Повторно освещаване на Табернакъла в Солт Лейк
Благодарен съм, че това величествено здание бе укрепено и подновено, тъй че може да продължи да бъде използвано да напътства и назидава Божиите деца.
Голяма чест и привилегия е да бъдеш част от служенията по повторно освещаване на тази величествена сграда, Табернакъла на Солт Лейк, който се издига западно от храма Солт Лейк. Изказваме благодарност на всички и всеки, които имаха отношение към голямата работа, извършена по тази сграда. Особено благодарим на Председателстващото Епископство – епископ Х. Дейвид Бъртън, епископ Ричард С. Еджли и епископ Кийт Б. Макмълън за отличното им ръководство на работата по осъвременяване и възстановяване на Табернакъла в Солт Лейк.
Имам мили спомени като момче, идващо в този Табернакъл. Бях кръстен тук. Когато станах дякон, баща ми ме доведе тук да присъствам на общо събрание на свещеничеството. Дойдохме 15 минути по-рано и лесно си намерихме места на балкона.
В ранните дни на Църквата единствените две сгради, построени специално за поклонение, били храмовете в Къртланд и Наву. И двата били построени по откровение. Първата построена от Църквата сграда, предназначена за събрания, за която има писмени данни, била използвана също и за училище. Тя била изградена от трупи в Мисури през 1831 г.1
Към момента, когато бил осветен през 1836 г., храмът Къртланд вече бил твърде малък да побере всички светии, желаещи да присъстват на освещаването. Пророкът Джозеф Смит със съжаление записва, че храмът не би могъл да побере повече2. Когато обаче насилието срещу светиите и техните водачи в Къртланд ескалирало, основната маса на Църквата се преместила през 1838 г. в Мисури, изоставяйки това скъпо здание.
Храмът Наву следва по същество същия модел като храма Къртланд по отношение на залите за събрания на първия и втори етаж. Обаче преди да бъде завършен той през 1846 г., светиите се събирали отвън, често близо до храма, за да слушат как говорят Джозеф Смит и другите ръководители на Църквата. Понякога на тези събрания присъствали хиляди хора.
Както отбелязва по своя шеговит начин Джордж А. Смит, „в дните на Пророка Джозеф… мормонството най-добре се развивало под открито небе”. Това било, защото „преди смъртта на Пророка ние не сме успявали да изградим достатъчно голяма сграда, която да побере с ветиите”3.
Когато се случвало лошо време, то прекъсвало тези служби под открито небе и както говорителите, така и конгрегацията се чувствали неудобно. Президент Джозеф Ф. Смит, който добре помнел неудобството на тези събрания на открито, провеждани близо до храма Наву, казва:
„Първият ми спомен за място за поклонение бе в Наву. Това бе малка горичка близо до парцела за храма. Заедно с майка ми слушах там хора като Бригъм Йънг, Ибър Ч. Кимбъл, Орсън Хайд, Парли П. Прат, Орсън Прат, Пророка Джозеф и патриарх Хайръм. Помня твърде добре как присъствах на едно събрание в тази горичка, пред аудиторията бе докаран един фургон и Пророкът се изправи на него, за да говори, когато почна да вали. Двама или трима души се изправиха и отвориха чадъри над него, за да го пазят от водата. Много от хората нямаха чадъри и беше доста дразнещо и неприятно да седим там, но помня много добре, макар и малко момче, че никой не си тръгна от мястото, докато той говореше”4.
Преди смъртта си Пророкът Джозеф разпоредил да се построи брезентова шатра, която да подслонява светиите на големи събрания. През 1845 г., докато храмът бил пред завършване, старейшина Орсън Хайд от Кворума на Дванадесетте бил пратен обратно на изток да събира средства и да купи „около 3 700 м” брезент за направа на онова, което Бригъм Йънг нарича „Табернакъла на конгрегацията на Сион”5.
Брат Орсън Прат обяснява предложеното място и план на брезентовата шатра в писмо от 30 август 1845 г.:
„Намислено е да издигнем една брезентова шатра пред и в съседство с храма на запад. Формата на тази шатра ще бъде елипсовидна… В основата си тя ще бъде достатъчна да побере осем или десет хиляди души; седалките й ще се издигат постепенно една над друга като в амфитеатър”6.
На другия ден братята почнали да разчистват терена за построяване на брезентовата шатра. Обаче поради силните гонения от страна на неприятелите им светиите трябвало да напуснат Наву, тъй че брезентовият табернакъл никога не бил построен. Орсън Хайд „натоварил брезентите на фургони и през 1846 се отправил с тях на запад”7. Някои спекулирали, че „брезентът бил добре използван за неща като палатки, навеси и покривала за фургоните” за светиите при преселението към долината Солт Лейк 8.
Завършеният Табернакъл на Храмовия площад в Солт Лейк Сити има размери, подобни на брезентовия табернакъл, замислен за Наву, и като него също е разположен западно от храма. Подобно на други неща, като голямото преселение на запад, Джозеф Смит видял Големия Табернакъл във видение, а Бригъм Йънг го въплътил в живота.
Така шатрата, замислена за Наву, макар и никога да не била построена, станала прототип за тази историческа сграда. Когато бях момче, слушахме общата конференция по радиото; сега с използването на спътниците и модерното електронно оборудване предаваме от Солт Лейк Сити до цели страни едновременно – както правим сега, като използваме връзки до сградите за събрания по света. Това става поради вдъхновението, получено от братята да посрещнат нуждите на хората в наше време. То е един добър пример как Господ прави възможно да бъдат посрещнати нуждите на членовете на Църквата. Свидетелствам, че Господ ще продължи да открива чрез Своя пророк Гордън Б. Хинкли начините и средствата да бъдат посрещнати нуждите на всички членове в една постоянно разрастваща се Църква.
Благодарен съм, че това величествено здание бе укрепено и подновено, тъй че може да продължи да бъде използвано да напътства и назидава Божиите деца. В името на Исус Христос, амин.