Спасителят живее, знам!
Понеже нашият Спасител умря на Голгота, смъртта няма сила над нито един от нас.
Наскоро разглеждах албуми със семейни снимки. Безценни за мен спомени обзеха ума ми, когато разглеждах снимка след снимка на обични хора, събрани на семейни екскурзии, рождени дни, събирания и годишнини. Откакто бяха направени тези снимки, някои от тези обични роднини напуснаха този живот. Спомних си думите на Спасителя, „Живейте заедно в любов дотолкова, че да оплаквате загубата на онези, които умират”1. Липсва ми всеки, който е напуснал семейния ми кръг.
Въпреки че е трудна и болезнена, смъртта е важна част от земния ни опит. Ние сме започнали своето пътуване, като сме напуснали доземното си съществуване и сме дошли на тази земя. Поетът Уърдсуърт описва това пътуване в своята вдъхновена „Ода за безсмъртието”: Той пише:
Раждането ни е само сън и забрава;
Душата, която в нас обитава
Залязла на друго място звезда е,
И идва отдалеч в безкрая.
Не сме съвсем забравили,
Нито пък сме изоставени
А слава носейки пристигаме
От дома ни с Бог останала
И небесата с нас довеждаме!2
Животът продължава. Детството е последвано от юношество, и зрелостта идва още по-незабележимо. Когато мислим за целта и проблемите на живота, всички ние рано или късно се сблъскваме с въпроса за неговата продължителност и за личния, вечен живот. Тези въпроси най-настойчиво ни преследват, когато обични нам хора ни напуснат или когато ние трябва да напуснем онези, които обичаме.
В такива моменти размишляваме над универсалния въпрос, най-добре зададен от Иов, който преди векове пита, „Ако умре човек, ще оживее ли (отново)?”3
Днес, както е било винаги, гласът на скептика предизвиква словото Божие и всеки трябва да избере кого да слуша. Кларънс Дероу, известния адвокат и агностик, заявява, „Никой живот не е твърде стойностен, а… всяка смърт е (само) дребна загуба”4. Шопенхауер, германският философ и песимист, пише, „Да се желае безсмъртие е да се желае вечното преповтаряне на една голяма грешка”5. И към техните думи се прибавят тези на новите поколения, като неразумни хора наново разпъват Христос – те преиначават Неговите чудеса, съмняват се в Неговата божественост и отричат Неговото възкресение.
В своята книга God and My Neighbor Робърт Блетчфорд с ярост атакува общоприетите християнски вярвания, като Бог, Христос, молитва и безсмъртие. Той самонадеяно твърди, „Претендирам, че съм доказал всички свои твърдения толкова пълно и убедително, че няма християнин, колкото и велик и способен да е той, който да отговори на моите аргументи и да опровергае тезата ми”6. Той се заобиколил със стена от скептицизъм. После се случило нещо изненадващо. Неговата стена внезапно станала на прах. Той се оказал открит и беззащитен. Бавно започнал слепешката да се връща към вярата, която презрял и осмял. Какво предизвикало тази толкова дълбока промяна в светогледа му? Съпругата му починала. С разбито сърце той отишъл в стаята, където лежало смъртното й тяло. Отново погледнал лицето, което толкова обичал. Когато излизал, той казал на свой приятел: „Това е тя, и все пак не е тя. Всичко е различно. Нещо, което беше там преди, го няма. Тя не е същата. Какво може да си е отишло освен душата?”
По-късно написал: „Смъртта не е това, което някои хора си представят. Тя е просто като отиване в друга стая. В онази друга стая ще намерим… скъпите ни жени, мъже и очарователните деца, които сме обичали и загубили”7.
Обратно на съмнението на днешния свят относно божествеността на Христос, ние търсим извор, несъмнен източник, към който да се обърнем, тъкмо свидетелството на очевидци. Стефан от библейските времена, осъден да умре като мъченик, погледнал към небесата и извикал, „Ето, виждам небесата отворени, и Човешкият Син стоящ отдясно на Бога”8.
И кой не би могъл да бъде убеден от енергичното свидетелство на Павел до коринтяните? Той заявява, „че Христос умря за греховете ни според писанията; че бе погребан; че биде възкресен на третия ден според писанията; и… се яви на Кифа, после на дванадесетте… и”, казва Павел, „най-после от всички яви се и на мене”9.
В нашата диспенсация същото това свидетелство било изречено от Пророка Джозеф Смит, когато той и Сидни Ригдън свидетелстват, „И сега, след многото свидетелства, които са били дадени за Него, това е свидетелството, последното от всички, което ние даваме за Него: Той е жив!”10
Това е знанието, което укрепва. Това е знанието, което утешава. Това е обещанието, което извежда от сенките в светлината онези хора, които са обременени от мъка.
В коледната вечер на 1997 г. срещнах едно забележително семейство. Всеки член от семейството имаше непоклатимо свидетелство за истинността и реалността на възкресението. Семейството се състоеше от баща, майка и четири деца. Всяко от децата – трима сина и една дъщеря – било родено с рядка форма на мускулна дистрофия, и всяко беше инвалид. Марк, който тогава беше на 16 години, беше претърпял операция на гръбначния стълб, за да може да се движи по-свободно. Другите две момчета, Кристофър, на 13, и Джейсън, на 10, щяха след няколко дни да заминат за Калифорния, за да имат подобна операция. Единствената дъщеря, Шана, тогава беше на пет години – прекрасно дете. Всички деца бяха интелигентни и изпълнени с вяра, и беше явно, че техните родители, Бил и Шери, се гордееха с всяко едно. Бяхме заедно за малко, и специалният дух на това семейство изпълни офиса ми. Бащата и аз дадохме благословии на двете момчета, които щяха да бъдат оперирани, след което родителите попитаха дали малката Шана можеше да попее за мен. Нейният баща спомена, че тя страда от белодробна недостатъчност, и че можеше да се окаже трудно за нея, но въпреки това искала да опита. С акомпанимента на запис на касета, и с един прекрасен и чист глас, без да пропусне и нота, тя пя за едно по-светло бъдеще:
В едни красив ден, за който мечтая
В един свят, който да видя копнея,
Има място красиво, където слънцето изгрява
И небето за мен радостно просветлява.
През тази зимна утрин тъй красива,
Ако моето желание можеше да го има
Тогава красивия ден, за който мечтая
Е днес тук, сега и в безкрая11.
Всички наистина се бяхме разчувствали, когато тя приключи. Духовността на това посещение даде тон за моята Коледа през онази година.
Поддържах контакт със семейството и когато най-големият син Марк навърши 19 години, направихме така, че той да може да отслужи специална мисия в Централата на Църквата. По-късно и другите двама братя също имаха възможността да отслужат подобни мисии.
Преди почти година Кристофър, който тогава беше на 22 години, отстъпи на болестта, от която беше засегнато всяко от децата. По-късно, през септември, получих новината, че и малката Шана, вече на 14 години, също е починала. На погребението Шана беше почетена по красив начин. Облягайки се на амвона за повече стабилност, всеки от нейните братя, Марк и Джейсън, споделиха трогателни семейни изживявания. Майката на Шана изпя прекрасна песен в дует. Бащата и дядо й отправиха прочувствени речи. Въпреки че сърцата им бяха пропити с болка, всеки от тях сподели силно и изпълнено с чувство свидетелство за реалността на възкресението и за сигурността, че Шана е все още жива, и както нейния брат Кристофър, очаква отново славно събиране с възлюбеното си семейство.
Когато дойде моя ред да говоря, споделих за посещението на семейството в моя офис почти девет години по-рано и говорих за прекрасната песен, която Шана изпя тогава. Завърших със следната мисъл: „Понеже нашият Спасител умря на Голгота, смъртта няма сила над нито един от нас. Шана е жива, цяла и невредима, и за нея онзи красив ден, за който тя пя през онази специална коледна вечер на 1997 г., денят, за който мечтаеше, е тук, сега и в безкрая”.
Мои братя и сестри, ние се смеем, плачем, работим, играем, обичаме, ние живеем. И после умираме. Смъртта е наследство за всички ни. Всички трябва да преминат през нейните двери. Смъртта прибира възрастните, изморените и слабите. Посещава младите в разцвета на надеждите и очакванията им. Дори малките деца не са далеч от нейната прегръдка. С думите на апостол Павел, „е определено на човеците еднаж да умрат”12.
И мъртвите биха си останали мъртви, ако не беше Той и Неговата мисия, тъкмо Исус от Назарет. Роден в обор, залюлян в ясли, Неговото раждане изпълнило вдъхновените изказвания на много пророци. Той бил учен свише. Той дал живота, светлината и пътя. Множества Го следвали. Децата благоговеели пред Него. Високомерните Го отхвърлили. Говорел с притчи. Учел с пример. Изживял един съвършен живот.
Въпреки че Царят на царете и Господарят на господарите дошъл, от някои Той бил сметнат за враг, предател. Последвала подигравка, която някои нарекли „съд”. Виковете „Разпни Го! Разпни Го!”13 изпълнили въздуха. След това почнало изкачването към Голгота.
Той бил осмиван, руган, подигран и закован за кръста сред викове „Христос Израилевият Цар нека слезе от кръста, за да видим и да повярваме”14 и „Други е избавил, а пък Себе Си не може да избави!”15 Неговият отговор е: „Отче, прости им, защото не знаят какво правят”16. „В Твоите ръце предавам духа Си. И това като рече, издъхна”17. Неговото тяло било поставено от любящи ръце в гробница, издялана в скала.
На първия ден от седмицата, много рано сутринта, Мария Магдалена и Мария – майката на Яков, заедно с други хора пристигнали при гробницата. За тяхно изумление, тялото на техния Господ го нямало. Лука е записал, че двама мъже в ослепителни одежди застанали пред тях и казали: „Защо търсите живия сред мъртвите? Няма Го тука, но възкръсна”18.
През идната седмица християнският свят ще празнува най-важното събитие, записано в историята. Простите думи „няма Го тука, но възкръсна” били първото потвърждение за дословното възкресение на нашия Господ и Спасител, Исус Христос. Празната гробница на сутринта на онзи първи Великден дала утешително обещание, положителен отговор на въпроса на Иов, „Ако умре човек, ще оживее ли (отново)?”19
На всички, които са изгубили обични хора, ще обърнем въпроса на Иов в отговор: Ако умре човек, ще оживее отново. Ние знаем, защото имаме светлината на откритата истина. „Аз съм възкресението и живота”, казва Учителят. „Който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее; И… който е жив и вярва в Мене, няма да умре до века”20.
През сълзите и изпитанията, през страховете и скърбите, през сърдечната болка и самотата от загубата на обични хора, съществува обещание за вечен живот. Нашият Господ и Спасител е живият свидетел, че това е така.
С цялото си сърце и с пламенна душа издигам гласа си като специален свидетел и заявявам, че Бог наистина е жив. Исус е Неговия Син, Единородният на Отца в плътта. Той е Нашия Изкупител, Той е нашия Посредник с Отца. Той е Този, Който умря на кръста, за да извърши единение за нашите грехове. Той стана първия плод на възкресението. Понеже Той умря, всички ще живеят отново. Да, сладка е радостта, която дава изречението: „Спасителят живее, знам!”21 Нека целият свят узнае това и живее според това знание, смирено се моля в името на Исус Христос, Господ и Спасител, амин.