Младежи
Нечия Сара
Авторката живее в щата Юта, САЩ.
Беше ми трудно да използвам вярванията си в отговор на съвсем простичък въпрос като: „Защо не пиеш кафе?“ В миналото си измислях извинения от сорта на „много е горчиво“ или „не ми харесва вкуса му“.
Защо ме беше срам? Защо се страхувах толкова много да се застъпя за това, в което вярвам? Връщайки се сега назад, не разбирам от какво точно се страхувах. Но си спомням с точност мига, в който престанах да се крия зад извинения.
Един ден в часа ми по английски език в гимназията, учителят съобщи, че ще гледаме епизод от телевизионно шоу, което знаех, че не трябва да гледам. Докато останалите ученици скандираха във възторг, съученичката ми Сара вдигна ръка и помоли да напусне стаята.
Когато учителят я попита защо, Сара отвърна съвсем простичко: „Защото съм мормонка и не гледам предавания с псувни“.
Смелостта й да се опълчи пред целия клас бе невероятна. Благодарение на Сара, аз също станах и изчаках отвън с чисто съзнание, докато свърши програмата.
Промених се завинаги. Започнах да обяснявам вярванията си вместо да заобикалям темата. В резултат на това, се сдобих с увереност в себе си и вземах още по-голямо участие в църковните и училищните дейности.
Никога не казах на Сара от какво значение бе нейният пример за мен, но се старая да подражавам на нейния пример за увереност. Сега осъзнавам, че няма нищо срамно в това да си член на прекрасната и свещена Божия Църква. Надявам се, че и аз ще мога, чрез примера си, да бъда нечия Сара.