Знам го. Живея с това. Обичам го.
От Ан М. Диб
Втора съветничка в Общото президентство на Младите жени
Ние сме последователи на нашия Спасител Исус Христос. Такива думи и увереност са резултат на усърдно и последователно усилие. То се полага лично. То е процес за цял един живот.
Вдъхновявам се от примера на праведните членове на Църквата, включително на чудесните младежи. Вие смело гледате към Спасителя. Вие сте предани, послушни и чисти. Благословиите, които получавате поради вашата добрина, влияят по един дълбок и често незабележим начин не само на вашия живот, но и на моя живот и живота на безброй други хора.
Преди няколко години се бях наредила на опашката, за да напазарувам в местния хранителен магазин. Пред мен имаше една млада жена на около 15 години. Тя изглеждаше уверена и щастлива. Забелязах нейната тениска и не можах да се въздържа да не я заговоря. Започнах, “Ти не си от този щат, нали?”
Тя се изненада от моя въпрос и отговори, “Не, не съм. От Колорадо съм. Как разбрахте?”
“От твоята тениска”, обясних. Направих своето точно предположение, след като прочетох следните думи на тениската, “Аз съм мормонка. А ти?”
Продължих, “Държа да ти кажа, че съм впечатлена колко си уверена и готова да се открояваш и носиш толкова смело изказване. Виждам, че си различна и бих искала всички млади жени и всички членове на Църквата да бъдат също така убедени и уверени”. Приключихме с покупките и си казахме довиждане.
Обаче дни и седмици след тази случайна среща аз сериозно се замислях над случилото се. Чудех се как това момиче от Колорадо бе придобила такава увереност в своята идентичност като член на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Просто не можах да се сдържа да не помисля какъв съдържателен израз бих избрала да напиша на моята тениска и той да отразява моите вяра и свидетелство. В ума ми възникваха множество възможни фрази. Накрая измислих идеалното заявление, което с гордост бих носила: “Аз съм мормонка. Знам го. Живея с това. Обичам го”.
Днес бих искала да съсредоточа коментарите си върху това смело и пълно с надежда изказване.
Първата част от това изказване е увереното и неизвиняващо се заявление: “Аз съм мормон”. Точно както младата жена, която срещнах в магазина, не се страхуваше да каже на света, че е член на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, надявам се ние никога да не се притесняваме да кажем, “Аз съм мормон”. Трябва да бъдем уверени, подобно на апостол Павел, когато казва, “Не се срамувам от благовестието Христово; понеже е Божия сила за спасение на всекиго, който вярва”1. Като членове ние сме последователи на нашия Спасител Исус Христос. Такива думи и увереност са резултат на усърдно и последователно усилие. То се полага лично. То е процес за цял един живот.
Следващата част от изказването потвърждава, “Знам го”. В съвременния свят съществуват множество дейности, теми и интереси, които си съперничат за всяка минута от нашето внимание. С толкова много отвличащи вниманието неща дали имаме силата, дисциплината и отдадеността да останем съсредоточени върху нещата, които са от най-голямо значение? Дали сме също толкова компетентни в евангелските истини, колкото в обучението, кариерата, хобитата, спортовете и текстовите и туитър съобщения? Дали активно търсим да открием отговори на въпросите си, като се угощаваме с Писанията и ученията на пророците? Търсим ли потвърждението на Духа?
Придобиването на знание е важен и вечен принцип. Пророкът Джозеф Смит “обича знанието заради неговата сила за праведност”2. Той казва: “Знанието е необходимо за живота и благочестието. … Чуйте, всички вие, братя, това е големият ключ: знанието е силата Божия за спасение”3.
Всички истини и познания са важни, но сред неспирните разсейващи фактори във всекидневния живот ние трябва да обръщаме особено внимание на увеличаването на нашето познание за Евангелието, за да можем да разбираме как да прилагаме евангелските принципи в живота си4. С нарастването на нашето познание за Евангелието ние ще чувстваме все повече увереност в своето свидетелство и ще можем да кажем, “Знам го”.
Следващото изказване е “Живея с това”. Писанията ни казват, че ние трябва да бъдем “изпълнители на словото, а не само слушатели”5. Ние живеем според Евангелието и ставаме “изпълнители на словото”, като упражняваме вяра, като се подчиняваме, като с обич служим на другите, като следваме примера на Спасителя. Ние действаме почтено и правим това, което знаем че е правилно “по всяко време, за всяко нещо и на всяко място”6, независимо дали някой гледа или не.
В нашето смъртно състояние никой не е съвършен. Дори с нашите най-прилежни усилия да живеем според Евангелието, всички ще допускаме грешки и всички ще извършваме грехове. Колко утешително е знанието, че чрез изкупителната жертва на нашия Спасител на нас може да ни бъде простено и отново да бъдем пречистени. Този процес на истинско покаяние и опрощение укрепва нашето свидетелство и решителност да се подчиняваме на Господните заповеди и да живеем според евангелските стандарти.
Когато мисля за израза “Живея с това”, аз се сещам за една млада жена на име Каригън, която срещнах. Тя пише: “Аз съм член на Църквата за малко повече от година. … Докато бях проучвателка, един от признаците, по които узнах, че това е истинната Църква, е чувството, че накрая бях открила църква, която учи на скромност и стандарти. Лично съм видяла какво става с хората, когато отхвърлят заповедите и изберат погрешната пътека. Много отдавна взех решението да живея според високи морални стандарти. … Чувствам се така благословена, че открих истината и че се кръстих. Толкова съм щастлива”7.
Заключителният израз в моето декларативно заявление е “Обичам го”. Придобиването на знание за Евангелието на Исус Христос и усърдното живеене според евангелските принципи във всекидневния живот кара членовете на Църквата за възклицават с ентусиазъм, “Обичам Евангелието!”
Изпитваме това чувство, когато Светият Дух ни засвидетелства, че сме чеда на нашия Небесен Отец, че Той мисли за нас и че вървим по правилната пътека. Нашата обич към Евангелието нараства, когато изпитваме обичта на нашия Отец в Небесата и обещания от Спасителя мир, докато Му показваме, че имаме желанието да Му се подчиняваме и да Го следваме.
В различни моменти на живота ни, независимо дали сме нови членове или цял живот сме били такива, можем да открием, че енергичният ентусиазъм е отслабнал. Понякога това се случва, когато времената са трудни или трябва да бъдем търпеливи. Понякога това се случва в апогея на нашия просперитет и изобилие. Когато изпитвам това чувство, аз знам, че трябва наново да съсредоточа усилията си върху увеличаването на моето познание за Евангелието и върху по-пълното прилагане на евангелските принципи в живота ми.
Един от най-ефективните, но понякога трудни за прилагане евангелски принципи е смирението и подчиняването на Божията воля. В Своята молитва в Гетсиманската градина Христос казва на Отца, “Обаче, не Моята воля, но Твоята да бъде”8. Нашата молитва също трябва да бъде такава. Често именно в такива моменти на тиха молитва ние се чувстваме обгърнати в обичта на Небесния Отец и тогава тези радостни и изпълнени с обич чувства се възстановяват.
На едно събрание за ръководителки на Младите жени в Юджийн, Орегон, имах привилегията да се срещна и да поговоря със сестра Ками Уилбъргър. Разказът, който сестра Уилбъргър сподели с мен, ми даде свидетелство за силата на това една млада жена да познава, да живее и да обича Евангелието.
Деветнадесет годишната дъщеря на сестра Уилбъргър на име Брук трагично починала преди няколко години по време на своята лятна ваканция след първата година на следването си. Сестра Уилбърг сподели, “За нашето семейство това бе труден и мрачен период. Но все пак Брук ни остави един чудесен дар. Докато тя растеше, не можехме да осъзнаем това, но през всяка година и момент на нейния кратък живот Брук ни беше дарявала с най-доброто нещо, което една дъщеря може да даде на родителите си. Брук бе една праведна Божия дъщеря. … Поради този дар и особено поради даващата възможности сила на Единението, аз можах да получа силата, утехата и обещания от Спасителя мир. За мен няма съмнение къде се намира Брук сега и нямам търпение отново да бъдем заедно”9.
Имам свидетелство за великия план за вечно щастие на нашия Небесен Отец. Знам, че Той ни познава и обича. Знам, че Той е изпратил нашия пророк, президент Томас С. Монсън, за да ни насърчава и помага да се върнем при Него. Моля се всеки от нас да положи усилието да може уверено да заяви, “Аз съм мормон. Знам го. Живея с това. Обичам го”. Казвам смирено тези неща в името на Исус Христос, амин.