Преподаването –няма по-велико призование

В това издание на конференцията са предоставени ръководства-източници в допълнение на Aaronic Priesthood Manual 2 (Аароново свещеничество, наръчник 2) и Young Women Manual 2 (Млади жени, наръчник 2). В области, където тези наръчници липсват, са предоставени следните подборки от Преподаването–няма по-велико призование (36123) в помощ на ръководители, учители и родители за подобряване техните преподавателски усилия.

ДА ПАЗИМ УЧЕНИЕТО ЧИСТО

Смиряващо и в същото време е вдъхновяващо да размишляваме за цената, която хората са платили за истината. Мнозина се кръщавали, въпреки че поради това тяхно решение бивали отхвърлени от техните семейства. Пророци и много други предпочитали да умрат, вместо да се отрекат от своите свидетелства. Говорейки за мъченическата смърт на Джозеф и Хайръм Смит, старейшина Джон Тейлър заявява, че за Книгата на Мормон и Учение и Завети „било заплатено с най-скъпата кръв на деветнадесети век, за да могат те да се появят” (У. и З. 135:6).

От всеки човек, който преподава Евангелието, се изисква да предаде на другите в чист и непроменен вид истината, заради която са били направени толкова големи жертви. Президент Гордън Б. Хинкли заявява: „Говорил съм преди за важността на това да пазим учението на Църквата чисто и да съблюдаваме то да се преподава във всички наши събрания. Безпокоя се за това. Малки отклонения в учението могат да доведат до големи и злословни лъжи” (Teachings of Gordon B. Hinckley, 1997 г., стр. 620).

Вашите отговорности като учител

Когато се подготвяте и изнасяте уроците, трябва да вземете следните предпазни мерки, за да се уверите, че преподавате истината така, както Господ я е открил.

Преподавайте чрез Духа, от Писанията и от словата на пророците от последните дни.

Президент Езра Тафт Бенсън учи: „Какъв трябва да бъде източникът за преподаване на великия план на Вечния Бог? Писанията, разбира се – по-специално Книгата на Мормон. Това трябва също така да включва съвременните откровения. Те трябва да бъдат използвани съвместно със словата на апостолите и пророците и нашепванията на Духа” (в доклад на конференцията, апр. 1987 г., стр. 107; или Ensign, май 1987 г., стр. 85).

Използвайте публикуваните от Църквата материали за уроците

За да ни помогне да преподаваме от Писанията и от словата на пророците от последните дни, Църквата е публикувала наръчници за уроците и други материали. Не са необходими коментарии и други материали за подготовка. Следва внимателно да изучаваме Писанията, ученията на пророците от последните дни и материалите по уроците, за да сме сигурни, че правилно сме разбрали учението, преди да го преподаваме.

Преподавайте евангелските истини, а не други неща

Когато Алма ръкоположил свещеници да учат онези, които той кръстил във водите на Мормон, „той им заповяда да не проповядват нищо, освен нещата, които той беше проповядвал и които бяха изречени чрез устата на светите пророци” (Мосия 18:19). Когато дванадесетте нефитски ученици на Спасителя поучавали хората, те „бяха поучавани със същите тези слова, казани от Исус – без никакво изменение на словата, които Исус беше изрекъл” (3 Нефи 19:8). Когато преподавате Евангелието на Исус Христос, трябва да следвате тези примери.

Преподавайте евангелските истини ясно, така че никой да не ги разбира погрешно

Президент Харолд Б. Лий заявява, „Вие трябва да преподавате вековните учения не само ясно, та те да могат просто да ги разберат, но сте длъжни да преподавате ученията на Църквата толкова ясно, че никой да не ги разбере погрешно” („Loyalty”, в Charge to Religious Educators, 2-ро изд., 1982 г., стр. 64).

Предупреждения към евангелските учители

Като се стремите да запазите учението чисто, трябва да се опитате да предотвратите следните проблеми.

Спекулиране и хипотези

„При представяне на урока има много начини недисциплинираният учител да се отклони от пътя, който води към целта му. Едно от най-често срещаните изкушения е да се спекулира и да се строят хипотези по въпроси, по които Господ е казал твърде малко. Дисциплинираният учител има куража да каже „Не зная” и да остави нещата така. Както казва президент Джозеф Ф. Смит, „Да кажем просто „Не зная” на стотици спекулативни въпроси не е дискредитиране на интелигентността ни или на нашата честност” (Gospel Doctrine, 5-то изд., 1939 г., стр. 9, Joseph F. McConkie, „The Disciplined Teacher,” Instructor, септ. 1969 г., стр. 334–335).

Погрешно цитиране

„Дисциплинираният учител ще бъде сигурен в своите източници и също така ще положи пълни усилия да определи дали дадено заявление представлява правилно учението на Църквата или просто е мнението на автора” (Instructor, септ. 1969 г., стр. 334–335).

Не следва да приписваме заявления на ръководителите в Църквата, без да потвърдим техния източник. Когато цитираме дадени стихове, трябва да се уверим, че ги използваме съобразно техния контекст.

Любими евангелски учения

„Любимите евангелски учения – специално или крайно наблягане на един принцип на Евангелието – също трябва да се избягват от учителите” (Instructor, септ. 1969 г., стр. 334–335).

Президент Джозеф Ф. Смит казва: „Любимите учения дават на онзи, който ги окуражава, погрешна представа за Евангелието на Изкупителя; те изопачават и поставят в дисхармония неговите принципи и учения. Гледната точка е изкуствена. Всеки принцип и практика, открити ни от Бог, е съществено важен за спасението на човека, да се постави който и да е от тях на неоправдано предна позиция, закривайки и замъглявайки всички останали, е глупаво и опасно; така се излага на опасност нашето спасение и се замъглява разбирането ни” (Gospel Doctrine, 116–117).

Сензационни истории

„Може би най-голямото изкушение за учителя, опитващ се да задържи вниманието на класа, е да използва сензационни истории. Има множество такива, с твърде съмнителен произход, които продължават да се разпространяват в Църквата… Те не са средство за преподаване: постоянство и свидетелство не се изграждат върху сензационни истории. Напътствията на пророка ни се дават чрез подходящи свещенически канали. Трябва да се обърне специално внимание на посланията на висшите ръководители по време на коловите и общите конференции, както и на публикациите на Църквата, които трябва често да се четат. Учителят, който си е изградил репутация на верен и стабилен последовател на ученията, ще получи пълно внимание” (Instructor, септ. 1969 г., стр. 334–335).

Преиначаване на историята на Църквата

Президент Езра Тафт Бенсън предупреждава: „Имало е и все още има опити да се въведе (човешка) философия в нашата собствена църковна история… Набляга се върху омаловажаването на откровението и на Божията намеса в значимите събития и на прекомерното хуманизиране на Божиите пророци, така че техните човешки слабости да станат по-явни от духовните им качества” („God’s Hand in Our Nation’s History”, в 1976 Devotional Speeches of the Year, 1977 г., стр. 310).

Говорейки относно тези опити, по-късно президент Бенсън казва, „Предупреждаваме учителите, следващи тази тенденция, която, изглежда, е опит да се пренапише историята на Църквата така, че да бъде по-приемлива за света” (The Gospel Teacher and His Message, обръщение към преподавателите по религиозно обучение, 17 септ. 1976 г., стр. 11).

Лични мнения и неортодоксални виждания

Президент Дж. Рубен Кларк-младши казва, „Единствено президентът на Църквата, председателстващият висш свещеник е подкрепен като пророк, гледач и откровител на Църквата и единствено той има правото да получава откровения за Църквата, било то нови или допълнителни, както и да дава овластени интерпретирания на Писанията, които са задължителни за Църквата или да променя по какъвто и да е начин съществуващите учения на Църквата” (в Church News, 31 юли 1954 г., стр. 10). Не следва да преподаваме своите лични разбирания относно евангелските принципи и Писанията.

Старейшина Спенсър У. Кимбъл заявява: „Има хора, които днес се гордеят с това, че не се съгласяват с правилните учения на Църквата и представят своите собствени мнения, които се разминават с откритата истина. Някои може и да са частично невинни по въпроса, други подхранват собствения си егоизъм, а някои, изглежда, го правят умишлено. Хората могат да си мислят каквото си поискат, но нямат правото да налагат на другите своите неправилни виждания. Подобни хора трябва да осъзнаят, че собствените им души са в опасност” (в доклад на конференцията, апр. 1948 г., стр. 109).

ОТДЕЛЯНЕ НА ВРЕМЕ ЗА ПОДГОТОВКА

След като възкресеният Спасител прекарва един ден в поучаване на нефитите, Той им заповядва да отделят време и да се подготвят за ученията, които Той ще сподели на следващия ден. Той казва, „Върнете се по домовете си и обмислете нещата, които ви казах, и помолете се на Отца в Моето име, за да можете да разберете, и подгответе умовете си за утре” (3 Нефи 17:3). Вие можете да приложите този принцип в подготовката си като учител. Като отделите време да се подготвите сериозно и с молитва, ще бъдете благословени с по-голямо разбиране. Ще бъдете по-възприемчиви за напътствията на Духа.

Започнете подготовката на урока отрано

Понякога можете да получите възможности за преподаване, които изискват подготовка в последния момент. Но обикновено ще имате възможност да започнете подготовка много по-рано. Това е важна част от преподаването. Колкото по-рано започнете да се молите, размишлявате и се готвите за следващия урок, толкова повече време ще имате да бъдете направлявани от Духа и да търсите примери, сравнения и други идеи, за да обогатите урока. Ще имате време да помолите тези, на които преподавате, да подготвят специални задания, като музикални изпълнения. Също така ще имате време да откриете и подготвите използването на източници, намиращи се в библиотеката на сградите за събрания.

Често е от полза да започнете да мислите за предстоящия си урок веднага след като сте преподали предишния. Ще имате по-ясна представа за тези, на които преподавате, и техните потребности и интереси непосредствено след като сте били с тях. Също така ще сте наясно за реакцията им спрямо вашето преподаване. Ще можете да оцените вашия подход и методи, докато те все още са пресни в съзнанието ви.

Да намерим радост в подготовката

Един учител описва радостта, идваща когато отделяме време, за да се подготвим:

„Много хора са намерили радост в преподаването на Евангелието, но има още една радост, свързана с преподаването – радостта от подготовката. Често на подготовката на уроците се гледа като на задача, отлагана до последния момент. Като набързо казана молитва, подготовката в последния момент се обезсмисля и не е много ефективна.

Аз самият съм запознат с подобен род подготовка. Не е приятна и не изгражда увереност. Също така съм чувствал дух на оживление в подготовката. Това може да бъде време на съдържателна молитва и задълбочени размисли. Открил съм, че това е едно приятно, продуктивен период на поклонение, самонаблюдение, разбиране и вдъхновение…

… Когато аз вкусих от радостта на подготовката, открих скъпоценни бисери на мъдрост и проникновение. Открих, че чрез своята подготовка съм научил много повече, отколкото ще имам време да преподам…

Винаги когато се преподава истината, нуждата от подготовка е до голяма степен една и съща. Онези, които развият метод за успешно подготвяне, ще открият, че ги очаква едно радостно преживяване” („Random Sampler: Planning to Teach”, Ensign, окт. 1995 г., стр. 73).

Отделяне на време за лична подготовка

Помнете, че в усилията ви да преподавате Евангелието на Исус Христос не е достатъчно просто да подготвите урока. Трябва да се подготвите и самите вие. Отделете време, за да изучите съветите в Преподаването – няма по-велико призование относно това, което можете да направите, за да се подготвите духовно да преподавате Евангелието.