Развод
Добрия брак не изисква съвършен мъж или съвършена жена. Изисква единствено мъж и жена, ангажирани да се стремят заедно към съвършенство.
Почувствах вдъхновение да говоря за развода. Това е деликатна тема, защото буди толкова силни емоции в хората, които са го изпитали по различни начини. Някои хора считат себе си или техните близки за жертви на развода. Други се считат за облагодетелствани лица от развода. Някои виждат развода като доказателство за провал. Други го считат за евакуационен изход от брака. По един или друг начин разводът засяга повечето семейства в Църквата.
Независимо от вашите перспективи, моля слушайте, докато се опитвам да говоря ясно за последиците от развода върху отношенията на вечното семейство, към които се стремим според евангелския план. Аз говоря със загриженост, изпълнен с надежда.
I.
Ние живеем в свят, в който самото разбиране за брака е в опасност и в който разводът е нещо обикновено.
Разбирането, че обществото има силен интерес за запазването на брака за общото благо, както и за доброто на двойката и техните деца е било заменено при много хора с идеята, че бракът е само лично отношение между двама възрастни, постигнали съгласие, което може да бъде прекратено по желание от коя да е страна.1
Народи, в които е нямало закон за развода, са приели такъв и повечето нации, които разрешават разводите, са улеснили получаването им. За съжаление при сегашните закони за разводи без вменяване на вина може много по-лесно да се развалят брачните отношения с нежелан брачен партньор, отколкото трудово взаимоотношение с нежелан служител. Някои дори считат първия брак като „пръв от няколко бъдещи брака”, като малък дом, който човек използва за кратко преди да се премести.
Омаловажаването на разбирането, че браковете са постоянни и ценни има трайни последици. Повлияни от развода на своите родители или популярното мнение, че бракът представлява пречка за личната изява, някои младежи избягват брака. Много хора, които се женят без пълна отдаденост, са готови да избягат при първото сериозно предизвикателство.
Точно обратното, съвременните пророци предупреждават, че да гледаме на брака „като на обикновен договор, който може да бъде сключен по желание … и прекъснат при първата трудност … представлява злина, която заслужава сериозно осъждане”, особено когато се причинява страдание на децата.2
В древни времена и дори по племенните закони в някои страни, където сега ние имаме членове, мъжете има власт да се разведат със съпругите си за всяко незначително нещо. Такова неправедно подтискане на жените било отхвърлено от Спасителя, който заявява:
„Поради вашето коравосърдечие Моисей ви е оставил да си напущате жените; но отначало не е било така.
И казвам ви: Който напусне жена си, освен за прелюбодейство, и се ожени за друга, той прелюбодействува; и който се ожени за нея, когато бъде напусната, прелюбодействува” (Матея 19:8–9).
Типът брак, необходим за възвисяване – вечен по продължителност и божествен по качество, не предвижда развод. В храмовете на Господ двойки се женят за цялата вечност. Но някои бракове не се развиват в тази посока. Поради „коравосърдечието на (нашите) сърца”, сега Господ не налага последиците на селестиалния стандарт. Той позволява разведените лица да се оженят отново без опетняване от неморалността, определена в по-висшия закон. Освен ако разведеният член не е извършил сериозни прегрешения, той или тя могат да получат храмова препоръка при същите стандарти за достойнство, които важат за останалите членове.
II.
Има много добри членове на Църквата, които са разведени. Първо ще говоря на тях Ние знаем, че много от вас са невинни жертви – членове, чийто предишен брачен партньор упорито не е спазвал свещените завети или е изоставил, или се е отказал да изпълнява брачните отговорности за продължителен период от време. Членове, които са преживяли подобно оскърбление, познават непосредствено обстоятелства, които са по-лоши от развода.
Когато бракът е изчерпан и няма надежда за съживяване, е необходимо да имаме средство, с което да го прекратим. Аз видях подобни примери в Филипините. Два дни след като сключили брак в храма, съпругът напуснал своята млада съпруга и не го видели за повече от 10 години. Омъжената жена избягала и получила развод в друга страна, но нейният съпруг, който останал в Филипините, е все още женен според тамошните закони. Тъй като няма клауза за развод в тази страна, тези невинни изоставени жертви няма начин да прекратят брачния си статут и продължават живота си.
Ние знаем, че някои хора си спомнят за развода със съжаление относно своя частична или основна грешка при раздялата. Всички, които са разведени, познават болката и се нуждаят от изцелителната сила и надежда, идещи от Единението. Тази изцелителна сила и надежда са налице за тях, както и техните деца.
III.
Сега ще говоря на семейните членове, особено за всички онези, които обмислят да се разведат.
Аз решително подканям вас и тези, които ви съветват, да се обърнете с лице към факта, че за повечето проблеми в браковете, лекарството е не развод, а покаяние. Често причината не е несъвместимост, а егоизъм. Първата крачка не е раздялата, а лична промяна. Разводът не е решение на всички проблеми и често създава дълготрайни терзания. Едно обширно международно изследване за нивата на щастие преди и след „големи събития в живота” открило, че обикновено хората възстановяват много по-успешно своето ниво на щастие след смъртта на брачен партньор, отколкото след развод.3 Партньори, които се надяват, че разводът ще разреши проблемите, често разбират, че те се влошават, след като усложненията, които следват от него – особено когато има деца – предизвикват нови конфликти.
Помислете първо за децата. Понеже разводът разделя интересите на децата от интересите на техните родители, децата са първите му жертви. Изследователите на семейния живот ни казват, че най-важната причина за сегашния упадък на благосъстоянието на децата е днешното отслабване на брака, понеже семейната нестабилност намалява родителските грижи за децата. 4 Ние знаем, че децата, израснали в дом с един родител след развод са изложени на много по-голям риск от злоупотреба с наркотици и алкохол, сексуална неморалност, слабо представяне в училище и различни видове малтретиране.
Една двойка със сериозни брачни проблеми трябвало да говори със своя епископ. Както Господен съдия той ще даде съвет и вероятно дори ще накаже, което ще доведе до подобряване на отношенията.
Епископите не дават съвет на членовете да се развеждат, но могат да им помогнат с последиците от техните решения. Според Господния закон бракът, както и човешкият живот е ценно, живо нещо. Ако нашите тела са болни, ние трябва да ги излекуваме. Ние не се предаваме. Докато още има възможност за живот, ние търсим лек, отново и отново. Същото важи за нашите бракове и ако Го потърсим, Господ ще ни помогне и изцели.
Съпрузите-светиите от последните дни трябва да направят всичко по силите си, за да запазят своя брак. Те трябва да следват съветите за семейно обогатяване от посланието на Първото Президентство от април 2007 г. в списание Лиахона5. За да избегнат така наречените „несъвместимост”, те трябва да бъдат най-добрите приятели, мили и загрижени, чувствителни към нуждите един към друг, винаги да се опитват да направят другия щастлив. Те трябва да бъдат партньори в семейните финанси, работещи заедно да контролират желанията си за материални неща.
Разбира се, има моменти, когато единият партньор не се справя, и другият е наранен и чувства болка. Когато стане така, засегнатия член трябва да сравни разочарованията с хубавите неща от миналото и прекрасните възможности за бъдещето.
Не се вкопчвайте в минали грешки, като ги премисляте отново и отново. В семейните отношения измъчването е разрушително, прошката е божествена. (вж. У. и З. 64:9–10). Обърнете за насока към Духа Господен да простите грешките (както президент Фауст току-що толкова добре ни учи), да преодолеете недостатъците и да укрепите взаимоотношенията.
Ако вече сте преминали към долното състояние на „брак само на думи”, моля хванете се за ръце, коленичете заедно и с молитва поискайте помощ и изцеляващата сила на Единението. Вашите смирени и обединени молби ще ви приближат до Господ и един до друг и ще ви помогнат в тежкия път обратно към брачната хармония.
Обмислете следните наблюдения на един мъдър епископ с голям опит в съветването на членовете с брачни проблеми. Говорейки за тези, които накрая се развели, той казва:
„Общо взето, всяка двойка или личност признават, че разводът не е добро нещо, но те настояват, че положението им било различно.
Общо взето, те се фокусират върху грешките на брачния партньор и отдават малка отговорност за собственото си поведение. Общуването е намаляло.
Общо взето, те гледат назад, като не са склонни да забравят болката от отношението на партньора и да продължат напред.
За известно време е някой е вършел сериозен грях, но в по-честия случай те просто престават да се обичат, казвайки „Той вече не задоволява нуждите ми” или „Тя се е променила”.
Всички се притесняват за последиците върху децата, но винаги заключението е „за тях е по-лошо да сме заедно и да караме”.
За сравнение, двойките които послушали съвета на този епископ и останали заедно, направили брака си дори по-силен. Тази възможност започва с техния взаимен ангажимент да спазват заповедите, да останат активни в посещението на Църквата, да четат Писанията и да се молят, да работят над недостатъците си. Те „познали важността и силата на Единението за техния брачен партньор и за себе си”, и „били търпеливи и опитвали отново и отново”. Когато двойките, които той съветвал, правили тези неща, като се покайвали и работели да спасят своите бракове, този епископ съобщил, че „изцелението било постигано в 100% от случаите.”
Дори онези, които смятат, че техният брачен партньор е изцяло виновен, не трябва да действат прибързано. Едно изследване разкрива, че „няма доказателство, че разводът или раздялата по принцип правят възрастните по-щастливи, отколкото ако продължат несполучливия брак. Двама от трима несполучливо женени възрастни, които избегнали развода, заявяват, че са щастливи в брака след пет години”6. Една жена, която упорствала дълги години в непоносим брак, докато децата пораснали, обяснила: „В нашия брак имаше три страни – моят съпруг, аз и Господ. Аз си казах, че ако двама от нас могат да останат заедно, ние ще запазим брака.”
Силата на надеждата, изразена в тези примери, понякога е възнаградена с покаяние и промяна, но не винаги. Личните обстоятелства може да са много различни. Ние не можем да контролираме и не сме отговорни за изборите на другите, дори когато ни засягат толкова болезнено. Сигурен съм, че Господ обича и благославя съпрузите и съпругите, които с любов се опитват да помогнат на партньора си да се бори с такива сериозни проблеми като порнографията или други форми на пристрастяване или с дълготрайните последици от малтретирането като деца.
Какъвто и да е резултатът и без значение колко са трудни вашите преживявания, вие имате обещанието, че ако обичате Господ, спазвате Неговите заповеди и просто давате най-доброто от себе си, няма да загубите благословиите на вечното семейство. Когато младият Яков изстрадал „огорчения и много скръб” поради действията на други членове на семейството, баща му Лехий го уверил, „Ти познаваш величието Божие; и Той ще посвети страданията ти за твоя полза” (2 Нефи 2:1–2). Пак така апостол Павел ни уверява, „всичко съдействува за добро на тия, които любят Бога” (Римляните 8:28).
IV.
В заключение, аз ще говоря накратко на онези, които обмислят да сключат брак. Най-добрият начин да избегнете развода с брачен партньор, който е неверен, злоупотребяващ или, не ви подкрепя, е да избегнете брак с такъв човек. Ако искате сполучлив брак, информирайте се добре. Запознанства от „размотавания с приятели” или чрез размяна на информация по Интернет не са достатъчна основа за брак. Трябва да има излизане на срещи, последвани от внимателно, грижливо и истинско ухажване. Трябва да има много възможности да опознаете поведението на бъдещия брачен партньор при различни обстоятелства. Годениците трябва да научат всичко, което могат, за семейството, към което скоро ще се присъединят след брака. След всичко това ние трябва да осъзнаем, че добрият брак не изисква съвършен мъж или съвършена жена. Изисква единствено мъж и жена, ангажирани да се стремят заедно към съвършенство.
Президент Спенсър У. Кимбъл учи: „Двама души, които скоро ще сключат брак, трябва да осъзнаят, че постигането на щастлив брак, на който те са надявали, трябва да знаят, че бракът… означава жертва, споделяне и дори ограничаване на някои лични свободи. Означава дълго, трудно спестяване. Означава деца, които със себе си водят финансово бреме, товара да бъдат обслужвани, бремето от грижи и притеснения, но също означава най-дълбокото и сладко чувство от всички.”7
От личен опит аз ви свидетелствам за сладостта на брака и семейният живот, за което Прокламацията към семейството описва, че се основава на това че съпругът и съпругата „имат важната отговорност да се обичат и да се грижат един за друг и своите деца” и „върху ученията на Господ Исус Христос”8. Аз свидетелствам за Него като наш Спасител и се моля в Неговото име за всички, които се стремят към върховните благословии на вечното семейство, в името на Исус Христос, амин.