Точката на безопасно завръщане
Дарът на Единението на Исус Христос ни осигурява благословиите на покаянието и опрощението по всяко време и на всяко място.
По време на моето обучение за командир на пътнически авиолайнер трябваше да науча как да пилотирам самолет на дълги разстояния. Полетите над огромни океани, пресичащи обширни пустини и свързващи континенти изискват внимателно планиране, за да се осигури безопасно пристигане до планираната дестинация. Някои от тези полети без междинни кацания могат да продължат до 14 часа и да покрият почти 16 000 км.
По време на такива дълги полети съществува един важен решителен момент, който е известен като точката на безопасно завръщане. До този момент самолетът има достатъчно гориво да завие обратно и да се завърне безопасно до летището, от което е излетял. След преминаването на точката за безопасно завръщане капитанът е загубил тази възможност и трябва да продължи напред. Затова често тя се нарича точката, от която няма връщане.
Съществуват ли в нашия живот моменти, от които няма връщане?
Сатана, „бащата на всички лъжи” (2 Нефи 2:18), „бащата на раздора”(3 Нефи 11:29), „начинателят на всеки грях” (Еламан 6:30) и „враг(ът) Божий” (Мороний 7:12) използва силите на злото, за да ни убеди, че това е в сила и когато сме съгрешили. Светите писания го наричат „клеветник”, защото той иска ние да чувстваме, че нямаме възможност за опрощение (вж. Откровението 12:10). Сатана иска да си мислим, че когато сме извършили грях, ние сме преминали „точката, от която няма връщане” – че е твърде късно да променим нашия курс. В нашия прекрасен, но и тревожен свят е тъжен факт, че това отношение е източник на дълбока печал, скръб и нещастие за семейства, бракове и живота на отделни хора.
Сатана се опитва да фалшифицира делото на Бог и като прави това, той може да измами много хора. За да ни накара да изгубим надежда, да се чувстваме окаяни като самия него и да повярваме, че нямаме възможност за опрощение, Сатана дори може да злоупотреби с думи от Писанията, които наблягат върху справедливостта на Бог, с цел да внуши, че няма милост.
Какъв е планът на Господ за нашето безопасно завръщане?
Защитата срещу влиянието на дявола идва чрез Евангелието на Исус Христос. То е благата вест, че Исус Христос е извършил съвършено Единение за човечеството. То е послание на любов, надежда и милост, в което има помиряване на човека с Бог.
Грехът е съзнателното престъпване на божествения закон. Единението на Исус Христос е дара на Бог за Неговите чеда да поправят и преодолеят последиците от греха. Бог обича всички Свои чеда, Той никога няма да спре да ни обича и да се надява за нас. Планът на Нашия Небесен Отец е ясен и Неговите обещания са велики: „Понеже Бог не е пратил Сина на света да съди света, но за да бъде светът спасен …” (Иоана 3:17).
Христос дойде да ни спаси. Ако ние сме поели по грешен път, Единението на Исус Христос може да ни даде увереността, че грехът не представлява точка, от която няма връщане. Безопасното завръщане е възможно, ако следваме Божия план за наше спасение.
Ние сме получили този план от най-висшата власт във вселената, тъкмо Бог, нашия Небесен Отец. Този план бил подготвен преди създаването на земята. Това е велик план на щастие, план на милост, план на изкупление и план на спасение. Този план ни позволява да имаме физическо съществуване, включително земен живот, един период на изпитание, да се завърнем в присъствието Божие и да живеем във вечно щастие и слава. Той е обяснен в ученията на възстановеното Евангелие на Исус Христос.
Следването на този план има прекрасни вечни последици за всеки от нас поотделно, за нашите семейства, за идните поколения и дори за поколенията, живели преди нас. Планът включва божественото помирение и опрощение.
Как е възможно получаването на божественото опрощение?
Ние признаваме, че „всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бог” (Римляните 3:23), но и твърдо заявяваме, че покаянието и опрощението могат да бъдат също толкова истински, колкото греха.
Единението на Исус Христос кара всеки човек да бъде отговорен за своите лични грехове. Ние ще преодолеем последиците на личния грях, като приемем благословиите и ползите на Единението.
Президент Дейвид О. МакКей казва, „Всеки принцип и обред на Евангелието на Исус Христос е съществен и важен… , но няма по-важен принцип за спасението на човешкото семейство от този божествен и вечно действащ принцип на покаянието” (Gospel Ideals 1953 г., стр. 13).
„Защото спасението не идва при никой… освен ако не бъде чрез покаяние и вяра в Господа Исуса Христа” (Мосия 3:12).
Само по себе си покаянието не спасява човека. Кръвта на Исус Христос е тази, която ни спасява. Не сме спасени само чрез искрена и честна промяна в поведението, но „чрез благодат сме спасени; след всичко, което можем да сторим” (2 Нефи 25:23). Въпреки това истинското покаяние е състояние, необходимо за да може Божието опрощение да дойде в нашия живот. Истинското покаяние прави „сияен ден (от) най-мрачната нощ” (Спенсър У. Кимбъл, The Miracle of Forgiveness ,1969 г., стр. 362).
От какво се състои истинското покаяние?
Имаме нужда от силна вяра в Христос, за да можем да се покаем. Нашата вяра трябва да включва „правилно разбиране на Божия характер, съвършенство и качества” (Lectures on Faith 1985 г., стр. 38). Ако вярваме, че Бог знае всички неща, че ни обича и е милостив, ние ще можем да Му се доверим за своето спасение без колебание. Вярата в Христос ще промени нашите мисли, вярвания и поведение, които не са в хармония с Божията воля.
Истинското покаяние ни връща към това да постъпваме правилно. За да се покаем истински, ние трябва да признаем нашите грехове и да почувстваме разкаяние или божествена скръб и да признаем тези грехове пред Бог. Ако нашите грехове са сериозни, ние трябва също да ги изповядаме на овластен свещенически ръководител. Трябва да помолим Бог за опрощение и да направим всичко възможно, за да поправим всяка вреда, която нашите действия може да са предизвикали. Покаянието означава промяна на съзнанието и сърцето –ние спираме да вършим нещата, които са неправилни и започваме да правим нещата, които са правилни. Това ни дава ново отношение към Бог, нас самите и живота по принцип.
Кои са плодовете на опрощението?
Истинското покаяние благославя нашия живот с резултатите от Единението: ние чувстваме Божието опрощение и Неговия мир, а нашата вина и мъка са премахнати, радваме се на влиянието на Духа в по-голямо изобилие и сме по-подготвени да живеем с нашия Небесния Отец.
Президент Спенсър У. Кимбъл учи: „Същността на чудото на опрощението е, че ни донася мир на някога обезпокоената, неспокойна, объркана, вероятно измъчена душа… Бог ще премахне … сълзите на болката и скръбта, … страха и вината” (The Miracle of Forgiveness, стр. 363, 368).
Исус обещава, „Мир ви оставям. Моя мир ви давам:… Да се не смущава сърцето ви, нито да се бои” (Иоана 14: 27).
Пророк Алма, който се изчистил от греха, като получил щастие чрез опрощението на Бог, заявява, „Нечестието никога не е било щастие” (Алма 41:10). Той изпитал горчивите мъки на греха, но също с вълнение говори за щастието, което съпътства истинското покаяние и опрощение: „Да, казвам ти, … няма нищо по-изключително и по-сладко от моята радост” (Алма 36:21). Алма завършва със силния и мъдър съвет към всички, които търсят опрощение: „И сега, … аз не искам да се оставиш да бъдеш смущаван от тези неща повече, а нека само греховете ти те смущават, което смущение ще те доведе до покаяние” (Алма 42:29).
Как можем да разберем, че Бог ни е простил?
Президент Харолд Б. Лий казва „Когато сте направили всичко по силите си да преодолеете своите грешки и сте решени в сърцата си, че никога няма да ги повторите отново, тогава (може да получите) мир в съзнанието си, с което ще знаете, че вашите грехове са били опростени” (в „Law of Chastity Vital, Girls Told,” Church News, 2 септ. 1972 г., стр. 7).
След като сме се покаяли истински, Христос ще отнеме бремето на вината за нашите грехове. Ние можем да узнаем за себе си, че сме получили опрощение и че сме били очистени. Светият Дух ще ни потвърди това, Той ни освещава. Няма по-голямо свидетелство за опрощението.
Господ казва, „При все това този, който се покайва и върши заповедите Господни, ще бъде простен” (У. и З. 1:32; курсив добавен). И също, „Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя” (Матея 11:28). „Бъди верен и усърден … и Аз ще те прегърна в обятията на любовта Си” (У. и З. 6:20).
Той също казва, „Ето, този, който се е покаял за греховете си, същият е опростен и Аз, Господ, повече не ги помня” (У. и З. 58:42).
Сатана ще се опитва да ни накара да вярваме, че нашите грехове не са опростени, защото можем да си ги спомним. Сатана е лъжец; той се опитва да замъгли погледа ни и да ни отведе далеч от пътеката на покаянието и опрощението. Бог не е обещавал, че няма да помним своите грехове. Това, че ги помним, ще ни помага да избягваме повторението на същата грешка. Но ако останем верни и предани, споменът за нашите грехове ще намалее с времето. Това ще бъде част от необходимия процес на изцеляване и освещаване. Алма свидетелства, че след като призовал Исус за милост, той все още помнел своите грехове, но споменът за греховете му не го притеснявал и измъчвал, защото знаел че му е простено (вж. Алма 36:17–19).
Наша е отговорността да избягваме всичко, което би върнало старите спомени за греха. Когато продължим да имаме „съкрушено сърце и разкаян дух” (3 Нефи 12:19), ние може да вярваме, че Бог повече няма да помни нашите грехове.
Как прощаването ни помага да получим Божието опрощение?
Исус ни проповядва една вечна истина, когато ни учи да се молим: „И прости ни нашите дългове, както ние прощаваме на нашите длъжници… Защото ако вие простите на човеците простъпките им, вашият небесен Отец ще ви прости също; но ако не простите… то и вашият Отец няма да ви прости вашите простъпки” (3 Нефи 13:11, 14–15).
Затова прощаването е предпоставка за получаването на опрощение.
За наше собствено добро ние се нуждаем от моралната смелост да прощаваме и да молим за прошка. Нашата душа не може да бъде по-благородна и по-смела от момента, в който прощаваме. Това включва да прощаваме на самите себе си.
Според Божието слово всеки от нас има задължение да даде прошка и милост и да му бъде отговорено със същото. Има голяма нужда от това Христово качество в нашите семейства, бракове, райони, колове, общности и нации.
Ще получим радостта на опрощението в нашия собствен живот, когато сме готови щедро да дадем тази радост на околните. Думи без дела не са достатъчни. Ние трябва да очистим сърцата и умовете си от горчивите чувства и мисли и да оставим да влязат светлината и любовта на Христос. В резултат Духът Господен ще изпълни нашите души с радостта, която съпътства дадения от Бог мир на съвестта (вж. Мосия 4:2–3).
Mои скъпи братя и сестри, скъпи млади приятели, когато командирът на един пътнически самолет премине отвъд точката на безопасното връщане и насрещният вятър е твърде силен или полетната височина недостатъчна, той може да бъде принуден да се отклони към летище, различно от това на планираната му дестинация. Не е така обаче в пътуването ни през земния живот обратно към нашия небесен дом. Където и да се озовете през това пътуване, с каквито и изпитания да се сблъскате, тук винаги има точка на безопасно завръщане; винаги има надежда. Вие сте командири на собствения си живот и Бог е приготвил план да се завърнете безопасно при Него, при вашата божествена дестинация.
Дарът на Единението на Исус Христос ни осигурява благословиите на покаянието и опрощението по всяко време и на всяко място. Поради този дар всички ние имаме възможността безопасно да се отвърнем от пагубния път на греха.
За това отправям благодарности на нашия Небесен Отец и за това давам свидетелство с цялото си сърце и душа, в името на Исус Христос, амин.