Да виждаме другите такива, каквито могат да станат
От президент Томас С. Монсън
Трябва да развиваме способността си да виждаме хората не в настоящето им състояние, а такива, каквито могат да станат.
Мои скъпи братя, два пъти годишно този величествен център за конференции се изпълва с Божието свещеничество, за да чуем вдъхновяващи послания. Един прекрасен дух насища общото свещеническо събрание на Църквата. Този дух изпълва Центъра за конференции и навлиза във всяка сграда, в която се събират синовете Божии. Със сигурност сме почувствали този дух тази вечер.
Преди няколко години, преди да бъде построен този Център за конференции, един посетител на Храмовия площад в Солт Лейк Сити присъствал на сесия на обща конференция в Табернакъла. Той изслушал посланията на висшите ръководители. Обърнал специално внимание на молитвите. Чул прекрасната музика на Хора на Табернакъла. Удивил се на величието на великолепния орган на Табернакъла. Когато събранието приключило, го чули да казва, “Бих дал всичко, което притежавам, за да узная дали казаното днес от тези говорители е истина”. По същество той казал, “Бих искал да имам свидетелство за Евангелието”.
Няма абсолютно нищо в този свят, което да даде повече утеха и щастие от свидетелството за истината. Макар в различна степен, аз вярвам, че всеки присъстващ тук тази вечер мъж и младеж има свидетелство. Ако чувствате, че все още нямате дълбочината на свидетелство, която бихте искали да имате, аз ви увещавам да положите усилието да постигнете такова свидетелство. Ако то е силно и дълбоко, полагайте усилия да остане такова. Колко сме благословени да имаме знание за истината.
Братя, моето послание тази вечер се състои в следното – сега има безброй хора с малко или никакво свидетелство, които могат и биха получили такова свидетелство, ако ние имаме желанието да споделим своето и да им помогнем да се променят. В някои случаи ние можем да осигурим подтика към промяна. Първо споменавам членовете, които понастоящем не са напълно отдадени на Евангелието.
Преди много години на една областна конференция, проведена във Хелзинки, Финландия, аз чух едно въздействащо, помнещо се и мотивиращо послание в една сесия за майки и дъщери. Не съм забравил посланието, макар откакто го чух да изминаха почти 40 години. Сред многото обсъдени от говорителката истини бе следната – на една жена трябва да й се казва, че е красива. На нея трябва да й се казва, че е ценена. На нея трябва да й се казва, че е способна.
Братя, знам, че мъжете много приличат на жените в това отношение. Нужно е да ни се казва, че струваме нещо, че сме способни и ценени. Имаме нужда от възможност за служба. За членовете, които са изгубили своята активност, които стоят настрана без да поемат ангажимент, ние можем с молитва да потърсим някакъв начин да ги достигнем. Поканата да служат в някакво призование може да се окаже именно подтика, от който имат нужда, за да се завърнат към активност. Но ръководителите, които биха могли да помогнат в това отношение, понякога нямат желанието да го направят. Трябва да имаме предвид, че хората могат да се променят. Те могат да оставят зад гърба си лоши навици. Могат да се покаят за прегрешения. Могат да бъдат достойни носители на свещеничеството. И могат усърдно да служат на Господ. Нека ви дам няколко примера.
Когато станах член на Кворума на дванадесетте апостоли, имах възможността да придружа президент Н. Елдън Танър, съветник на президент Дейвид О. Макей, на една колова конференция в Албърта, Канада. По време на събранието президентът на кол прочете имената на четирима братя, които се бяха подготвили да бъдат ръкоположени за старейшини. Президент Танър познаваше тези мъже, защото за известно време беше живял в района. Но той ги познаваше и помнеше такива, каквито са били, и не знаеше, че бяха променили живота си и напълно се бяха подготвили да станат старейшини.
Президентът на кол прочете името на първия мъж и го покани да стане. Президент Танър ми прошепна, “Погледни го. Никога не съм мислил, че ще се справи”. Президентът на кол прочете името на втория мъж и той стана. Президент Танър ме побутна и отново изрази своята изненада. Така беше с всичките четирима братя.
След събранието президент Танър и аз имахме възможността да поздравим тези четирима братя. Те бяха показали, че хората могат да се променят.
През 40-те и 50-те години на миналия век, Клинтън Дъфи, директор на американски затвор, доби известност с усилията си да промени живота на мъжете в неговия затвор. Един негов критик казва, “Ама не знаете ли, че леопардите не могат да си сменят петната?”
Уорън Дъфи отговаря, “Трябва да сте наясно, че не работя с леопарди. Работя с хора, а хората се променят всеки ден”1.
Преди много години имах възможността да служа като президент на мисия Канада. Имахме един клон с много малко свещеници. Над клона винаги председателстваше някой от мисионерите. Получих силното впечатление, че е нужно там да председателства член на клона.
Имахме един възрастен член на клона, който беше дякон в Аароновото свещеничество, но нито посещаваше, нито участваше достатъчно, за да напредне в свещеничеството. Получих вдъхновението да го призова за президент на клон. Винаги ще помня деня, в който проведох интервю с него. Казах му, че Господ ме бе вдъхновил да го призова за президент на клона. След силен протест от негова страна и много насърчение от страна на съпругата му той каза, че приема призованието. Ръкоположих го за свещеник.
Това бе начало на нов ден за този човек. Начинът му на живот бързо се промени и той ме увери, че ще живее според заповедите по начина, по който се очакваше от него. След няколко месеца беше ръкоположен за старейшина. След време той и съпругата му отидоха до храма и бяха запечатани. Децата им отслужиха мисии и сключиха брак в дома Господен.
Понякога, когато кажем на нашите братя, че те са нужни и ценени, това може да им помогне да поемат ангажимент и да станат напълно активни. Това важи за всички носители на свещеничеството, независимо от възрастта им. Наша е отговорността да им даваме възможности да живеят така, както следва. Можем да им помагаме да преодоляват своите слабости. Трябва да развиваме способността си да виждаме хората не в настоящето им състояние, а такива, каквито могат да станат, когато получат свидетелство за Евангелието на Исус Христос.
Веднъж бях на събрание в Ледвил, Колорадо. Ледвил се намира на височина над 3 000 метра. Помня точно това събрание заради голямата надморска височина, но също така и заради случилото се през онази вечер. Имаше съвсем малък брой присъстващи носители на свещеничеството. Подобно на клона в мисия Канада, този клон се председателстваше от мисионер и това винаги било така.
През онази вечер имахме едно прекрасно събрание и докато седяхме и пеехме закриващия химн, получих вдъхновението, че там трябваше да председателства местен президент на клон. Обърнах се към президента на мисия и попитах, “Няма ли тук някой, който да председателства – местен мъж?”
Той отговори, “Не знам да има такъв”.
По време на пеенето на химна внимателно огледах мъжете, които бяха седнали на първите три реда. Вниманието ми бе привлечено върху един от братята. Казах на президента на мисия, “Той ще може ли да служи като президент на клон?”
Той отговори, “Не знам. Вероятно може”.
Казах, “Президенте, бих искал да го интервюирам в съседната стая. След закриващия химн вие ще говорите, докато се върнем”.
Когато двамата се върнахме в стаята, президентът на мисия приключи със своето свидетелство. Представих този брат като новия президент на клон. От онзи ден в Ледвил, Колорадо, клонът се председателства от местен член.
Братя, същият принцип е приложим към хората, които все още не са членове. Ние следва да развиваме способността си да виждаме хората не такива, каквито са, а такива, каквито могат да станат, когато вече са членове на Църквата, когато имат свидетелство за Евангелието и когато животът им е в хармония с неговите учения.
През далечната 1961 година бе проведена световна конференция за президенти на мисия и всеки такъв президент в Църквата дойде в Солт Лейк Сити за тези събрания. Аз пристигнах в Солт Лейк от моята мисия в Торонто, Канада.
При едно от тези събрания Н. Елдън Танър, който тогава беше помощник към Кворума на Дванадесетте, тъкмо беше започнал своята работа в мисиите във Великобритания и Западна Европа. Той разказа за мисионера, който имал най-много успех измежду всички, които срещнал и интервюирал. Той описа как по време на интервюто му казал, “Предполагам, че всички кръстени от вас хора са ви били препоръчани от други членове”.
Младият мъж отговорил, “Не, намерихме всичките от врата на врата”.
Брат Танър го попитал с какво се различавал неговия подход, защо имал такъв удивителен успех там, където другите нямали. Младият мъж казал, че се опитвал да кръсти всеки срещнат от него човек. Разказал как когато чукал на вратата и му отварял мъж с цигара в уста, облечен в стари дрехи, който явно не се интересува от нищо – особено от религия – мисионерът си представял как този мъж би изглеждал различно при други обстоятелства. Представял си го гладко избръснат с бяла риза и бели панталони. След това си представял как отвежда този човек в кръщелните води. Той казал, “Когато погледна някой човек по този начин, аз имам способността да му дам свидетелство по начин, който ще докосне сърцето му”.
Ние имаме отговорността да гледаме на нашите приятели, познати и съседи по този начин. Отново, ние имаме отговорността да виждаме хората не такива, каквито са, а такива, каквито могат да станат. Умолявам ви да мислите за тях по този начин.
Братя, Господ ни е казал колко важно е свещеничеството, на което сме носители. Казал ни е, че го приемаме с клетва и завет. Дал ни е напътствието, че трябва да бъдем предани и верни във всичко, което ни е поверено, че имаме отговорността да спазваме този завет до край. Така всичко, което Отец има, ще ни бъде дадено2.
Смелост е думата, която трябва да държим близо до сърцата си – смелост да обърнем гръб на изкушенията, смелост да издигнем глас на свидетелство пред всички, които срещаме, помнейки, че всеки трябва да има възможността да чуе посланието. За повечето хора това не е лесно. Но ние можем да повярваме на словата на Павел към Тимотея:
“Защото Бог ни е дал дух не на страх, а на сила, любов и себевладение.
И тъй, не се срамувай да свидетелстваш за нашия Господ”3.
През май 1974 г. придружавах брат Джон Х. Гроубърг на островите Тонга. Имахме посещение при краля на Тонга и се срещнахме с него в официална среща. Разменихме си обичайните официалности. Преди да си тръгнем обаче, Джон Гроубърг каза нещо необичайно. То бе следното, “Ваше величество, наистина трябва да станете мормон, заедно с вашите поданици, защото така вашите проблеми и техните проблеми в голяма степен ще бъдат решени”.
Кралят се усмихна широко и отговори, “Джон Гроубърг, може и да сте прав”.
Спомних си за апостол Павел пред Агрипа. Спомних си за думите на Аргипа в отговор на свидетелството на Павел: “Без малко ме убеждаваш да стана християнин!”4 Брат Гроубърг имаше смелостта да даде своето свидетелство на един крал.
Тази вечер много хиляди от събралите се с нас служат пълновременно на Господ като Негови мисионери. В отговор на тяхното призование те са оставили дом, семейство, приятели и образование и са заминали да служат. Някои хора с недоумение питат, “Защо те откликват с такава готовност и желаят да дадат толкова много?”
Нашите мисионери биха могли да отговорят с думите на Павел, този несравним мисионер от древността: “Защото ако проповядвам благовестието, няма с какво да се похваля: понеже нужда ми се налага; защото горко ми ако не благовествувам!”5
Светите Писания не съдържат изявление по-уместно, отговорност по-обвързваща, напътствие по-ясно от заповедта, дадена от възкръсналия Господ, явил се в Галилея на единадесетте Си ученика. Той казва:
“Даде Ми се всяка власт на небето и на земята.
Идете, прочее, научете всичките народи и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух,
като ги учите да пазят всичко що съм ви заповядал; и ето, Аз съм с вас през всичките дни до свършека на века”6.
Тази божествена заповед, придружена със славно обещание, е нашия призив днес, както е било в средата на времето. Мисионерската работа е отличителна черта на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Винаги е била такава и винаги ще бъде. Както заявява Пророкът Джозеф Смит, “След всичко, което е било казано, нашият най-голям и важен дълг е да проповядваме Евангелието”7.
За кратките две години всички пълновременни мисионери, които служат в момента в тази великолепна Божия армия, ще приключат пълновременното си участие и ще се завърнат в своите домове при обичните си хора. Тази вечер техните заместници се намират в редиците на Аароновото свещеничество на Църквата. Млади мъже, готови ли сте приемете поканата? Имате ли желание за работа? Подготвени ли сте да служите?
Президент Джон Тейлър обобщава изискванията за служба: “Мъжете, нужни ни за носители на това евангелско послание, са мъже, които имат вяра в Бог; мъже, които имат вяра в своята религия; мъже, които почитат своето свещеничество; … мъже, изпълнени със Светия Дух и силата Божия … мъже на честта, почтеността, добродетелта и чистотата”8.
Братя, всеки от нас има задачата да споделя Христовото Евангелие. Когато нашият живот съответства на Божия стандарт, хората около нас никога няма да кажат, “Премина жетвата, мина се лятото, и ние не се избавихме”9.
Съвършеният Пастир на нашите души, мисионерът, Който е изкупил човечеството, дава следното обещание:
“И ако бъде тъй, че вие се трудите през всичките си дни, възвестявайки покаяние на тези люде, и доведете дори само една душа при Мен, колко огромна ще бъде радостта ви с нея в царството на Моя Отец.
И сега, ако радостта ви е огромна за една душа, която сте довели при Мен в царството на Отца Ми, колко по-огромна ще бъде радостта ви, ако доведете много души при Мен!”10
За Този, Който е казал тези думи, давам своето лично свидетелство. Той е Сина Божий, нашият Изкупител и нашият Спасител.
Моля се да имаме смелостта да протягаме ръка на приятелство, постоянството да опитваме отново и отново и смирението да търсим напътствието на нашия Отец, докато изпълняваме задачата да споделяме Евангелието. Това е нашата отговорност, братя. В името на Исус Христос, амин.