„Аз съм чист”

Президент Гордън Б. Хинкли

Бъдете чисти – в език, мисъл, тяло, облекло.

Скъпи мои братя в свещеничеството, какво вдъхновение е да гледаш в лицата на 21 000 души тук в Центъра за конференции и да знаеш, че милиони са събрани в зали на Църквата и другаде по целия свят. Съжалявам, че съм толкова стар във време, когато животът става все по-вълнуващ.

Както всички знаете, бях ръкоположен и отделен като президент на Църквата преди 12 години, по-точно на 12 март 1995 г. Старейшина Балард е подбрал някои цифри относно тези 12 години. Цитирам от неговото изявление:

387 750 мисионери са постъпили на мисионерското поле, което представлява почти 40 процента от мисионерите, някога служили в тази диспенсация – това са 40 процента през най-последните 12 години от 177-те години, откакто е организирана Църквата.
3 400 000 обърнати във вярата са били кръстени, което е равно на повече от една четвърт от общия брой членове на Църквата към момента.
Общият брой на мисиите на Църквата е нараснал от 303 на 344, като скоро ще бъдат прибавени още три.
Задържането на членове, измерено чрез посещения на събрания за причастието, свещенически обреди и плащане на десятък, е нараснало значително.

Сега, макар всичко това да е изключително важно, съм убеден, че с малко повече отдаденост тази последната чудесна част може да бъде само пролог към още по-славно бъдеще.

Нека всички сложим рамо на колелото и бутаме напред, да вършим задълженията си със сърце, пълно с песен. Това дело се нуждае от работа, нека никой не се дърпа. Поставете рамото си на колелото и бутайте напред. (Вж. „Put Your Shoulder to the Wheel”, Hymns, no. 252).

Сега искам да мина към един друг въпрос. Говорих за същото нещо преди много години. Повтарям го, защото онези, които са го чули тогава, отдавна са го забравили, а онези, които не са, трябва да го чуят. Отнася се до президент Джозеф Ф. Смит, служил като президент на Църквата от 1901 г. до 1918 г., общо 17 години.

Джозеф Ф. Смит е син на Хайръм Смит, който бил брат на Пророка Джозеф и бил мъченически убит с него в Картидж. Джозеф Ф. е роден във Фар Уест, Мисури, на 13 ноември 1838 г. Той напуска Мисури като дете. Като момче, ненавършил още 6 г., той чува почукване на прозореца в дома на майка си в Наву. Било от мъжа, който яздейки бързал от Картидж и който казал на сестра Смит, че съпругът й бил убит същия следобед.

На 9 г. той управлява волски впряг заедно с майка си през равнините към тази долина. На 15 г. е призован на мисия в Хаваите. Добира се до Сан Франциско и там работи в дъскорезница, произвеждаща дървени керемиди, за да събере пари за път до островите.

Тогава Хаваите не били туристически център. Били населени с туземни хавайци, повечето бедни, но щедри с онова, което притежавали. Той научава да говори езика им и да ги обича. Докато служи там, сънува един забележителен сън. Цитирам от неговия разказ за това. Той казва:

„Чувствах се много угнетен, (докато бях) на мисия. Бях почти гол и напълно без приятели, освен приятелството на бедни, невежи… хора. Чувствах се тъй унижен в състоянието си на бедност, липса на ум и разум, просто едно момче, че едва смеех да погледна… човек в лицето.

Докато бях в това състояние, (една нощ) сънувах, че съм на път и получих впечатлението, че трябва да бързам – да бързам с всичка сила от страх, че мога да закъснея. Бързах по пътя си, колкото можех и само съзнавах, че имам просто едно вързопче, носна кърпа с малко вързопче, увито в нея. Не си давах сметка… какво точно е това, докато бързах толкова, колкото можех; но накрая стигнах до една прекрасна сграда… Мисля, че знаех, че това е моята цел. Докато бързах към нея, колкото можех, видях табелка, (която гласеше Б-А-Н-Я), „Баня”. Бързо завих настрани, влязох в банята и се умих. Отворих онова малко вързопче, което носех, и вътре имаше чифт бели чисти (одежди), нещо, което не бях виждал дълго време, защото хората, с които бях, не мислеха твърде много за това да поддържат нещата прекалено чисти. Но (одеждите ми) бяха чисти и аз (ги) облякох. После побързах към онова, което приличаше на голям проход или врата. Почуках, вратата се отвори и мъжът, който стоеше там, бе Пророкът Джозеф Смит. Той ме погледна с лек упрек и първите думи, които каза, бяха: „Джозеф, закъсняваш”. Все пак събрах смелост и (отвърнах):

„Да, но аз съм чист – чист съм!”

Той ме стисна за ръката и ме издърпа вътре, после затвори голямата врата. Усещах ръката му толкова осезаемо, колкото изобщо някога съм усещал нечия ръка. Познавах го и когато влязох, видях баща ми и Бригъм (Йънг) и Ибър (Ч. Кимбъл), и Уилард (Ричардз), и други добри хора, които познавах, да стоят в редица. Погледнах сякаш през пространство, голямо като тази долина и то ми се виждаше пълно с много народ, но на подиума бяха всичките хора, които бях познавал. Майка ми беше там и седеше с едно дете в скута й; и можех да назова толкова хора, колкото помнех по име, седящи там, които изглеждаха да са сред избраните, сред извисените…

(Когато сънувах този сън), бях сам на един матрак, далеко в планините на Хаваи – без никой до мен. Но в онова видение допрях ръката си до Пророка и видях усмивка на лицето му…

Когато се събудих на сутринта, бях мъж, макар и още (само) момче. Нямаше нищо на света, от което да се уплаша (след това). Можех да срещна всеки мъж или жена, или дете и да ги гледам в лицето, чувствайки в душата си, че съм мъж във всяка своя частица. Това видение, проявление и свидетелство, на което се радвах на времето, ме превърна в това, което съм, ако изобщо съм добър или чист, или почтен пред Господа, ако има нещо добро в мене. То е, което ми помогна във всяко изпитание и при всяка трудност” (Gospel Doctrine, 5-то изд., 1939 г., стр. 542–543).

Същността на този многозначителен сън е в упрека, отправен от Джозеф Смит към младия Джозеф Ф. Пророкът казва, „Джозеф, закъсняваш”.

Джозеф Ф. казва, „Да, но аз съм чист – чист съм!”

Резултатът от този сън е, че едно момче е превърнато в мъж. Заявлението му „Аз съм чист” му дало самоувереност и кураж да се изправи пред всеки човек и всяка ситуация. Той получил силата, идеща от чиста съвест, подкрепена от одобрението на Пророка Джозеф.

Този пророчески сън съдържа нещо за всеки мъж и момче, събрани в тази просторна конгрегация тази вечер. Има стара поговорка сред нас, че „чистотата е почти като божествеността”.

Пророк Исаия казва:

„Измийте се, очистете се, отмахнете от очите Ми злото на делата си, престанете да вършите зло,

Научете се да струвате добро…

Дойдете сега та да разискваме, казва Господ; Ако са греховете ви като мораво, ще станат бели като сняг; Ако са румени като червено, ще станат като бяла вълна” (Исаия 1:16–18).

В съвременно откровение Господ казва: „Бъдете чисти, вие, които носите съсъдите Господни” (У. и З. 133:5).

Бъдете чисти в един свят, тънещ в мръсотия – в език, мисъл, тяло, облекло.

На всеки един от вас аз казвам, бъдете чисти в езика си. В днешно време има толкова много мръсна, неприлична реч. Неспособността да се изразите на чист език ви бележи като човек, чиито речник е крайно ограничен. Когато Иехова писал на каменните плочи, Той казал на чедата Израилеви, „Не изговаряй напразно Името на Господа твоя Бог; защото Господ няма да счита безгрешен онзи, който изговаря напразно Името Му” (Изход 20:7).

Господ подсилва тази заповед в словата на съвременното откровение: „Помнете, че онова, което идва свише, е свещено и трябва да бъде изговаряно с грижа и с ограничение от Духа” (У. и З. 63:64).

Бъдете чисти в мисълта си. Господ казва, „нека всички неща бъдат вършени в чистота пред Мен” (У. и З. 42:41).

Порочният ум се изразява чрез порочен и скверен език. Чистият ум се изразява на език, който е положителен, извисяващ и в дела, които носят щастие в сърцето.

Бъдете чисти в тяло и облекло, и обноски. Не си позволявайте татуировки. Ако го направите, един ден ще съжалявате. Само мъчителна и скъпа процедура може да премахне татуировката.

Бъдете чисти, спретнати и подредени. Немарливите дрехи водят до немарливи маниери. Аз не съм толкова загрижен за това какво носите, колкото за това то да е спретнато и чисто. Помнете съня на Джозеф Ф. Смит. Докато бързал към сградата, той носел малко вързопче, увито в носна кърпа. Когато се умил и го разгърнал, открил, че то съдържа чисти одежди. Всеки път, когато отслужвате или раздавате причастието, изглеждайте по най-добрия възможен начин. Бъдете сигурни в личната си чистота.

И така, скъпи мои братя, бих могъл да продължавам. Бих могъл да обсъдя с вас какво става в Интернет и с ползването на компютър, което води до принизяващи мисли и действия. Достатъчно е да спомена, че то е напълно неподходящо за човек, който носи Божието свещеничество. Вие сте Негови избрани служители; били сте ръкоположени в нещо свято и чудесно. Не можете да живеете в света и да приемате маниерите на света. Трябва да бъдете над всичко това.

Сега, скъпи мои братя, нека Господ ви благослови. На вас, момчета, казвам да продължавате с образованието си. Когато се ожените, ваше ще е задължението да се грижите за семейството си. Пред вас лежи един свят на възможности и образованието е ключът, който ще отключи тази врата. Това ще бъде вратата на сградата, сънувана от Джозеф Ф. Смит, когато бил момче, спящо в една планина на Хаваи.

Бог да ви благослови, обични мои братя. Говорете с Господ в молитва. Развивайте прилика с Него. Той е Всемогъщият, Който има власт да възвисява и помага. Моля се това да бъде така, в името на Исус Христос, амин.