Можете ли да се почувствате така и сега?
От старейшина Куентин Л. Кук
От Кворума на дванадесетте апостоли
Някои хора в Църквата смятат, че не могат да отговорят на въпроса на Алма с решително “да”. Те не се чувстват така сега.
Президент Монсън, ние ви обичаме, уважаваме и подкрепяме! Това исторически значимо обявление относно мисионерската служба е вдъхновяващо. Спомням си вълнението през 1960 г., когато възрастта за служба на младите мъже бе снижена от 20 на 19 години. Пристигнах в Британска мисия като новопризован 20-годишен. Първият 19-годишен в нашата мисия бе старейшина Джефри Р. Холанд, едно невероятно попълнение. Няколко месеца той се притесняваше, че не е на 20. После в течение на годината пристигнаха още много 19-годишни. Те бяха покорни и верни мисионери и делото напредваше. Уверен съм, че сега ще бъде пожъната дори по-голяма реколта, докато праведни, отдадени мисионери изпълняват заповедта на Спасителя да проповядват Неговото Евангелие.
Според мен вие от подрастващото поколение сте по-добре подготвени от всяко предишно поколение. Познанието ви на Писанията е особено впечатляващо. Обаче предизвикателствата, с които се сблъсква вашето поколение, докато се готвите да служите, са подобни на тези, с които се сблъскват всички членове на Църквата. Всички ние си даваме сметка, че културата в по-голямата част от света не способства за праведността или духовната отдаденост. През цялата история ръководителите на Църквата са предупреждавали хората и са проповядвали покаяние. В Книгата на Мормон Алма младши бил толкова угрижен за неправедността и липсата на отдаденост, че се оттеглил като върховен съдия, ръководител на народа на Нефи, и посветил всичките си усилия на своето пророческо призование1.
В един от най-вълнуващите стихове в цялото Свето писание Алма заявява, “ако сте изпитали промяна в сърцата си и ако сте почувствали, че пеете песента на изкупващата любов, можете ли да се почувствате така и сега?”2.
Местните ръководители на Църквата по света съобщават, че разглеждани като цяло, членовете, особено нашата младеж, никога не са били по-силни. Но почти винаги ги безпокоят два въпроса: първо, предизвикателството от засилващата се неправедност в света, и второ, апатията и липсата на отдаденост у някои членове. Те търсят съвет как да помогнат на членовете да следват Спасителя и да постигнат дълбоко и трайно обръщане във вярата.
Този въпрос, “Можете ли да се почувствате така и сега?”, е актуален от векове. С всичко, което сме получили през тази диспенсация – включително Възстановяването пълнотата на Евангелието на Исус Христос, изливането на духовни дарове и безспорните небесни благословии, предизвикателството на Алма никога не е било по-важно.
Скоро след като Езра Тафт Бенсън е призован като апостол през 1943 г., президент Джордж Албърт Смит3 съветва, “Твоята мисия … е да … предупреждаваш хората … колкото е възможно по-любезно, че покаянието ще бъде единствения универсален лек за злините на този свят”4. Когато е направено това заявление, ние сме били в разгара на Втората световна война.
Днес моралният упадък ескалира. Един виден писател наскоро каза, “Всеки знае, че културата е отровна, и никой не очаква това да се промени”5. Постоянното изобразяване и показ на насилие и неморалност в музиката, развлекателната индустрия, изкуството и други медии в нашата съвременна всекидневна култура е без прецедент. Това е драматично описано от един уважаван баптистки теолог, който заявява, “Духовната имунна система на една цяла цивилизация е наранена”6.
Нищо чудно, че някои хора в Църквата смятат, че не могат да отговорят на въпроса на Алма с решително “да”. Те не се чувстват така сега. Смятат, че живеят във време на духовна суша. Други са гневни, обидени или разочаровани. Ако тези описания се отнасят до вас7, важно е да прецените защо не можете да се почувствате така сега.
Не е задължително повечето от изпадналите в духовна суша и страдащите от липса на отдаденост да са въвлечени в тежки прегрешения, но те са направили неразумни избори. Някои са небрежни при съблюдаването на светите завети. Други отдават по-голямата част от времето си на по-маловажни каузи. Някои допускат крайни културни или политически възгледи да отслабят предаността им към Евангелието на Исус Христос. Някои се потапят в Интернет материали, които преувеличават и в някои случаи измислят недостатъци на ранните ръководители на Църквата. После си правят погрешни заключения, които могат да повлияят на свидетелството им. Всеки, който е направил подобни избори, може да се покае и да бъде духовно обновен.
Потапянето в Писанията е съществено за духовното подхранване8. Словото Божие вдъхновява отдадеността и действа като изцеляващ балсам за наранени чувства, гняв или разочарование9. Когато отдадеността ни, по каквато и да е причина, намалее, част от решението е покаяние10. Отдадеността и покаянието тясно се преплитат.
Ч. С. Люис, един пламенен и прагматичен християнски автор, излага въпроса по един изключително силен начин. Той твърди, че християнството казва на хората да се покаят и им обещава прошка; но докато хората не разберат и почувстват, че се нуждаят от опрощение, християнството не им говори нищо. Той заявява, “Когато сте болни, ще слушате лекаря”11.
Пророкът Джозеф сочи, че преди кръщението ви може да сте на неутрална земя между доброто и злото. Но “когато сте се присъединили към тази Църква, вие сте постъпили да служите на Бог. Като сте сторили това, сте напуснали неутралната земя и повече не можете да се върнете обратно на нея”. Той ни съветва никога да не изоставяме Учителя12.
Алма подчертава, че чрез Единението на Исус Христос “ръцете на милостта Му са протегнати” към онези, които се покаят13. После той задава задълбочени и важни въпроси, като: Готови ли сме да срещнем Бога? Опазили ли сме се невинни? Всички ние следва да размишляваме над тези въпроси. Собственият опит на Алма, който не успява да следва верния си баща и после достига до едно драматично разбиране колко много се нуждае от прошка и какво означава да пее песента на изкупващата любов, е силен и убедителен.
Макар всичко, което намалява отдадеността, да е важно, две практически културни предизвикателства са едновременно преобладаващи и важни. Първото предизвикателство се състои в нелюбезността, насилието и домашното малтретиране. Второто в сексуалната неморалност и нечистите помисли. Те често предшестват и са първопричините на избора да сме по-малко отдадени.
Отношението ни към най-близките ни хора е от основна важност. Насилие, малтретиране, липса на вежливост и неуважение у дома са неприемливи – и за възрастните, и за подрастващото поколение. Баща ми не беше активен в Църквата, но бе забележително добър пример, особено в отношението си към майка ми. Той обичаше да казва, “Бог ще държи мъжете отговорни за всяка сълза, която причиняват на съпругите си”. Същата концепция е подчертана в “Семейството: прокламация към света”. Тя гласи, “(Онези) които безчестят брачния партньор или детето си, … един ден ще бъдат отговорни пред Бога за това”14. Независимо от културата, в която сме израснали, и дали нашите родители са ни малтретирали или не, ние не трябва да малтретираме физически, емоционално или словесно никого15.
Потребността от учтивост в обществото никога не е била по-важна. Основата на добротата и любезността се полага в дома ни. Не е чудно, че общите взаимоотношения между хората се влошават пропорционално на разстройството на семейството. Семейството е основа за обич и поддържане на духовността. Семейството спомага за атмосфера, където може да процъфтява съблюдаването на религията. Действително има “красота навсякъде наоколо, когато у дома има любов”16.
Сексуалната неморалност и нечистите помисли нарушават стандартите, установени от Спасителя17. В началото на тази диспенсация сме били предупредени, че сексуалната неморалност вероятно ще бъде най-голямото предизвикателство18. Без покаяние подобно поведение ще причинява духовна суша и загуба на отдаденост. Кино, телевизия, Интернет често предават принизяващи послания и образи. Президент Дитер Ф. Ухтдорф и аз наскоро бяхме в едно село в джунглата на Амазонка и видяхме сателитни чинии дори над някои малки, скромни бараки. Радвахме се, че в този отдалечен район на разположение има чудесна информация. Скоро осъзнахме също, че няма място по земята, което да не може да бъде засегнато от похотливите, неморални и възбуждащи изображения. Това е една от причините порнографията да е се е превърнала в такъв бич в наши дни.
Наскоро водих проникновен разговор с един 15-годишен носител на Аароновото свещеничество. Той ми помогна да разбера колко лесно е в тази ера на Интернет младежите почти по невнимание да бъдат изложени на нечисти и дори порнографски изображения. Той посочи, че относно повечето принципи, които проповядва Църквата, в обществото има поне известно признание, че нарушаването им има унищожителен ефект върху здравето и благоденствието. Той спомена пушенето, употребата на наркотици и алкохол от младежите. Но отбеляза, че няма съответстващ протест или дори значимо предупреждение от обществото като цяло относно порнографията или неморалността.
Мои скъпи братя и сестри, анализът на този млад мъж бе верен. Какъв е отговорът? От години пророци и апостоли са учили относно важността на спазването на религиозните обичаи у дома19.
Родители, отдавна са отминали дните, когато редовното активно участие в църковни събрания и програми, макар и да е съществено, ще може да изпълни свещената ви отговорност да учите децата си да водят морален, праведен живот и да крачат праведно пред Господа. А имайки предвид обявлението на президент Монсън от тази сутрин, важно е да разберем, че това може с вяра да бъде постигнато в домове, които са място на убежище, където добротата, прошката, истината и праведността тържествуват. Родителите трябва да имат куража да филтрират или наблюдават достъпа до Интернет, филмите, телевизията и музиката. Родителите трябва да имат куража да казват “не”, да защитават истината и да дават силно свидетелство. Децата ви трябва да знаят, че вие имате вяра в Спасителя, обичате своя Небесен Отец и подкрепяте ръководителите на Църквата. В домовете ни трябва да процъфтява духовна зрялост. Надеждата ми е никой да не напусне тази конференция без разбирането, че моралните теми на времето ни трябва да се обсъждат в семейството. Епископите, ръководителите на свещеничеството и помощните организации трябва да подкрепят семействата и да се грижат там да се преподават духовни принципи. Домашните учители и посещаващите учителки трябва да помагат, особено при деца на самотни родители.
Младият мъж, когото споменах, искрено попита дали апостолите знаят колко рано в живота следва да започне обучението и защитата против порнографията и нечистотата. Той наблегна, че в някои области не е прекалено рано дори още преди младите да са завършили обучението си в НУД.
Юноши, които са били изложени на неморални изображения от много ранна възраст, се ужасяват, че вече не отговарят на изискванията за мисионерска служба и светите завети. В резултат вярата им може да бъде сериозно накърнена. Искам да ви уверя, млади хора, че както учи Алма, чрез покаяние можете да отговорите на условията за всички небесни благословии20. Именно това е целта на Единението на Спасителя. Моля говорете с родителите си или доверен съветник и се посъветвайте с епископа си.
Когато става дума за морал, някои възрастни вярват, че привързаността към някой единичен важен хуманитарен проект или принцип отменя необходимостта да се придържаме към ученията на Спасителя. Те си казват, че грешното сексуално поведение е “дреболия, … (ако аз съм) … добър и милосърден човек”21. Подобно мислене е голяма самозаблуда. Някои млади хора ме информират, че в сегашната ни култура не е “яко” човек да бъде прекалено усърден, включително да се старае да живее строго в съответствие с праведните принципи22. Моля ви, не попадайте в този капан.
Когато се кръщаваме, ние обещаваме да вземем върху си името на Исус Христос, с твърдост да Му служим до края23. Подобен завет изисква смело усилие, отдаденост и почтеност, ако искаме да продължим да пеем песента на изкупващата любов и да останем наистина обърнати във вярата.
Един исторически пример за отдаденост да бъдеш силен и непоклатим за всяка възраст е описан от британски олимпиец, участник в олимпиадата от 1924 г. в Париж, Франция.
Ерик Лидел бил син на шотландски мисионер в Китай и отдаден религиозен човек. Той вбесил ръководството на британския олимпийски комитет, като отказал, въпреки огромния натиск, да бяга на квалификацията за 100 метра, провеждана в неделя. В крайна сметка той победил в състезанието на 400 метра. Примерът на Лидел да откаже да се състезава в неделя е особено вдъхновяващ.
Описания и спомени в негова чест се позовават на вдъхновяващите слова на Исаия, “Но ония, които чакат Господа, ще подновят силата си, ще се издигнат с крила като орли. Ще тичат и няма да се уморят, ще ходят и няма да отслабнат”24.
Достойното за уважение поведение на Лидел беше особено въздействащо върху решението на най-малкия ни син да не участва в спортни прояви в неделя, и по-важното, да се разграничи от неправедното и светско поведение. Той използва цитата от Исаия в годишника на училището му. Ерик Лидел е оставил силен пример на решимост и отдаденост на принципите.
Когато младежите ни следват съвета на президент Монсън, готвейки се да служат на мисия и когато ние живеем според принципите, проповядвани от Спасителя, и се готвим да срещнем Бог25, ние печелим далеч по-важно състезание26. Ние ще имаме Светият Дух за свой водач за духовно напътствие. Всички, чиито живот не е в ред, помнете, никога не е твърде късно да превърнем Единението на Спасителя в основа на нашата вяра и живот27.
По думите на Исаия, “Ако са греховете ви като мораво, ще станат бели като сняг; Ако са румени като червено, ще станат като бяла вълна”28.
Искрената ми молитва е всеки от нас да предприеме всичко необходимо да чувстваме Духа сега, тъй че да можем да пеем песента на изкупващата любов с все сърце. Свидетелствам за силата на Единението на Спасителя, в името на Исус Христос, амин.