Нещата, които знам
Желая да ви дам своето свидетелство за основните истини на това дело.
Мои обични братя и сестри, щастлив съм от възможността да ви говоря. Благодаря на всеки един от вас за вашите молитви за мен. Толкова дълбоко съм ви благодарен. През моите 49 години като висш ръководител съм говорил повече от 200 пъти на обща конференция. Сега карам 97-та си година. Вятърът вее и се чувствам като последния лист на дървото.
Всъщност здравето ми е доста добро, въпреки слуховете за обратното. Умели лекари и сестри ме поддържат в правия път. Някои от вас може да си идат преди мен. Пред вид възрастта ми обаче желая да ви дам своето свидетелство за основните истини на това дело.
Признавам, че не знам всичко, но за някои неща съм сигурен. Тази сутрин ще ви говоря за нещата, които зная.
Когато император Константин бил обърнат в християнството, той си дал сметка за разногласията сред духовенството относно естеството на Божеството. В опит да преодолее това през 325 г. той събрал видните теолози на своето време в Никея. Всеки участник получил възможност да изрази възгледите си. Спорът само станал още по-разгорещен. Когато не могло да се стигне до определение, бил направен компромис. Той станал известен като Никейско вярване или догма и неговите основни елементи се цитират от повечето вярващи християни.
Лично аз не мога да го разбера. За мене това вярване е объркващо.
Колко дълбоко съм благодарен, че ние в тази Църква не разчитаме на никакво направено от човек заявление относно естеството на Божеството. Нашето знание идва пряко от личното изживяване на Джозеф Смит, който макар още момче, говорил с Бог, Вечния Отец и Неговия Възлюбен Син, Възкресения Господ. Той коленичил в Тяхното присъствие, чул гласовете Им и Им отговорил. Всеки бил отделна Личност. Нищо чудно, че той съобщил на майка си, че църквата й не била истинна. И така, едно от великите общи учения на тази Църква е вярването ни в Бог Вечния Отец. Той е Личност, реална и отделна. Той е великия Владетел на вселената, но и нашия Отец и ние сме Негови деца.
Ние Му се молим и тези молитви са разговор между Бог и човек. Убеден съм, че Той чува молитвите ни и им отговаря. Не мога да отрека това. Имал съм твърде много изживявания с молитви, получили отговор.
Алма съветва сина си Еламан, казвайки, „Съветвай се с Господа във всичките си дела и Той ще те упътва за добро; да, когато си лягаш вечер, лягай си в Господа, за да бди Той над тебе в съня ти; и когато ставаш сутрин, нека сърцето ти бъде изпълнено с благодарности към Бога; и ако правиш това, ти ще бъдеш вдигнат в последния ден” (Алма 37:37).
Втората голяма увереност, за която съм сигурен, също се основава на видението на Пророка Джозеф. Тя е, че Исус е жив. Той е Живият Христос. Той е Иехова от Стария завет и Месията от Новия. Под ръководството на Своя Отец Той бил Създателя на земята. Евангелието от Иоана започва със следните забележителни слова: „В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог.
То в началото беше у Бога.
Всичко това чрез Него стана; и без Него не е станало нищо от това, което е станало” (Иоана 1:1–3).
Отбележете в частност последния стих, „Всичко това чрез Него стана; и без Него не е станало нищо от това, което е станало”.
Той бил великият Създател. Тъкмо Неговата ръка написала заповедите на планината. Тъкмо Той напуснал царските Си обиталища в небесата и дошъл на земята, роден в най-бедни условия. По време на краткото Си служение Той изцелявал болните, правел слепите да виждат, вдигал мъртвите и укорил книжниците и фарисеите. Той бил единственият съвършен човек, живял някога на земята. Всичко това било част от плана на Неговия Отец. В Гетсиманската градина Той страдал толкова силно, докато се молел на Отца Си, че потта Му станала на големи капки кръв. Но всичко това било част от великата Му единителна саможертва. Той бил хванат от тълпата и се явил пред Пилат, докато тълпата с крясъци искала смъртта Му. Той понесъл кръста, оръдието на Неговата смърт. На Голгота Той отдал живота Си, извиквайки, „Отче, прости им, защото не знаят какво правят” (Лука 23:34).
Тялото Му било внимателно положено в гробницата на Иосиф от Ариматея. Но три дни по-късно, в първото утро на Великден, гробницата била празна. Мария Магдалина Му говорила и Той говорил с нея. Той се явил на Своите апостоли. Той крачел по пътя за Емаус с двама странници. И, както ни е казано, бил видян от още близо 500 други хора (вж. 1 Коринтяните 15:6).
Той казва, „И други овце имам, които не са от тая кошара, тях трябва да доведа; и ще чуят гласа Ми; и ще станат едно стадо с един пастир” (Иоана 10:16). И така, Той се явил на хората, събрани в земята Изобилие в Западното полукълбо. Там Той учел народа така, както ги учел в Стария свят. Всичко това е записано подробно в Книгата на Мормон, която се явява второ свидетелство за божествеността на нашия Господ.
И да повторя – и Той, и Неговият Отец се явили на момчето Джозеф, като Отец представил Сина, казвайки: „Този е Моят Възлюбен Син. Него слушай!” (Джозеф Смит – История 1:17).
Сега, следващото нещо, в което съм сигурен и за което давам свидетелство, е Единението на Господ Исус Христос. Без него животът би бил безсмислен. То е ключовият камък в арката на съществуването ни. То потвърждава, че сме живели, преди да бъдем родени в смъртността. Земният живот е само едно стъпало към по-славно съществуване в бъдещето. Скръбта от смъртта е смекчена от обещанието за възкресението. Не би имало Коледа, ако нямаше Великден.
След това ще говоря за голямата увереност, която дошла с възстановяването на Евангелието на Исус Христос. Тук е възстановяването на свещеничеството или властта, дадена на човек да говори от името на Бог. Това свещеничество е от две подразделения: по-малкото, известно също като Аароново, било възстановено под ръцете на Иоан Кръстител. Висшият ред на свещеничеството, Мелхиседековото, било възстановено под ръцете на Петър, Яков и Иоан.
Като възстановявал Аароновото свещеничество, възкресеният Иоан Кръстител положил ръцете си на главите на Джозеф Смит и Оливър Каудъри и казал, „На вас, съслужители мои, в името на Месията, аз предавам Свещеничеството на Аарон, което държи ключовете за служението на ангелите и на евангелието на покаянието, и на кръщението чрез пълно потапяне за опрощение на греховете” (У. и З. 13:1).
Президент Уилфърд Уудръф, вече на възраст, говорил на младите мъже в Църквата и казал: „Желая да запечатам в съзнанието ви факта, че няма никакво значение дали човек е свещеник или апостол, ако той увеличава своето призование. Един свещеник държи ключовете за служението на ангелите. Никога в живота ми като апостол, като седемдесетник или като старейшина аз не съм имал повече от Господната защита, отколкото когато носех службата на свещеник” (в Millennial Star, 5 окт. 1891 г., стр. 629).
Мелхиседековото или по-висшето свещеничество овластява мъжете да полагат ръце на главите на другите и да дават благословии. Те благославят болните. Както заявява Яков в Новия завет: „Болен ли е някой от вас? нека повика църковните презвитери и нека се помолят над него и го помажат с масло в Господното име” (Яковово 5:14).
Сега накрая споменавам благословиите в дома на Господ, дошли с възстановяване на древното Евангелие.
Тези храмове, които значително умножихме в последните години, предлагат благословии, каквито няма никъде другаде. Всичко случващо се в тези свещени домове се отнася до вечното естество на човека. Тук мъже, жени и деца биват запечатвани заедно като семейства за цялата вечност. Бракът не е само „докато смъртта ви раздели”. Той е завинаги, ако страните живеят достойно за тази благословия. Най-забележителна от всички е властта да се извършва храмова работа за починалите. Тук се извършват обреди за мъртвите, които не са имали възможност да ги получат приживе.
Неотдавна ми разказаха за една жена от Айдахо Фолз, една вдовица. Повече от 15 години тя работила като посредник в извършване на храмови надарявания на 20 000 души в храма Айдахо Фолз Айдахо. Тя извършила 20 000-то си надаряване в петък и се върнала в събота, за да извърши още пет. На другата седмица починала.
Само помислете какво сторила тази едничка малка жена. Тя извършила тези надарявания за мъртвите за толкова хора, колкото са събрани в този Център за конференции тази сутрин. Помислете за приема, който трябва да е получила от другата страна.
Сега, мои братя и сестри, това е моето свидетелство, което тържествено давам пред вас.
Бог да ви благослови, всеки един, вие верни светии от последните дни. Нека има мир и любов в домовете ви, и вяра и молитва да ви водят във всичко, което предприемете, е смирената ми молитва, в святото име на Исус Христос, амин.