и на Джошуа в болницата часове след раждането на бебето: “Президентката на Обществото за взаимопомощ държи нещата под контрол. Вече правим планове как да ви помагаме с децата ви у дома, тъй че Елизабет да може да отива до болницата и да се връща, докато онова сладко бебче още без име е все още там. Вече сме правили подобно нещо много пъти и хората (ни) се радват на възможността”.
Епископът продължава, говорейки за себе си и за района: “Дори сме ходили в болницата и сме седели с децата в стаята за игри, когато майките не са искали да ги оставят някъде другаде”.
И още: “Разбира се, няма да пристъпим към плана си без координация и одобрение от вас. Просто исках да ви кажа да не се безпокоите за нещата, които можем (и ще) свършим ние”.
Онова, което те направиха за моята дъщеря, й позволи да прекара скъпи мигове с мъничката си дъщеря, когато я прегърна за пръв път.
След което епископът завършва с едно послание до Джошуа и Елизабет, което сестрите си пращат една на друга по цял свят, с отдаденост служейки на другите вместо Учителя: “Пазете вярата”.
При всичките различия в лични обстоятелства и минал опит, мога да ви кажа нещо, което очаква всички ви занапред. Като оставате верни, ще се окажете поканени от Господ да служите често на някой в нужда, когато това не изглежда удобно. Може да изглежда неприятна и дори непосилна задача. Когато призованието дойде, може да изглежда, че вие не сте нужни или че някой друг би могъл да окаже нуждата помощ.
Помнете, че когато Господ ни допусне да се изправим пред човек в несгода, ние почитаме добрия самарянин колкото за онова, което не е сторил, толкова и за онова, което сторил. Той не минал от другата страна, макар че битият пътник бил чужденец и вероятно враг. Той направил каквото могъл и изготвил конкретен план другите да продължат с делото. Направил го, защото разбирал, че да помогнеш може да изисква повече от онова, което било по силите на сам човек.
Уроците в тази история могат да ви напътстват във всичко, което ви предстои. Тези същите уроци са били на разположение в собственото ви детство и в по-скорошни преживявания.
Поне веднъж, а възможно и често сте бивали изненадани, когато се сблъскате с човек, нуждаещ се от грижа. Това може да е бил родител, дядо или баба, сестра или дете, връхлетени от болест или недъг. Чувствата ви на състрадание са взели връх над човешките ви желания. Тъй че сте започнали да предлагате помощ.
Подобно на пътника в притчата за добрия самарянин в Писанията е вероятно нужната помощ да се превърне в дългосрочна грижа, която ще трябва да оказвате сами. Самарянинът е трябвало да остави пътника на грижата на ханджията. Господният план да се грижим за други хора в нужда предполага работа в екип.
Епископите и президентките на Обществото за взаимопомощ винаги приканват членовете на семействата да си помагат един на друг при нужда. Има много основания за този принцип. Най-важното е да дадем на повече хора благословията от нарасналата любов, идеща от това да си служим един на друг.
Забелязвали сте и сте чувствали тази благословия. Всеки път когато сте се грижили за някого, дори за кратко, сте изпитвали обич към човека, на когото сте служили. С удължаване на времето на грижата чувствата на обич имат тенденция да се усилват.
Тъй като сме смъртни, това усилване на обичта може да бъде прекъсвано от чувства на раздразнение и умора. Това е другата причина Господ да позволява и други хора да ни помагат в службата ни към нуждаещите се. Затова Господ е създал общностите на полагащите грижи хора.
Преди няколко седмици присъствах на събрание за причастието, когато една млада жена стана, за да бъде подкрепена като помощник координатор на обучението при посещение, пост, който не знаех, че съществува. Питах се дали тя знае каква почит й оказва Господ. Детето в ръцете й бе крайно немирно, тъй че тя трябваше да си тръгне от събранието преди да успея да й кажа колко много я обича Господ и колко е признателен за помощта й да координира усилията на Неговите ученици.
Грижата за нуждаещите изисква екип, една любяща и обединена общност. Тъкмо това изгражда Господ сред вас. Той ви обича, каквато и да е вашата роля.
Едно доказателство за Неговата признателност е, че Бог ви позволява да изпитвате растяща обич към хората, на които служите. Това е причината, поради която ридаете при смъртта на човек, за когото сте се грижили дълго. Загубата на възможността да се грижим за него може да се усети дори като по-тежка от временната раздяла. Наскоро чух за една жена, която в седмицата, когато починал съпругът й, дала свидетелство за благодарността че е имала възможността да му служи в края на живота му. Сълзи не се виждали, но щастливата й усмивка – да.
Макар продължителната и любяща служба към хората да е богато възнаграждавана, вие сте научили, че има физически, емоционални и финансови предели на възможното. Човекът, който се грижи прекалено дълго, може сам да изпадне в нужда от грижа.
Господ, Който е Учителят в грижата за хората в нужда, дава вдъхновен съвет към уморените хора, полагащи грижи, със следните слова, записани в Книгата на Мормон: “… заради това да запазите опрощение на греховете си … Аз бих желал да раздавате от имуществото си на бедните, всеки човек според онова, което има, тъй че да се нахранят гладните, да се облекат голите, да се посещават болните и да се служи за облекчаването им, както духовно, тъй и материално според нуждата им”6.
Но после Той предупреждава онези от вас, които не биха откликнали на очевидността, че продължавате твърде много и твърде дълго в любящата си служба: “И гледайте всичко това да се изпълнява с мъдрост и в порядък; защото не е нужно човек (полагащ грижи) да бяга по-бързо, отколкото има сила. И отново, необходимо е той да бъде усърден, за да може да заслужи наградата; ето защо, всички неща трябва да се изпълняват в порядък”7.
Този съвет може да е трудно изпълним, когато изборът е да балансирате между желанието си да сторите всичко възможно да помагате на другите и мъдростта да сте благоразумни да съхраните силите и способностите си да служите. Може да сте виждали други хора, които се мъчат с подобни трудни избори. Подобен пример е изборът да се опитвате да се грижите за човек, който е в края на живота си в здравно заведение или у дома ви, докато вие самите сте близо до собственото си изтощение.
Онова, което знаете за плана на спасението, може да би ви бъде ръководство в подобни сърцераздирателни избори. Това е една от причините Луси Мак Смит мъдро да казва, че сестрите трябва да се напътстват.
Това ви помага да имате сигурна убеденост за целта, която Господ има за всяко Божие чедо в топилнята на земния живот. Той преподава същината на плана на спасението на Пророка Джозеф, когато последния се бори да разбере с изглеждащите безкрайни изпитания, по следния начин: “и тогава, ако ти им устоиш добре, Бог ще те възвиси горе”8.
Изборът ни да помагаме по най-добрия начин на някого тогава става следният, “Какъв курс да следвам, та най-добре да помагам на човека, когото обичам, да устои добре?” Целта ни е да можем да сторим по-вероятно те да упражняват вяра в Христос, да запазят светла надежда за вечен живот и да упражняват милосърдие, чистата любов Христова, до края на живота си.
Виждал съм сестри в царството да се съсредоточават над Спасителя и Неговата цел. Спомнете си случаи да сте влизали в стаята след среща на Обществото за взаимопомощ, НУД или младите жени.
Изображение на Спасителя или думите Му може да няма, но вие знаете, че някой в онзи миг и онази вечер е почувствал свидетелство за реалността и ценността на Единението Му. Може да няма изображение на светия храм, нито думите “Заедно семействата могат да са във вечността”, но може да видите надежда в усмивките им.
И сте видели, както и аз, някоя мъдра посещаваща учителка да изгражда увереност у някоя сестра, изпитваща трудности, че дори да не се справя, службата й към друг човек е нужна и ценна. Пълноценните президентки на Обществото за взаимопомощ намират начини онези, които се нуждаят от грижа, да помагат в грижата за други хора. Те създават възможности сестрите да устояват на изпитанията добре, докато се грижат една за друга в чистата любов Христова. Това може да включи и внимателна покана умореният полагащ грижите човек да си почине и сам да приеме помощ от другите.
Сестрите правят това възможно, като не бързат да съдят онези, които търпят изпитания. Много хора носят тежко бреме, съмнявайки се в себе си и собствената си ценност. Ние облекчаваме товара им, като сме търпеливи към слабостите им и хвалим всичко добро, което можем да видим у тях, и им предлагаме помощ. Господ прави така. И ние можем да следваме примера Му – на най-великия Грижовник към нуждаещите се.
Често говорим за силата на кръга от сестри в Църквата на Исус Христос. Трябва да се научим да разпознаваме, че Спасителят е винаги в кръга, когато Го каним.
Все по-често и по-често ще виждаме дъщери Божии да канят сестри в кръга заедно с тях. Когато сестри идват на събрание и се оглеждат за място, ще чуват любезно произнесените думи, “Моля те, ела седни до мен”.
Ще чуваме тези слова в онзи бъдещ ден, предвиден от Луси Мак Смит, когато сестрите ще бъдат заедно на небето. Не се готвим за този ден в един миг. Това ще стане с дни и години на грижа една за друга, като приемаме думите на вечен живот дълбоко в сърцата си.
Молитвата ми е мнозина от нас да бъдат заедно в славното бъдеще пред нас. Давам ви своето свидетелство, че надеждата ви за тези дни ще се оправдае. Господ Исус Христос чрез Своето безпределно Единение е сторил това възможно за всяка от вас. Небесният Отец чува и откликва на пълните ви с вяра молитви за напътствие и помощ да устоите във вашата служба към Него.
Светият Дух ви е пратен, на вас и на онези, за които се грижите. Ще бъдете укрепени, също и вдъхновени да знаете предела на възможностите си да служите. Духът ще ви утешава, когато може би се питате, “Достатъчно ли направих?”
Давам свидетелство, че Господ ще бъде с вас и че пътят ви ще бъде подготвен и очертан от Него в службата ви към онези, които Той обича в техните нужди и изпитания. В святото име на Исус Христос, амин.