Евангелието е истинно, нали? Тогава какво друго има значение?
Нашата убеденост в Спасителя и Неговото дело в последните дни става силно увеличително стъкло, чрез което преценяваме всичко останало.
Днес за моя тема избрах нещо, което президент Хинкли е казал на обща конференция през април 1973 г.
Аз тъкмо се бях върнал в къщи от моята мисия. Имаше толкова много възможности пред мен. Бих ли могъл постоянно да правя правилните избори през моя живот?
Тогава старейшина Гордън Б. Хинкли говори как се запознал с млад морски офицер от Азия. Офицерът не бил християнин, но по време на обучението си в САЩ той научил за Църквата и бил кръстен. Той се подготвял да се завърне в родната си страна.
Президент Хинкли попитал офицера: „Хората в твоята страна не са християни. Какво ще се случи, когато се завърнеш в къщи като християнин и по-точно християнин-мормон?
Лицето на офицера се помрачило и той отговорил: „Моето семейство ще бъде разочаровано… Що се отнася до моето бъдеще и кариера, всички възможности предварително са срещу мен”.
Президент Хинкли попитал, „Готов ли си да направиш толкова голяма жертва за Евангелието?
Със сълзи в тъмните очи офицерът отговорил с въпрос: „Евангелието е истинно, нали?”
Президент Хинкли отговорил: „Да, истинно е.”
На което офицерът отговорил, „Тогава какво друго има значение?”1
През годините съм размишлявал върху тези думи: „Евангелието е истинно, нали? Тогава какво друго има значение?” Тези въпроси са ми помогнали да се справя с трудни решения в правилната насока.
Каузата, за която работим, е истинска. Ние уважаваме вярванията на нашите приятели и ближни. Всички сме Божии синове и дъщери. Можем да научим много от други мъже и жени с вяра и добрина, както президент Фауст толкова добре ни учи.
При все това, ние знаем, че Исус е Христос. Той бил възкресен. В наши дни свещеничеството Божие е било възстановено чрез Пророка Джозеф Смит. Ние имаме Дара на Светия Дух. Книгата на Мормон представлява, това което ние твърдим че е. Обещанията на храма са сигурни. Сам Господ е заявил, че уникалната и специална мисия на Църквата на Исус Христос на Светиите от последните дни да бъде „светлина за света” и „вестител… подготви пътя пред (Него)”2 дори като „евангелието ще се затъркаля към краищата на земята”3.
Евангелието е истинно, нали? Тогава какво друго има значение?
Разбира се, за всички нас има други важни неща. Когато чух речта на президент Хинкли като 21-годишен младеж, аз трябваше да бъда сериозен в моето учение, имах нужда от работа, за да мога да ходя на училище, някак си трябваше да измисля как да убедя някоя специална млада жена да се омъжи за мен, и се радвах на други достойни дейности.
Как откриваме своя път сред толкова много важни неща? Ние опростяваме и избистряме своята перспектива. Някои неща са нечестиви и трябва да бъдат избягвани, някои неща са приятни, някои неща са важни и някои неща са абсолютно съществени. Спасителят казва, „А това е вечен живот, да познаят Тебе, единия истинен Бог, и Исуса Христа, Когото си изпратил”4.
Вярата не е само чувство, тя е решение. С молитва, изучаване, послушание и завети ние изграждаме и укрепваме нашата вяра. Нашата убеденост в Спасителя и Неговото дело в последните дни става силно увеличително стъкло, чрез което преценяваме всичко останало . После, когато се озовем в пещта на живота, както обяснява старейшина Оукс, ние имаме силата да поемем по правилния път.
Президент Хинкли го е казал по следния начин: „Когато един човек е мотивиран от велики и силни убеждения на истината, тогава той се дисциплинира, не само поради изискванията на Църквата, но поради знанието в сърцето му.”5
Достатъчно ли сме мотивирани от „великите и силни убеждения на истината?” Нашите избори и решения отразяват ли тази мотивация? Превръщаме ли се в това, което искаме? Евангелието е истинно, нали? Тогава какво друго има значение?
Ние знаем кое е правилно. Преди няколко години съпругата ми Кати беше при нашите внуци, докато техните родители отсъстваха. Нашия 4-годишен внук бутнал силно по-малкия си брат. След като утешила плачещото дете, тя се обърнала към 4-годишното и внимателно попитала, „Защо бутна малкия си брат?” Той погледнал към баба си и отговорил, „Мими, съжалявам. Изгубих моя пръстен „Избери правилното” и не мога избера правилното”. Ние трябва да внимаваме, защото извиненията могат да забавят нашия прогрес.
„Велики и силни убеждения на истината” се намират в сърцата на светиите от последните дни сред нации по цял свят. Тази сила на вярата движи делото на царството напред.
Преди много години съпругата ми и аз стояхме до една смела сестра в Франция, докато съпругът й, около 40-годишен, преминаваше през завесата. Отговорността да учи и насочва праведно своите четири деца сама изглеждаше огромна. При все това 16 години по-късно нейните трима синове се завърнали от мисии, а дъщеря й е запечатана в храма.
Аз познавам един брат от Бразилия, който се присъедини към Църквата на 16 години, единствен член в своето семейство. Когато дошло време за неговата мисия, родителите му възразили. По време на мисията му те въобще не общували с него, и той се завърнал в дома на епископа си. Обаче историята има щастлив край, тъй като той сега има прекрасно семейство, работи като хирург-стоматолог, а родителите му искат той да предизвика интерес у своите братя към Църквата.
Познавам един брат от страна в Латинска Америка, който след кръщението си решил, че не само ще бъде честен в плащането на десятъка, но ще си плаща пълни данъци, което неговата конкуренция не правела. Господ го благословил за честността му.
Много жертви се постигат незабележимо: завърналите се мисионери не отлагат отговорността да намерят своя вечен партньор; праведни жени желаят да имат деца и отдават своя живот за отглеждането им с любов и в истина; семейства внимателно ограничават влиянието на медиите и Интернет, които биха навредили на техните духове; съпрузи и съпруги намират повече време да бъдат заедно в храма.
Децата също могат да развият подобно увеличително стъкло на вяра. Наскоро в Сеул, Южна Корея, се запознах с младежи, които заради строга училищна програма се прибират в къщи всеки ден много късно вечер, при все това посещават семинар рано сутринта в 6:00 ч., пет дни в седмицата. Аз познавам един 8 годишен играч по бейзбол, звезда на отбора, който на своя глава обяснил на треньора си, че той не може да участва в финалния плейоф мач, защото ще се проведе в неделя.
Много от тихите постъпки на дълбока вяра са известни само на Бог. Но те са записани в небесата. Евангелието е истинно, нали? Тогава какво друго има значение?
Спасителят казва, „Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави”6.
Аз свидетелствам, че това е вярно и че наистина има значение. В името на Исус Христос, амин.