Помогнете им да се целят нависоко
От президент Хенри Б. Айринг
Първи съветник в Първото Президентство
С вашето напътствие хората, които ръководите, ще могат да виждат, да искат и вярват, че могат да достигнат пълния си потенциал за служба в царството Божие.
Толкова съм благодарен за тази възможност да присъствам на това голямо свещеническо събрание и да чуя толкова чудесно поучение и свидетелство. Това ме кара да мисля за собствения си опит. Почти всичко, което съм успял да постигна като носител на свещеничеството е благодарение на хора, помогнали ми да видя в себе си неща, които не съм могъл да забележа.
Като млад баща се молех да разбера какъв принос могат да направят моите деца в Господното царство. За момчетата знаех, че щяха да имат възможности в свещеничеството. За момичетата знаех, че могат да отдават служба, представлявайки Господ. Всички можеха да вършат Неговото дело. Познавах всяко от тях като отделна личност и знаех, че Господ е дал на всяко специфична дарба, която да използва.
Сега, не мога да кажа на всеки баща и всеки младежки ръководител подробностите за това кое е най-доброто, което да направите. Но мога да ви обещая, че ще ги благословите, като им помогнете да разпознаят духовните дарби, с които са родени. Всеки човек е различен и има да даде различен принос. Никой не е обречен на провал. Като търсите откровение да видите дарбите, които Бог вижда у хората, които ръководите в свещеничеството – в частност младежите, ще бъдете благословени да издигнете погледа им към службата, която могат да изпълняват. С вашето напътствие хората, които ръководите, ще могат да виждат, да искат и вярват, че могат да достигнат пълния си потенциал за служба в царството Божие.
С моите собствени деца, аз се молех за откровение да знам как мога да помогна на всяко от тях да се подготви за конкретни възможности да служи на Бог. И после се опитвах да им помогна да си представят, да се надяват и да работят за това бъдеще. За всеки син изрязах по една дъска от дърво с цитат от Писанията, който описваше неговите специални дарби, и образ, представляващ този дар. Освен картинката и легендата издълбах кръщелните дати и ръкополаганията в свещенически сан на всяко момче, заедно с ръста му към датата на всяко събитие.
Ще опиша дъските, които изрязах за всеки син, за да му помогна да види своите духовни дарби и какво би могъл да допринесе в Господното дело. Може да бъдете вдъхновени да разпознаете, като мен, конкретни дарби и уникални възможности за всеки от младите хора, които обичате и водите.
Когато най-големият ми син стана дякон и скаут, когато мислех за него и бъдещето му, в ума ми се появи образ на орел. Живеехме в Айдахо, близо до подножието на планината Саут Тетън, където се катерехме заедно и гледахме как се реят орлите. Тази картина в ума ме накара да си спомня словата на Исаия:
“Той дава сила на отслабналите, и умножава мощта на немощните.
Даже младите ще отслабнат и ще се уморят. И отбраните момци съвсем ще паднат;
Но ония, които чакат Господа, ще подновят силата си, ще се издигнат с крила като орли. Ще тичат и няма да се уморят, ще ходят и няма да отслабнат”1.
Всъщност, ние спряхме да се изкачваме точно под връх Саут Тетън, защото синът ми се умори. Той поиска да спрем. Каза ми, “Винаги ли ще съжалявам, че не се качихме на върха? Татко, продължавай – не искам да останеш разочарован”.
Аз отвърнах, “Никога няма да остана разочарован, а ти няма да съжаляваш. Ще помним винаги, че сме се изкачили дотук заедно”. Най-отгоре на неговата дъска за ръста издълбах един орел и надписа, “На крилата на орлите”.
С годините като мисионер синът ми отлетя по-високо, отколкото си бях представял и в най-съкровените си надежди. В предизвикателствата на мисионерското поле някои от нещата, с които се сблъска, изглежда надхвърляха възможностите му. С момчето, което насърчавате, може да стане същото като с моя син – Господ да го извиси в проповядването на Евангелието на някой труден език по-високо, отколкото съм си мислел, че е възможно. Ако пробвате с кой да е млад мъж да опитате свещеническите му възможности, обещавам ви, че Господ ще ви каже точно толкова, от колкото се нуждаете. Момчето може да има потенциал дори надхвърлящ онова, което Господ ще ви открие. Помогнете му да се цели нависоко.
Момчето, което насърчавате, може да изглежда твърде плахо за силен свещенически служител. Друг от моите синове бе толкова срамежлив като малък, че не искаше да говори на продавача в магазина. Той се боеше. Тревожех се, докато се молех за неговото свещеническо бъдеще. Мислех си за него на мисионерското поле – което не изглеждаше обещаващо. Показан ми бе един стих от Притчи: “Нечестивите бягат без да ги гони някой, а праведните са смели като млад лъв”2.
Издълбах “Смел като лъв” на неговата дъска под образа на една голяма лъвска глава. По време на мисията му и в последвалите години той изпълни надеждата от моята резба. Някога срамежливият ми син проповядваше Евангелието с голямо убеждение и се изправяше смело срещу опасностите. Той бе укрепен в отговорностите си да представлява Господ.
Това може да се случи на младия мъж, когото ръководите. Нужно е да изграждате вярата му, че Господ може да го преобрази в служител, по-смел от стеснителното момче, което виждате сега.
Знаем, че Господ прави служителите Си смели. Младежът Джозеф, който вижда Бог Отец и Неговия Син Исус Христос в горичката, е преобразен в един духовен гигант. Парли П. Прат вижда това, когато Пророкът Джозеф Смит порицава противните пазачи, които ги държат затворени. Старейшина Прат пише:
“Внезапно той се изправи на крака и заговори с глас като гръмотевица или ревящ лъв, като каза приблизително, доколкото мога да си спомня, следните думи:
“ТИШИНА, вие изчадия на преизподнята. В името на Исус Христос аз ви порицавам и ви заповядвам да замълчите; няма да живея и една минута повече и да слушам такива приказки. Прекратете този разговор или вие или аз ще умрем в ТОЗИ МИГ!”
За това преживяване старейшина Прат пише, “достойнство и величие съм видял само веднъж, докато то стоеше оковано, посред нощ, в мрачния зандан на едно затънтено село на Мисури”3.
Господ ще даде на праведните Си служители възможности да са смели като лъвове, когато говорят в Негово име и като свидетели в редовете на Неговото свещеничество.
Друг мой син още като момче имаше широк кръг от приятели, които често търсеха компанията му. Той лесно завързваше връзки с хората. Като се молех и опитвах да предвидя приноса му за царството Божие, аз почувствах, че той ще има силата да привлича хората заедно в любов и единство.
Това ме отведе към един разказ от Учение и Завети, описващ усилията на свещеническите старейшини да изграждат Сион в Мисури, посрещнати с одобрението на ангелите, които виждали усилията и приноса им. Това изисквало големи жертви. Откровението в Учение и Завети гласи, “При все това, вие сте благословени, защото свидетелството, което сте дали, е записано в небесата, за да го гледат ангелите; и те се радват за вас, и греховете ви са ви простени”4.
На дъската на моя син аз издълбах, “Ангелите се радват за тебе”.
Способността на този син да събира хората и да им влияе се разви след ученическите му години. С колеги, носители на свещеничеството, той организираше колови дейности, които даваха на младежите в областта му вяра да устоят и дори да побеждават в трудна ситуация. Като изграждаше вяра у тези млади мъже и жени, той помагаше за изграждането на форпостове на Сион в градските центрове на Америка. В дърворезбата изрязах ангели, надуващи тръби, което може би не бе точно онова, което те са направили, но бе по-лесно за резбоване от възглас.
Ангелите се радват, когато свещенически ръководители по цял свят изграждат Сион в своите райони, колове и мисии. И ще се радват за младите мъже и жени, на които вие помагате да изграждат Сион, където и да са те и в каквито и обстоятелства да се намират. Сион се изгражда от хора, обединени и свързани чрез завет и обич. Приканвам ви да помогнете на своите младежи да се присъединят.
За един от моите синове бях подтикнат да издълбая слънце – слънцето в небесата, и словата на Спасителя от Неговата застъпническа молитва: “Това е вечен живот”. Към края на земното Си служение Спасителят се моли на Отца Си:
“А това е вечен живот, да познаят Тебе, единия истинен Бог, и Исуса Христа, Когото Си изпратил.
Аз Те прославих на земята, като свърших делото, което Ти Ми даде да върша”5.
Синът ми отдаде свещеническа служба на три континента, но най-важното, в своя дом и сред своето семейство. Той изгради живота си около тях. Работеше близо до къщи и често се връщаше, за да бъде с жена си и по-малките деца за обяд. Семейството му живееше много близо до сестра Айринг и мен. Те се грижеха за нашия двор, все едно беше техен. Този син живее така, че не само да отговори на изискванията за вечен живот, но и да бъде вечно заобиколен от благодарни членове на семейството, които събира около себе си.
Вечният живот е да живеем в единство, в семейства, с Отца, Сина и Светия Дух. Вечният живот е възможен единствено чрез ключовете на свещеничеството Божие, възстановени чрез Пророка Джозеф Смит. Да държите тази вечна цел пред юношата, когото ръководите, е най-големия дар, който можете да дадете. Ще вършите това предимно чрез пример в собственото си семейство. Онези, които ръководите, може да нямат семейство в Църквата, но ви отправям предизвикателство да им помогнете да почувстват и желаят семейната обич от двете страни на завесата.
Дъските за премерване на височината, които описах, са само един от начините да помогнете на младите хора да зърнат величието, което Бог вижда у тях, и неповторимата служба, която Той ги подготвя да извършат. Той ще ви помогне да разберете как да направите това за своите деца или за други младежи. Но докато с молитва искате вие самите да зърнете това бъдеще и после да го предадете на младия човек, ще разберете, че Бог познава и обича всяко от Своите чеда поотделно и вижда големи и неповторими дарби у всяко от тях.
Като баща бях благословен да видя голямо бъдеще в царството Божие за своите дъщери, също като за синовете си. Когато с молитва търсех напътствие, бе ми показан начин да помогна моите дъщери да разпознаят доверието, което Бог им е гласувал като на служителки, които могат да изграждат царството Му.
Когато дъщерите ми бяха малки, видях, че бихме могли да помогнем на други хора да почувстват обичта на хората отвъд завесата, поколения назад. Знаех, че тази обич произтича от службата и вдъхновява надеждата за вечен живот.
Тъй че ние изрязахме дъски за месене на хляб, поставяхме питки домашен хляб и заедно раздавахме своите дарения на вдовици, вдовци и семейства. Надписът, който изрязах на всяка от тези дъски, гласеше, “J’aime et J’espere”, или “Обичам и се надявам” на френски. Очевидността на уникалните им духовни дарби се прояви не само на дъските, които изрязах, но още по-ясно докато ги раздавахме на хората в нужда, онези, които изпитваха мъка или загуба, една увереност, че любовта на Спасителя и Неговото Единение могат да родят една съвършена светла надежда. Това е живот вечен, за моите дъщери и за всеки от нас.
Сега, вие може би си мислите, “Братко Айринг, нима ми казвате, че трябва да се науча на дърворезба?” Отговорът е “не”. Усвоих дърворезбата само с помощта на един мил и надарен наставник, тогава – старейшина Бойд К. Пакър. Всякаква дребна сръчност, която постигнах, може да се отдаде само на големия му дар като резбар и търпението му като учител. Само небесата могат да осигурят подобен наставник като президент Пакър. Но има много начини, по които можете да оформите детските сърца, без да изрязвате дървени дъски за измерване на тяхната височина.
Например новите комуникационни технологии позволяват споделяне на послания на вяра и надежда на големи разстояния, мигновено и евтино или безплатно. Моята съпругата ми помага да се справя с това. Започнахме с разговор по телефона с всички наши деца и внуци, с които можехме да влезем във връзка. Молим ги да споделят разкази за лични успехи и предоставена от тях служба. Каним ги също да изпращат снимки от тези дейности. Използваме тези снимки, за да илюстрираме по няколко абзаца текст. Добавяме по 1–2 стиха от Книгата на Мормон. Вероятно Нефи и Мормон не биха се впечатлили много от духовното качество на съдържанието ни или от ограничените възможности, изискващи се за създаването на онова, което ние наричаме “Семеен журнал: Малките плочи”. Но сестра Айринг и аз сме благословени от това усилие. Чувстваме се вдъхновени в избора на пасажи от Писанията и кратките послания на свидетелство, които пишем. И виждаме доказателство в живота им, че техните сърца се обръщат към нас, към Спасителя и към небесата.
Има и други начини човек да протегне ръка; вие вече сте ангажирани в много от тях. Навиците ви за семейна молитва и четене на Писанията ще създадат повече трайни спомени и повече промяна в сърцата, отколкото си давате сметка сега. Дори на пръв поглед светски дейности, като посещение на спортно събитие и гледане на филм могат да оформят сърцето на едно дете. От значение е не дейността, а чувствата, които се раждат, докато я вършите. Открил съм един хубав тест за определяне на дейности с потенциал за голяма промяна в живота на даден млад човек. Това е те да предлагат дейности поради интерес, който те чувстват, че иде при тях като дар от Бог. От собствен опит знам, че това е възможно.
Когато на 12 години станах дякон, живеех в Ню Джързи, на 80 км от Ню Йорк Сити. Мечтаех да стана велик бейзболист. Баща ми се съгласи да ме заведе да гледаме един мач, който се играеше на стария исторически “Янки Стадиъм” в Бронкс. Още си спомням как Джо ди Маджо замахна с батата и направи хоум рън в центъра на полето, с баща ми седнал до мен, единственият път когато отидохме заедно на бейзболен мач от висшата лига.
Но един друг ден с моя баща оформи живота ми завинаги. Той ме взе от Ню Джързи и посетихме дома на един ръкоположен партриарх в Солт Лейк Сити. Никога преди не бях виждал този мъж. Баща ми ме остави на стълбите пред вратата. Патриархът ме заведе до един стол, сложи ръце на главата ми и произнесе благословия, която включваше следното заявление относно най-съкровеното желание на сърцето ми.
Той каза, че съм от хората, за които е казано, “Благословени миротворците”6. Бях толкова изненадан, че съвършено непознат човек може така да познава сърцето ми, че отворих очи да видя стаята, в която ставаше това чудо. Тази благословия относно моите възможности оформи живота ми, брака ми и моята свещеническа служба.
От този опит и онова, което последва, мога да дам следното свидетелство, “Защото всички нямат всеки дар да им е даден, защото има много дарове и на всеки човек е даден дар от Духа Божий”7.
Когато Господ ми откри този дар, можах да видя и да се подготвя за възможностите да го упражнявам за благослов на хората, които обичам и на които служа.
Бог знае кои са нашите дарби. Предизвикателството ми към вас е да се молите да познаете дарбите, които са ни били дадени, да знаете как да ги развиете и да разпознавате възможностите, дадени ви от Бог, да служите на другите хора. Повече от всичко се моля да бъдете вдъхновявани да помагате на другите да разпознават своите специални дарби да служат.
Обещавам ви, че ако питате, ще бъдете благословени да помагате и въздигате другите до техния пълен потенциал в служба на хората, които те ръководят и обичат. Свидетелствам ви, че Бог е жив, че Исус е Христос, че ние сме носители на Божието свещеничество и че Бог ни подготвя със специални дарби да Му служим отвъд и най-съкровените ни надежди. В името на Исус Христос, амин.