Това, което научаваме и никога няма да забравим
Ако погледнете на живота си с молитва в сърцето, вярвам, че ще видите много начини, по които Господ ви е водил през това време на трудности.
Скъпи мои братя, очаквах с нетърпение това виртуално събрание с вас. Последният път, когато проведохме сесия на свещеничеството по време на обща конференция, беше през април 2019 г. Много неща се случиха през последните две години! Някои от вас загубиха близки. Други загубиха работата си, препитанието си или здравето си. А други загубиха чувството за мир или надежда за бъдещето. Искрено съчувствам на всеки от вас, който е преживял тези или други загуби. Постоянно се моля Господ да ви утешава. Докато продължавате да позволявате на Бог да надделява в живота ви, знам, че Той гледа оптимистично на вашето бъдеще, както винаги го е правил.
Освен загубите, които преживяхме, има също и неща, които намерихме. Някои откриха по-дълбока вяра в нашия Небесен Отец и Неговия Син Исус Христос. Много хора намериха нова перспектива в живота, а именно вечна перспектива. Може би сте открили по-силни връзки с близките си и с Господ. Надявам се, че сте намерили повече сили да се вслушвате в Него и да получавате лично откровение. Тежките изпитания често предоставят възможности за израстване, които не биха били възможни по друг начин.
Помислете си за последните две години. По какъв начин сте израснали? Какво сте научили? Може би в първия момент ви се иска да можете да се върнете в 2019 г. и да останете там! Но ако погледнете на живота си с молитва в сърцето, вярвам, че ще видите много начини, по които Господ ви е водил през това време на трудности и ви е помагал да се превърнете в по-отдаден и по-обърнат във вярата човек – истински Божий човек.
Знам, че Господ има велик и чуден план за нас, както поотделно за всеки, така и заедно за всички. Със състрадание и търпение Той казва:
„Вие сте малки деца и все още не сте разбрали колко велики благословии има Отец… приготвени за вас.
Сега, вие не можете да понесете всички неща; при все това, дерзайте, защото Аз ще ви направлявам“1.
Скъпи мои братя, свидетелствам, че Той ни е направлявал и все още ни направлява, когато се стремим да се вслушваме в Него. Той иска да израстваме и да се учим дори и чрез, а може би особено чрез несгодите.
Несгодата е велик учител. Какво научихте вие през последните две години, което искате винаги да си спомняте? Отговорите ви ще бъдат уникални за вас, но нека ви предложа четири урока, които, надявам се, всички сме научили и никога няма да забравим.
Урок 1: Домът е центърът на вярата и богослужението
Често, когато Господ ни предупреждава за опасностите в последните дни, Той ни дава следния съвет: „Застанете на свети места и бъдете непоклатими“2. Някои от тези „свети места“ определено са храмовете на Господ и сградите за събрания. Но откакто възможностите ни да се събираме на тези места са в различна степен ограничени, научихме, че едно от най-светите места на земята е домът – да, дори вашият дом.
Братя, вие сте носители на Божието свещеничество. „Правата на свещеничеството са неразделно свързани с небесните сили“3. Вие и семействата ви сте приели свещенически обреди. Именно в „(свещеническите) обреди е видна силата на божествеността“4. Тази сила е достъпна за вас и вашето семейство в собствения ви дом, когато спазвате заветите, които сте сключили5.
Точно на този ден, 3 април 1836 г., преди 185 години Илия възстановява свещеническите ключове, които позволяват на семействата да бъдат запечатвани за вечността. Точно затова се чувствате толкова добре да раздавате причастието в дома си. Според вас как се отрази на близките ви това да видят вас, техния баща, дядо, съпруг, син или брат, да отслужва този свят обред? Какво ще направите, за да задържите това свято чувство в своето семейство?
Може би смятате, че все още има много, което трябва да направите, за да превърнете дома си в истинско светилище на вярата. Ако е така, моля, направете го! Ако сте женени, съветвайте се със съпругата си, като равностойни партньори в това важно дело. Няма много неща, които са по-важни от това. От днес до времето, когато Господ ще дойде отново, всички ние имаме нужда домовете ни да бъдат място на спокойствие и сигурност6.
Нагласи и действия, които канят Духа, ще усилят светостта на вашия дом. Също така със сигурност светостта ще се изпари, ако има нещо в поведението или обкръжението ви, което наскърбява Светия Дух, защото тогава „небесата се оттеглят“7.
Запитвали ли сте се някога защо Господ иска от нас да направим домовете си център за изучаване на Евангелието и живот според неговите принципи? Не е само, за да ни подготви и да ни помогне да преживеем една пандемия. Сегашните ограничения на събранията в един момент ще отпаднат. Обаче вашата отдаденост да превръщате дома си във вашето основно светилище на вяра никога не бива да отпада. Докато вярата и светостта в този паднал свят намаляват, вашата нужда от свети места ще се увеличава. Призовавам ви да продължавате да превръщате дома си в наистина свято място „и (да) бъдете непоклатими“8 в тази важна цел.
Урок 2: Нуждаем се един от друг
Бог иска да работим заедно и да си помагаме взаимно. Затова ни изпраща на земята в семейства и ни организира в райони и колове. Затова ни призовава да служим един на друг. Затова ни моли да живеем в света, но да не бъдем от света9. Заедно можем да постигнем толкова много повече, отколкото поотделно10. Божият план на щастие би бил осуетен, ако Неговите чеда останат изолирани помежду си.
Настоящата пандемия е уникална в това, че засяга всички по света на практика по едно и също време. Макар че някои изстрадаха повече от други, всички се сблъскахме с изпитания по един или друг начин. Поради това, нашето общо изпитание има потенциала да допринесе за обединяването на Божиите чеда както никога досега. И така, задавам въпроса: Доближи ли ви това споделено изпитание до вашите ближни – до вашите братя и сестри от съседната улица или по целия свят?
В това отношение двете големи заповеди могат да ни насочват: първо да възлюбим Бог и второ да възлюбим ближния си11. Ние изразяваме своята обич, като служим.
Ако познавате някого, който е сам, протегнете ръка, дори и вие също да се чувствате сами! Няма нужда да имате причина, послание или работа за вършене. Просто кажете „здравей“ и изразете обичта си. Технологиите могат да ви помогнат. В пандемия или не, всички безценни чеда на Бог имат нужда да знаят, че не са сами!
Урок 3: Вашият кворум на свещеничеството е повече от едно събрание
По време на пандемията неделните събрания на кворумите бяха отменени за известно време. Сега някои кворуми имат възможност да се срещат виртуално. При все това, делото, което Господ е поверил на кворумите на свещеничеството, никога не е било ограничено до събранията. Те са малка част от това, за което кворумът е предназначен и може да прави.
Братя от свещеничеството на Аарон и кворумите на старейшините, разширете мирогледа си относно причините, поради които имаме кворуми. Как би желал Господ да използвате вашия кворум, за да осъществявате Неговото дело сега? Търсете откровение от Господ. Смирете се! Искайте! Слушайте! Ако сте били призовани да ръководите, съветвайте се като президентство, както и с членовете на кворума. Какъвто и да е свещеническият ви сан или призованието ви, нека Бог да надделява във вашата отдаденост като член на кворума и във вашата служба. Преживявайте с радост праведността, която ще носите, когато сте „ревностно заети в добро начинание“12. Кворумите са в уникална позиция да ускоряват събирането на Израил от двете страни на завесата.
Урок 4: Чуваме Исус Христос по-добре, когато сме спокойни
Живеем във време, пророкувано отдавна, когато „всички неща ще бъдат в размирици, и със сигурност човеците ще се обезсърчат, защото страх ще връхлети всички люде“13. Това беше така преди пандемията и ще бъде така и след нея. Размириците по света ще продължават да се усилват. За разлика от тях, гласът на Господ не е „глас като голям метежен шум, но… (e) един тих глас на съвършена мекота, като че ли шепот, и той (пронизва) до самата душа“14. За да чуете този тих глас, вие също трябва да бъдете спокойни!15
За известно време пандемията отмени дейности, които обикновено запълват живота ни. Скоро ще можем да избираме да запълваме това време отново с шума и размириците на света. Или можем да използваме своето време, за да чуваме гласа Господен, който ни нашепва Неговото напътствие, утеха и мир. Тихото време е свято време – време, което улеснява личното откровение и ни дава мир.
Организирайте се така, че да имате време сами за себе си и за близките си. Отворете сърцето си пред Бог в молитва. Отделяйте време да се потапяте в Писанията и службата в храма.
Скъпи мои братя, има много неща, които Господ иска да научим от нашите преживявания по време на тази пандемия. Изредих само четири. Каня ви да направите свой списък, обмислете го внимателно и го споделете с тези, които обичате.
Бъдещето е светло за Божия народ, който спазва сключените завети16. Господ все по-често ще призовава Своите служители, които са достойни носители на свещеничеството, да благославят, утешават и подкрепят човечеството и да помагат в подготовката на света и хората в него за Неговото Второ пришествие. Това помага на всеки от нас да отговаря на стандартите на святото ръкополагане, което е получил. Можем да се справим! Свидетелствам за това, изразявайки своята обич към всеки от вас, мои възлюбени братя, в святото име на Исус Христос, амин.