Целта на Църквата
От старейшина Д. Тод Кристоферсън
от Кворума на дванадесетте апостоли
Струва си да поспрем и да се замислим за причината, поради която Исус Христос избира да използва църква, Неговата Църква, за да осъществява Своето дело и делото на Своя Отец.
През целия ми живот общите конференции на Църквата са били вълнуващи духовни събития, а Църквата е била място, където да дойда, за да опознавам Господ. Осъзнавам, че има хора, които се считат за религиозни или духовни, и въпреки това отхвърлят участието в църква или дори необходимостта от такава институция. За тях практикуването на религия е изцяло лично. Но все пак Църквата е творение на Онзи, към Когото е насочена духовността ни – Исус Христос. Струва си да поспрем и да си помислим за причината, поради която Исус Христос избира да използва църква, Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, за да осъществява Своето дело и делото на Своя Отец – „да се осъществят безсмъртието и вечният живот на човека“.
Евангелието на Исус Христос се проповядва още от времето на Адам, а важните спасителни обреди, като например кръщението, се извършват чрез свещенически ред, основан върху семейството. Когато обществата надрастват родовата организация, Бог призовава и други пророци, пратеници и учители. Четем, че по времето на Моисей има една по-формална структура, включваща старейшини, свещеници и съдии. В историята в Книгата на Мормон Алма организира църква със свещеници и учители.
После, в пълнотата на времената, Исус организира делото Си по такъв начин, че Евангелието да може да бъде установено едновременно в много страни и сред различни народи. Tази организация, Църквата на Исус Христос, е съградена на основата на „апостолите и пророците, като крайъгълен камък е сам Христос Исус“. Тя включва допълнителни служители, като например седемдесетници, старейшини, епископи, свещеници, учители и дякони. Исус по подобен начин установява Църквата в западното полукълбо след Своето Възкресение.
След вероотстъпничеството и разпадането на Църквата, която организирал, докато е на земята, Господ повторно установява Църквата на Исус Христос още веднъж чрез Пророка Джозеф Смит. Древната цел не е отменена – да се проповядва благовестието на Евангелието на Исус Христос и да се отслужват обредите на спасението – с други думи, да се довеждат хора в Христос. И сега, посредством тази възстановена Църква, обещанието за изкупление е достъпно дори за духовете на починалите, които в земния си живот не са знаели нищо за благодатта на Спасителя.
Как Неговата Църква постига Господните цели? Важно е да се разбере, че крайната цел на Бог е нашият напредък. Желанието Му е да продължим „от благодат към благодат, докато не получи(м) пълнота“ на всичко, което може да ни даде Той. За да се постигне това е нужно повече от това да сме просто добри или да се чувстваме духовно. Изисква се вяра в Исус Христос, покаяние, кръщение с вода и с Духа и устояване с вяра до края. Човек не може да постигне това в изолация, затова основна цел за Господ за съществуването на църква е да се създаде общност от светии, които ще си помагат един на друг по „стеснена(та) и тясна пътека, която води към вечен живот“.
„И Той даде едни да бъдат апостоли, други пророци, други пък благовестители, а други пастири и учители,
… за делото на служението, за съзиждането на Христовото тяло,
докато всички достигнем в единство на вярата и на познаването на Божия Син, в пълнолетно мъжество, в мярката на ръста на Христовата пълнота“.
Исус Христос е „начинателят и завършителят на (нашата) вяра“. Обединяването ни с тялото на Христос – Църквата – е важна част от поемането на Неговото име върху ни. Казано ни е, че древната Църква „често се събираше наедно, за да постят, да се молят и да разговарят едни с други относно благосъстоянието на душите си“ „и да чуят словото Господне“. Така е и в Църквата днес. Обединени във вяра, ние преподаваме и се поучаваме един друг, и се стремим да постигнем пълнота в ученичеството, „мярката на ръста на Христовата пълнота“. Стремим се да си помагаме един на друг да достигнем до „познаването на Божия Син“, докато не дойде денят, когато „няма вече да учат Всеки ближния си и всеки брата си, и да казват: Познайте Господа; Защото те всички ще Ме познават, от най-малкия до най-големия между тях, казва Господ“.
В Църквата не само учим божествени учения, ние ги и прилагаме. Бидейки Христовото тяло, членовете на Църквата си служат един на друг в ежедневието. Всички ние сме несъвършени; ние можем да нанасяме обиди и да бъдем обиждани. Често се изпитваме един друг чрез нашите лични индивидуални особености. В тялото Христово ние трябва не само да говорим възвисени думи и концепции, а да прилагаме нещата наистина, докато се учим да „живе(ем) заедно в любов“.
Тази религия е загрижена не само за отделната личност, а ние всички сме призовани да служим. Ние сме очите, ръцете, главата, краката и другите части на тялото на Христос, дори и „тези части, … които се виждат да са по-слаби, са необходими“. Имаме нужда от тези призования и имаме нужда да служим.
Един от мъжете в моя район е израснал не само без подкрепа от родителите си, но и с противопоставяне от тяхна страна към активността му в Църквата. Той каза следното в едно събрание за причастие: „Баща ми не може да разбере защо трябва да се ходи на църква, когато може да се отиде на ски, но аз наистина обичам да ходя на църква. В Църквата всички сме тръгнали по един и същ път и бивам вдъхновен по този път от силните младежи, чистите деца и това, което виждам и уча от другите възрастни. Укрепен съм от общуването ми с тях и съм развълнуван от радостта да живея според Евангелието“.
Районите и клоновете на Църквата предлагат ежеседмично събиране за отдих и подновяване, време и място, където да оставим зад себе си света – Господния ден. Той е ден, когато да се „наслаждава(ме) в Господа“, за да почувстваме духовното изцеление, което идва с причастието, и да получим подновеното обещание Неговият Дух да бъде с нас.
Една от най-големите благословии да сме част от тялото Христово, макар и в този момент да не изглежда като благословия, е да бъдем укорени заради грях и грешка. Ние сме склонни да извиняваме и да оправдаваме грешките си и понякога просто не знаем в кое трябва да се подобрим или как да го направим. Без хората, които могат да ни укоряват „понякога с острота, когато (са) подтикнати от Светия Дух“, може да ни липсва куража да се променим и да следваме по-съвършено Учителя. Покаянието е лично, но общението по тази понякога трудна пътека е в Църквата.
В това обсъждане на Църквата като тялото Христово ние трябва винаги да имаме предвид две неща. Първо, не се стремим към обръщане към Църквата, а към Христос и Неговото Евангелие, обръщане, което е улеснено от Църквата. Книгата на Мормон изразява това най-добре, като казва, че „обръщаха людете към Господа, и ги присъединяваха към Църквата на Христа.“ Второ, трябва да помним, че в началото Църквата е била семейство и дори днес, когато са отделни институции, семейството и Църквата си служат и се укрепват една друга. Нито едната не измества другата и определено Църквата, дори и в най-добрия случай, не може да бъде заместител на родителите. Целта на преподаването на Евангелието и свещеническите обреди, отслужвани от Църквата, е семействата да могат да се подготвят за вечен живот.
Има още една основна причина Спасителят да работи чрез църква, Неговата Църква, и тя е да се постигнат нужните неща, които не могат да бъдат постигнати от отделните хора или по-малките групи. Ясен пример за това е справянето с бедността. Вярно е, че като отделни хора и семейства ние се грижим за физическите нужди на другите, „раздавайки едни на други както материално, така и духовно според техните нужди и техните потребности“. Но като сме заедно в Църквата, способността ни да се грижим за бедните и нуждаещите се се умножава, за да посрещнем по-голямата нужда и надеждата за разчитане на собствените сили се превръща в реалност за много хора. Освен това, Църквата, нейните Общества за взаимопомощ и свещеническите й кворуми, предоставят помощ на много хора на много места, пострадали от природни бедствия, войни и преследване.
Без способностите на Неговата Църква, призивът на Спасителя да се отнесе Евангелието до целия свят не може да се осъществи. Няма да ги има апостолските ключове, структурата, технологичните ресурси, финансовите средства и отдадеността и жертвата на стотици хиляди мисионери, необходими за осъществяване на делото. Помнете: „И това Евангелие на царството ще се проповядва по цял свят за свидетелство на всичките народи; и тогава ще дойде свършекът“.
Църквата може да строи и управлява храмове, домове Господни, където може да се отслужват важни обреди и завети. Джозеф Смит казва, че Божията цел за събирането на народа Му във всички епохи е „да се съгради дом Господен, където Той да може да открива на Своя народ обредите на дома Си и славата на царството Си, и да учи хората на пътя на спасението; защото има някои обреди и принципи, които, като бъдат учени и практикувани, трябва да бъдат извършвани в място или дом, построен за тази цел“.
Ако хората вярват, че всички пътища водят към небето или че няма определени изисквания за спасение, те няма да виждат необходимост от проповядването на Евангелието или от обредите и заветите, за да се изкупят живите или мъртвите. Но ние говорим не само за безсмъртие, но и за вечен живот и заради това са важни пътят и заветите на Евангелието. А Спасителят се нуждае от църква, за да ги предостави на всички Божии чеда – и на живите, и на мъртвите.
Последната причина, която ще спомена, поради която Господ е установил Своята Църква, е най-уникалната – Църквата е, в крайна сметка, царството Божие на земята.
Когато Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни е била организирана през 30-те години на 19-ти век, Господ каза на Пророка Джозеф Смит: „Издигнете сърцата си и ликувайте, защото на вас е дадено царството, сиреч ключовете на църквата“. Във властта на тези ключове, свещеническите служители на Църквата запазват чистотата на учението на Спасителя и почтеността на спасителните Му обреди. Те помагат да се подготвят хората, които желаят да ги получат, преценят подготовката и достойнството на хората, които кандидатстват и после ги извършват.
С ключовете на царството, Господните служители могат да откриват и истина, и лъжа и още веднъж да заявят с власт: „Така казва Господ“. За съжаление, някои не харесват Църквата, защото искат да определят собствената си истина, но всъщност е изключителна благословия да се получи „познание за нещата такива, каквито са и каквито бяха, и каквито ще бъдат“, дотолкова, доколкото Господ желае да го разкрие. Църквата предпазва и издава Божии откровения - канона на Писанията.
Когато Даниил разтълкува съня на вавилонския цар Навуходоносор, като уведомява царя „онова, което предстои в последните дни“, той заявява, че „небесният Бог ще издигне царство, което довека няма да се разруши и владичеството над което няма да премине към друг народ; но то ще строши и довърши всички (останали) царства, а самото то ще пребъде довека“. Църквата е това пророкувано царство от последните дни, създадено не от човеци, но установено от Бога на небесата и което се търкаля като камък, отсечен от планината, без ръце, за да изпълни целия свят.
Съдбата му е да установи Сион като подготовка за завръщането и хилядолетното управление на Исус Христос. Преди този ден то няма да е царство в никакъв политически смисъл – както казва Спасителят: „Моето царство не е от този свят.“ По-скоро, то е хранилището за Неговата власт на земята, извършителят на Неговите свети завети, попечителят на Неговите храмове, защитникът и възвестителят на Неговата истина, мястото за събиране на разпръснатия Израил и „отбрана и убежище от бурята и от яростта, когато те ще се излеят без смесване върху цялата земя“.
Приключвам с молбата и молитвата на Пророка:
„Призовавайте Господа, та царството Му да може да напредва на земята, та обитателите ѝ да го приемат и да са готови за идните дни, през които Синът Човешки ще се спусне в небето, облечен в яркостта на славата Си, за да посрещне царството Божие, което е установено на земята.
Затова нека царството Божие напредва, та царството небесно да може да дойде, тъй че Ти, о, Боже, да може да бъдеш прославен в небесата и на земята, та враговете Ти да може да бъдат покорени, защото Твоя е почитта, силата и славата во веки веков“.
В името на Исус Христос, амин.