Благодарността: пътека към щастието
Благодарността е изпълнен с Дух принцип. Тя отваря умовете ни към една вселена, наситена с изобилието на живия Бог.
Този следобед имам честта да представям онези ръководителки на Обществото за взаимопомощ, които тук, в този същия Табернакъл, са споделяли ученията за царството, наблягали са на важността на ролята на жените у дома и в семейството, призовавали са се една друга за благотворителна служба и са напомняли на своите сестри радостите, идещи от праведен живот.
От този подиум през 1870 г. Илайза Р. Сноу задала на хиляди жени въпрос, който бих желала да повторя днес: „Знаете ли място върху лицето на земята, където (една) жена има повече свобода и се радва на такива високи и славни привилегии както тук, като светия от последните дни?”1 Давам свидетелство, че жените в Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни се радват на големи и славни привилегии.
Кошница с благословии
Позволете ми да споделя една мила история с вас. Едно семейство преживявало тежки времена. Трудно им било да не мислят единствено за проблемите си. Майката пише: „Светът ни напълно рухна, тъй че се обърнахме към Небесния Отец за напътствие. Почти незабавно си дадохме сметка, че сме били заобиколени от доброта и сме насърчавани отвсякъде. Започнахме семейно всеки ден да изразяваме благодарността си един на друг, както и на Господ. Един близък приятел ми посочи, че семейната ни „кошница с благословии” се препълва. От онзи разговор се роди вид игра, която децата ми и аз все повече заобичвахме. Преди семейната молитва всяка вечер ние си говорехме как е минал денят ни и после споделяхме един с друг всичките многобройни благословии, които са били добавени в нашата „кошница с благословии”. Колкото повече благодаряхме, за толкова повече неща трябваше да сме благодарни. Чувствахме любовта на Господ по един значим начин, докато се появяваха възможности за растеж”2.
Какво би добавило в семейството ви „кошница с благословии”?
Един изпълнен с дух принцип
Благодарността изисква съзнаване и усилие не само да я почувстваме, но и да я изразим. Често ние не си даваме сметка за пръста Господен. Роптаем, оплакваме се, противим се, критикуваме; толкова често не сме благодарни. В Книгата на Мормон ние научаваме, че онези, които роптаят, не познават „делата на онзи Бог, Който ги беше сътворил”3 Господ ни съветва да не роптаем, защото тогава за Духа е трудно да работи с нас.
Благодарността е изпълнен с Дух принцип. Тя отваря умовете ни към една вселена, наситена с изобилието на живия Бог. Чрез нея ние долавяме духовно прелестта на най-дребните неща, които радват сърцата ни с посланията си за Божията любов. Това усещане за благодарност усилва чувствителността ни към божественото напътствие. Когато споделяме благодарност, ние можем да бъдем изпълнени с Духа и свързани с хората около нас и с Господ. Благодарността вдъхва щастие и носи божествено влияние. „Да живеете, ежедневно отдавайки благодарности”, казва Амулик, „за многобройните милости и благословии, с които Той ви е надарил”4.
Милостите и благословиите идват в различни форми – понякога като изпитания. При все това Господ казва, „Благодари на Господа, твоя Бог, за всички неща”5. Всички неща значи точно това: добри неща, трудности – не само някои неща. Той ни е заповядал да сме благодарни, защото знае, че да бъдем благодарни ще ни направи щастливи. Това е още едно доказателство за любовта Му.
Как се чувствате, когато някой изразява благодарност към вас? Една неделя седнах до една сестра от Обществото за взаимопомощ и я опознах малко по-добре. Няколко дни по-късно получих е-мейл: „Благодаря, че седяхте до дъщеря ми в Обществото за взаимопомощ. Вие сте я прегърнала. Нямате представа колко много значеше това за нея и за мен”6. Думите на тази майка ме изненадаха и ми донесоха щастие.
Как се чувствате, когато изразявате благодарност на друг? Бих искала да изразя благодарност на един човек, който се грижи за моите внуци. Преди няколко месеца, докато бях в Тексас, помолих 6-годишния Томас да ми разкаже за своя епископ. Той каза, „О, бабо, ще го познаеш. Той носи тъмен костюм, бяла риза като татко и лъснати обувки, и червена връзка. Носи очила и винаги е усмихнат”. Познах епископа на Томас веднага щом го видях. Сърцето ми бе пълно с благодарност към него. Благодаря ви, епископ Гудман, благодаря и на всички вас, чудесни епископи.
Израз на вяра
Лука гл. 17 разказва за изживяването на Спасителя, когато Той изцелил 10 прокажени. Ако си спомняте, само един от очистените прокажени се върнал да изрази благодарността си. Не е ли интересно, че Господ не казва, „твоята благодарност те изцели”? Вместо това Той казва, „твоята вяра те изцели”7.
Проявата на благодарност от прокажения била приета от Спасителя като проява на вярата му. Когато се молим и изразяваме благодарност на любящия, но невидим Небесен Отец, ние също изразяваме вярата си в Него. Благодарността е нашето мило признание за пръста Господен в нашия живот; тя е израз на вярата ни.
Благодарност в премеждия: скрити благословии
През 1832 г. Господ съзрял нуждата да подготви Църквата за идващите премеждия. Те били плашещи. При все това Господ казва: „Дерзайте, защото Аз ще ви направлявам. Царството е ваше и благословиите му са ваши, и богатствата на вечността са ваши.
И този, който приема всичко с благодарност, ще бъде прославен; и нещата на тази земя ще му се прибавят тъкмо стократно, да, и повече”8.
Онази благодарност, която приема тъкмо премеждията с изразяване на благодарност, изисква съкрушено сърце и разкаян дух, смирение да приемем онова, което не можем да променим, готовност да прехвърлим всичко на Господ – дори когато не разбираме, благодарност за скритите възможности, които предстои да бъдат открити. После идва чувство на мир.
Кога бе последният път, когато сте благодарили на Господ за изпитание или премеждие? Несгодата ни кара да коленичим; дали благодарността за несгодата прави същото?
Дейвид О. МакКей отбелязва, „В горчивия мраз на несгодата ние намираме истинското изпитание на благодарността ни… която… отива под повърхността на живота, тъжен или радостен” 9.
Заключение
Към моите забележителни верни сестри от Църквата – благодаря ви за начините, по които разпространявате Господната любов чрез вашето служение: грижите ви за семейства при смърт на обичан човек, грижите ви като посещаващи учителки, готовността ви да изграждате свидетелства у децата, докато служите в Неделното училище за деца, времето ви за подготвяне на младите жени за прехода към зряла жена. Благодаря ви за вашата отдаденост. Изпитала съм любовта на Господ чрез вашата вярност. Била съм благословена да служа сред вас; сърцето ми прелива от благодарност и любов към всяка от вас. Изпитвам дълбока благодарност към братята от свещеничеството, с които съм служила.
Най-дълбоката ми благодарност е за моя Спасител – послушният Син, Който сторил всичко, което поискал Неговият Отец, и извършил Единение за всеки от нас. Като си спомням за Него и съзнавам добрината Му, желая да бъда като Него. Нека бъдем благословени да чувстваме Неговата любов в живота ни всеки ден. „Благодарение Богу за Неговия неизказан дар”10. В Неговото свято име, Исус Христос, амин.