Вярата не е случайна, а е избор

От старейшина Нийл Л. Андерсън

От Кворума на дванадесетте апостоли

Вярата в Исус Христос е дар от небесата, който получаваме, когато изберем да вярваме, търсим я и се придържаме към нея.

Спасителят си е давал сметка за силата или слабостта във вярата на хората, които Го заобикаляли. На един от тях, Той казва одобрително: „Голяма е твоята вяра“¹. За друг скърби, казвайки: „маловер(ецо)“². Други пита: „Къде е вярата ви?“³. A друг Исус описва по следния начин: „в (целия) Израил не съм намерил толкова вяра“⁴.

Аз се питам: „Как Спасителят вижда моята вяра?“ А тази вечер питам вас: „Как Спасителят вижда вашата вяра?“

Вярата в Господ Исус Христос не е нещо неосезаемо, носещо се свободно във въздуха. Вярата не ни спохожда случайно, нито пък се задържа при нас по рождено право. Тя е, както я описват Писанията, „твърда увереност … убеждения за неща, които не се виждат“⁵ Вярата излъчва духовна светлина, а тази светлина е осезаема⁶. Вярата в Исус Христос е небесен дар, който получаваме, когато изберем да вярваме,⁷ търсим го и се придържаме към него. Вярата ви става или по-силна или по-слаба. Тя е принцип на сила, важен не само в този живот, но и за нашето развитие отвъд завесата⁸. Чрез благодатта Христова, ние един ден ще бъдем спасени чрез вяра в Неговото име⁹. Бъдещето на вярата ви не е случайно, а е избор.

Вярата на един млад бразилец

Преди един месец в Бразилия се запознах с Аролдо Кавалканте. Той се кръстил на 21-годишна възраст, и бил първият член на Църквата в своето семейство. Вярата му горяла ярко и той веднага започнал да се подготвя за мисия. За жалост, майката на Аролдо получила диагноза рак. Три месеца по-късно, само дни преди да почине, тя говорила с Аролдо относно най-голямото си притеснение: Нямали роднини, на които да разчитат. Аролдо трябвало да се грижи изцяло за своите две по-малки сестри и по-малък брат. Той дал следното тържествено обещание на умиращата си майка.

Денем работел в една банка, а вечер ходел на занятия в университета. Продължавал да спазва кръщелните си завети, но надеждите му за пълновременна мисия се изпарили. Неговата мисия била да се грижи за семейството.

Месеци по-късно, докато подготвял реч за събранието за причастие, Аролдо изучавал укорителните думи на Самуил към цар Саул: „Послушанието – прочел той – е по-приемливо от жертвата“¹⁰. Аролдо получил на пръв поглед невъзможното впечатление, че трябва да се вслуша в призива на пророка и да отслужи мисия. Неустрашим пред препречващите му се обстоятелства, той продължил напред с вяра.

Аролдо спестявал всяко бразилско крузейро, което можел. На 23-годишна възраст получил призованието си за мисия. Той казал на брат си по колко пари да тегли от сметката всеки месец за семейството. Аролдо все още не разполагал с достатъчно средства да заплати изцяло мисията си и дневните разходи на своите брат и сестри, но с вяра постъпил в Центъра за обучение на мисионери. Седмица по-късно той получил първата от многото благословии. От банката, за която работел старейшина Кавалканте, неочаквано удвоили сумата, която следвало да получи той при приключване на работа при тях. Това чудо, наред с други, снабдило нужния доход за неговата мисия и за семейството му, по време на неговото отсъствие.

Сега, двадесет години по-късно, брат Кавалканте служи като президент на кол Рецифе Боа Виагем. Връщайки се назад във времето, той казва за отминалите дни: „Като се стремях да живея праведно, аз чувствах любовта и напътствието на Спасителя. Вярата ми се усили, позволявайки ми да преодолявам своите трудности“¹¹. Вярата на Аролдо не се е случила случайно, а по избор.

Има много мъже и жени, християни, които имат дълбока вяра в Господ Исус Христос, и ние ги почитаме и уважаваме.

Няма вече неутрален терен

Но братя, на нас ни е дадено нещо повече: свещеничеството Божие, силата на Бог, възстановена на земята посредством свети ангели. Това ви прави различни. Вие не стоите вече на неутрален терен. Вярата ви ще расте не случайно, а по избор.

Начинът, по който живеем живота си, увеличава или намалява нашата вяра. Молитвата, послушанието, честността, чистотата на мислите и делата, безкористността, увеличават вярата. Без тях, вярата намалява. Защо Спасителят казва на Петър: „Аз се молих за тебе, да не отслабне твоята вяра“¹². Защото имаме противник, който с удоволствие руши нашата вяра! Бъдете непреклонни в защитата на вашата вяра.

Откровени въпроси

Намирането на отговор на искрени въпроси е важна част от изграждането на вяра, и за това ние се обръщаме както нашият разум, така и чувствата си. Господ казва: „Аз ще ти кажа в ума ти и сърцето ти“¹³. Не всички отговори ще дойдат мигновено, но повечето въпроси могат да бъдат решени чрез искрено изучаване и търсене на отговори от Бог. Като използваме ума си, без да включваме сърцето си, ние се лишаваме от духовните отговори. „Никой не знае какво има у Бога, освен (чрез) Божия Дух“¹⁴. И за да ни помага, Исус ни обещава „друг Утешител … Духа на истината“¹⁵.

Вярата никога не изисква отговор на всеки въпрос, по-скоро тя търси увереността и смелостта да се продължи напред, дори и със следното допускане: „Не знам всичко, но знам достатъчно, за да вървя напред по пътеката на ученичеството“¹⁶.

Когато се потапяме в упорстващо съмнение, подхранвано от хора безверни и невярващи, това ще отслабва нашата вяра в Исус Христос и Възстановяването¹⁷. „Но естественият човек не побира това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост“¹⁸.

Например, въпросите свързани с Пророка Джозеф Смит не са нещо ново. Те са били запращани от страна на критиците му откакто той започва делото си. На вярващите хора, които, като гледат през цветните очила на 21-ви век, искрено поставят под въпрос събития или твърдения за Пророка Джозеф, случили се преди около 200 години, нека дам следния приятелски съвет: Засега, оставете брат Джозеф на мира! В един бъдещ момент, ще имате 100 пъти повече информация, отколкото може да се намери в във всички съвременни интернет търсачки взети заедно и и тя ще дойде от нашия всезнаещ Небесен Отец¹⁹. Замислете се върху целостта на живота на Джозеф – роден е в бедност и получава ограничено официално образование, а превежда Книгата на Мормон за по-малко от 90 дни²⁰. Десетки хиляди почтени и отдадени мъже и жени се присъединяват към делото на Възстановяването. На 38 г. Джозеф запечатва своето свидетелство с кръвта си. Аз свидетелствам, че Джозеф Смит е Божий пророк. Приемете това най-накрая в ума си, и продължете напред!

Дарове, които усилват вярата ни

Както Библията, така и Книгата на Мормон, ни дават красивата увереност, че Исус е Христос, Синът Божий. В ръката си държа екземпляр на първото издание на Книгата на Мормон на френски език, публикувано от Джон Тейлър, когато той започва делото във Франция през 1852 г. Отчасти или изцяло, Книгата на Мормон сега е преведена на 110 езика по целия свят. Тя предоставя духовно и осезаемо свидетелство за истинността на Възстановяването. Кога за последно прочетохте Книгата на Мормон от корица до корица? Прочетете я отново. Тя ще увеличи вашата вяра²¹.

Друг дар Божий, който разширява нашата вяра, е ръководството на Първото президентство и Кворума на дванадесетте. Днес подкрепихме трима нови члена на Дванадесетте и аз приветствам старейшините Расбанд, Стивънсън и Ренлънд в святото братство на Дванадесетте. Павел казва:

„И Той (призова) едни да бъдат апостоли, други пророци …

с цел да се усъвършенстват светиите … :

докато всички достигнем в единство на вярата и на познаването на Божия Син … ,

За да не бъдем … блъскани и завличани от всеки вятър на учение, чрез … заблуда, в лукавство, по измамни хитрости“²².

Ръководството на Първото президентство и Кворума на дванадесетте помага за защитата на нашата вяра.

Въпреки че първоначалният огън на вашата вяра може да е слаб, праведните избори водят до по-голяма увереност в Бог и вашата вяра започва да расте. Трудностите на земния живот се вихрят срещу вас и злите сили се прокрадват в тъмнината, надявайки се да задушат вашата вяра. Но като продължавате да правите добри избори, като се доверявате на Бог и следвате Неговия Син, вашата вяра, продължавайки да расте, става стабилна и непоколебима. Президент Томас С. Монсън казва: „Не бойте се, … Бъдещето е толкова светло, колкото е силна вашата вяра“²³.

Портър, Зейн и Макс Оупъншоу

Вярата на младите мъже в Църквата е забележителна!

На 12 юни тази година, получих един имейл, известяващ ме, че епископът на един район в Юта, неговата съпруга и две от децата им деца са загинали при самолетна катастрофа. Епископ Марк Оупъншоу пилотирал самолета, докато се издигал над малък аеродрум, когато изведнъж той загубил мощност и се разбил в земята. Епископ Оупъншоу, съпругата му, Ейми, и децата им Танър и Ели, били убити при катастрофата. Като по чудо техният пет-годишен син, Макс, който изхвърчал от самолета, закопчан в столчето си, се отървал само с няколко счупени кости.

Научих, че синът им, старейшина Портър Оупъншоу служи на мисия в Маджуро Маршалски острови и че техният 17-годишен син, Зейн, учи на културен обмен в Германия.

Обадих се на старейшина Оупъншоу, намиращ се на остров Кристмъс. Въпреки че беше съкрушен от смъртта на своите баща, майка, брат и сестра, старейшина Оупъншоу се притесни първо за неговите по-малки братя.

В крайна сметка, старейшина Оупъншоу и брат му Зейн взеха решението, че други хора могат да помагат у дома и че Портър трябваше да продължи мисията си. Те знаеха, че това биха искали и техните родители.

Докато разговарях със старейшина Оупъншоу, аз чувствах неговата тъга, но и неугасимия огън на неговата вяра. „Сигурен съм – каза ми той – и знам без съмнение, че отново ще видя семейството си. … Силата в нашите изпитания винаги се основава върху … вярата ни в Господ, Исус Христос. … Всемогъщата Божия ръка помогна на мен и братята ми през това изключително трудно изпитание“²⁴.

За първи път се запознах със Зейн на погребението. Докато гледах четирите ковчега пред нас в сградата, аз се удивлявах на вярата на това 17-годишно момче, докато говореше пред събралите се. „Днес – каза той – сме се събрали със смирени сърца и обременени души, за да си спомним живота на мама, татко, Танър и Ели. … Разговаряли сме заедно, плакали сме заедно, спомняли сме си заедно и сме чувствали Божията ръка заедно. …

В деня, след като получих новината за катастрофата, открих писмо в чантата си от мама. В него тя е написала: „Зейн, помни кой си и откъде си дошъл. Ние ще се молим за теб и ще ни липсваш“. Зейн продължава: „Не мога да си представя по-подходящи последни думи от моята майка. Аз знам, че тя, както и Танър, Ели и татко се … молят за братята ми и за мен. Аз знам, че … те се молят да си спомням кой съм … защото и аз, като вас, съм Божие чедо, и Той ме е изпратил тук. Свидетелствам, че … без значение колко сами се чувстваме, Бог няма да ни изостави“²⁵.

Мои скъпи братя, вашата вяра не е започнала с раждането, нито ще завърши със смъртта. Вярата е избор. Укрепвайте вярата си и живейте така, че да заслужите следните одобрителни думи на Спасителя: „Голяма е твоята вяра“. Като правите това, аз ви обещавам, че вашата вяра, чрез благодатта на Исус Христос, един ден ще ви позволи да застанете с обичаните от вас хора, чисти и неопетнени в присъствието Божие, в името на Исус Христос, амин.