2007
Послание до моите внуци
Май 2007 г.


Послание до моите внуци

Надявам се, че всеки един от вас ще бъде Божий човек. Ще станете Божии хора чрез праведни дела.

Братя, тази вечер бих искал да ви говоря така, както бих говорил на своите внуци. Надявам се, че това, което имам да кажа, ще е приложимо за всички млади носители на свещеничеството навсякъде. Като мисля за това голямо събрание и за многото хиляди, които са се присъединили към нас чрез спътник, си спомням, че голямата благословия да носиш свещеничеството е отредена за относително малцина, имайки пред вид милиардите хора по света. Да си носител на свещеничеството е изключителна чест; и въпреки това всеки достоен мъж или момче на 12 години могат да я получат.

Свещеничеството е властта, дадена на мъжа да служи в името на Бог. Това е власт, която никой не може да си присвои по собствено желание. Както казва Павел, „никой не взема на себе си тази почит, освен когато бъде призван от Бога, както бе Аарон”1. Това е власт, която не може да бъде създадена от човека.

Питър, един млад свещеник, пише за изживяване, което го научило, че свещеническата власт е нещо реално. Един млад новопокръстен в неговия район в Онтарио, Канада, бил подкрепен като учител в Аароновото свещеничество и Питър бил помолен да бъде „гласа” при ръкополагането. Питър пише, „Никога преди не бях полагал ръце върху главата на някого, и се чувствах толкова неподходящ. Но тогава Духът ме увери, че ще се справя добре…

Младият мъж, който щяхме да ръкоположим, седна на стола и аз застанах точно зад него. (Нашият президент на Младите мъже) ме водеше през обредната молитва и аз повтарях всяка дума, която той казваше. След като приключихме с ръкополагането и казахме „…и сега бихме искали да ти дадем благословия…” (президентът на Младите мъже) ме погледна и разбрах, че вече трябваше да се справям сам.

В онзи момент моето разбиране за свещеничеството изцяло се промени. Вече не беше просто звание, а самата власт да се действа в името Божие, и аз давах тази власт на някой друг. Спрях и зачаках Духа да ми нашепне какво трябваше да кажа. Трудно е за мен да опиша чувствата, които имах през онзи ден, по време на благословията, но мога да кажа, че сега имам по-силно свидетелство, че силата на свещеничеството е реална”2.

Вие, млади мъже, без съмнение очаквате да получите по-висшето или Мелхиседековото свещеничество. За това свещеничество Пророкът Джозеф Смит казва, „Началото му е преди „основаването на земята, когато звездите на зората пееха заедно, и всичките Божии синове възклицаваха от радост”, и то е най-висшето и свято свещеничество, и е според реда на Сина Божий”3.

Като носители на свещеничеството ние сме пълномощници на Господ. Той говори за това свято пълномощничество на старейшините на Църквата в Къртлънд през 1831 г.: „Затова, тъй като сте пълномощници, вие сте на Господно поръчение и всичко, каквото вършите според волята на Господа, е Господна работа”4.

Президент Хинкли често ни напомня, че мисионерската работа основно е отговорност на свещеничеството. Голяма чест и отговорност е да бъдеш призован да служиш на Господ като мисионер. Тази служба носи трайна радост, дори когато понякога може да бъде трудна и обезсърчаваща. Моята мисия промени посоката на живота ми. Тя беше едно от най-хубавите преживявания, които някога съм имал. Отслужването на мисия ни подготвя за останалата част от работата през нашия живот, както и за вечната ни работа.

Надявам се, че всеки един от вас ще бъде Божий човек. Ще станете Божии хора чрез праведни дела. Ще почитате и увеличавате вашето свещеничество и, както казва апостол Павел, „следвай(те) правдата, благочестието, вярата, любовта, търпението, кротостта”5.

Не винаги е лесно да следваме праведния план и да се подчиняваме на законите на обществото и на Господ. В дългосрочен план обаче следването на правилата е все още най-добрият начин да придобием всички неща, които Господ е обещал.

Всички ние сме отговорни за своите действия. Опитът ми като адвокат ме е научил, че онези, чийто живот е изпълнен с престъпления, често обвиняват своите майки, бащи или цялото общество, когато са вкарани в затвора. И все пак те избрали да действат „против Божията природа” и в резултат са „в състояние, противно на естеството на щастието”6. Някои от тях дори заявяват, „Дяволът ме накара да го направя!” Истината в това е твърдение е, че дяволът ни съблазнява да вършим зло7. Лъжата е, че ние имаме свободата да избираме. Дяволът не може да ни накара да направим онова, което изберем да не правим8.

Капани и клопки могат да чакат всички нас, било то в нашата младост, средна възраст или старост. Както някой беше казал, „В младостта си срещаме проблеми, на стари години проблемите посрещат нас!”9 Днешната разпуснатост на нашето общество ни задължава да се държим много здраво за пръта от желязо, нашата праведност, за да можем да получим благословиите и защитата на Господ. Съществува голяма опасност в небрежната игра с изкушенията на Сатана. Ще трябва да се пазим от всички форми на зло през всичките дни на живота си.

Всички вие, млади мъже, които сте носители на свещеничеството, имате задължението да уважавате женствеността. Когато излизате на срещи с прекрасни млади жени от Църквата, вие имате задължението да защитавате тяхната физическа безопасност и добродетел. Свещеничеството, което носите, ви дава по-голяма отговорност да се грижите винаги да се спазват високите морални стандарти на Църквата. Знаете, че не трябва и да си помисляте да се доближавате до границата на сексуална възбуда. Ще изгубите част от вашата свещена същност, ако пресечете тази граница и злоупотребите с големите сили за създаване на живот. Как може който и да било от нас да се надява да остави следа във времето и вечността, ако няма контрол над себе си? Да бъдеш женен за праведна жена, която обича Господ, обича вас и уважава свещеничеството, е една от най-големите благословии на този живот и във вечността. Това го научих от над 60-годишния си брак със съпругата ми Рут.

Приятелите и познатите прибавят много към живота, но тези взаимоотношения могат да бъдат временни. Никой не ви обича повече, нито се вълнува повече за добруването ви от вашите родители. Може да подлагате под въпрос това, което ви казват, но не може да се съмнявате в тяхната обич към вас и заинтересоваността им във вашето добруване.

Ще дойде времето, когато вие, млади мъже, ще имате отговорността да се грижите за съпруга и за деца, които ще разчитат на вас. Когато се ожените, ще бъдете отговорни за добруването на съпругата си, после и за добруването на децата си. Бракът и бащинството могат да донесат безмерно вечно щастие и радост. Както казва президент Джозеф Ф. Смит, точно върху семейния живот „се основава и развива управлението на Църквата”10. За да намерят върховно задоволство у дома, е нужно и двамата партньори да бъдат напълно отдадени на брака. Президент Дейвид О. МакКей веднъж каза, „Когато някой постави работата или удоволствието над дома, от този момент започва отслабването на душата”11.

Някои от вас отлично успяват да постигнат някои от целите в живота си. Гордеем се с вас. Моят баща веднъж ми каза, че мислел, че постигнал успеха в живота си, когато се дипломирал като адвокат. Каза, че всъщност дипломирането му било едва началото на по-големи предизвикателства. Ние никога не постигаме успеха в живота си напълно, нито някога ще се освободим от предизвикателства в този живот.

Живеем във време на специализация. Когато бях момче, много хора притежаваха Форд, модел Т. Сравнен със съвременните коли, този модел е механично прост. Много хора бяха способни да поправят колите си, като шлифоваха клапаните, сменяха пръстените на буталата, слагаха си нови накладки и използваха големи количества тел за снопи. Сега автомобилите са толкова сложни, че обикновеният човек знае много малко за това как да ги поправи. Механиците днес използват компютри, за да открият проблеми в двигателя. Споменавам този пример, за да насърча вас, млади мъже, да получите образование и професионално обучение, за да можете да бъдете в крак. Техническото образование е много важно, същото важи и в полето на висшето образование. Всеки вид умение изисква специализирано обучение.

Не се тревожа каква професия ще си изберете в живота, стига тя да е почтена. Как да храните семейството си е ваше решение. Придобиването на умение е добър начин да се плащат сметките, но по отношения на личните постижения трябва да има и нещо повече. Не се отдавайте на материалните неща в живота до такава степен, че да изгубите същността на вашата човечност. Може би си спомняте героя на Дикенс, Джейкъб Марли, който оплаква своята мания към професията си, като възкликва: „Работа?…Човечеството трябваше да бъде моята работа! Тяхното благополучие трябваше да бъде моя работа”12. Всеки от нас следва да играе някаква роля в укрепването на обществото, особено вършейки делото Божие.

Научил съм, че за онези от нас, които са носители на свещеничеството, най-добрата формула за успех е „Но първо търсете Неговото царство и неговата правда; и всичко това ще ви се прибави”13. Успехът не идва незабавно, защото изисква подготовка и усилена работа. Наистина не съществуват преки пътеки към успеха.

Всеки от нас е едно изключително творение на нашия Небесен Отец. Няма двама от нас, които да са напълно еднакви. Никой друг не притежава точно същите дарове и таланти, както дадените на нас. Следва да развиваме тези дарове и таланти и да ги използваме да изявим своята изключителност. Например, когато бях малък, в нашия квартал живееше чудесен млад мъж, който не беше много образован, но правеше красиви мебели с ръцете си. Той и аз влязохме в казармата през един и същи ден. Той не можеше да се научи да си оправя леглото, така че то да мине проверка, но можеше да превърне парчета дърво в изящно изкуство. Както казва президент Хауърд У. Хънтър: „Някои хора си мислят, че талантът, творчеството, моралната уравновесеност или величието не се срещат сред младежите, а са запазени за по- възрастните. Това не е така”14.

Вие, млади мъже, имате бъдеще с голямо обещание. Вие се радвате на знания, които светът не е познавал преди. Това знание ще ви позволи да допринесете за съвременния бизнес, индустрия, селско стопанство и в професионалната сфера. Може да бъдете сред онези, които защитават начина си на живот на бойните полета. Ще бъдете сред онези, които разпространяват принципите на Евангелието по света и помагат на Църквата да расте.

Сега, скъпи мои внуци и всички изключителни млади мъже, които чувате моя глас, продължете напред. Продължете напред с вяра и праведност, като следвате водачеството на нашия пророк, президент Гордън Б. Хинкли. Ако направите това, Господ ще ви укрепи и ще ви даде множество способности, така че да постигнете велики неща. Свидетелствам за огромното и силно влияние, което свещеничеството е оказало в живота ми. Във всичките дълги години от живота си съм се опитал да не крия това, което съм и това, в което вярвам. Не мога да си спомня и един случай това да е навредило на кариерата ми или да съм изгубил ценни приятели от това, че смирено съм заявявал, че съм член на тази Църква. Оставям ви свидетелството си днес, заедно с моята благословия, в името на Исус Христос, амин.

Бележки

  1. Евреите 5:4.

  2. Peter Pomart, „The Power Is Real”, Liahona, юни 1997 г., стр. 44.

  3. History of the Church 4:207.

  4. У. и З. 64:29.

  5. 1 Тимотея 6:11.

  6. Алма 41:11.

  7. Вж. Мороний 7:12.

  8. Вж. Яковово 1:12–15; 4:7.

  9. Josh Billings, in Evan Esar, съст., Dictionary of Humorous Quotations, 1962 г., стр. 36.

  10. „Parents Should Be Consulted”, Improvement Era, фев. 1902 г., стр. 308–9.

  11. В доклад от конференцията, апр. 1964 г., стр. 5.

  12. Charles Dickens, A Christmas Carol, в The Best Short Stories of Charles Dickens, 1947, стр. 435.

  13. Матея 6:33.

  14. The Teachings of Howard W. Hunter, съст. Clyde J. Williams, 1997 г., стр. 117.