Изберете светлината
От старейшина Върн П. Стенхил
От Седемдесетте
Ние трябва да избираме да се вслушваме в съветите на пророка, да разпознаваме и действаме съгласно духовните подтици, да се подчиняваме на Божиите заповеди и да търсим лично откровение.
Неотдавна със съпругата ми решихме, че трябва по-пълно да почувстваме красотата на района около дома ни в северозападна Монтана. Решихме да отидем с велосипедите си до Хайяуата Трейл, една някогашна железопътна линия, която прекосява красивите Скалисти планини между щатите Монтана и Айдахо. Очаквахме един забавен ден с добри приятели, наслаждавайки се на природните красоти на това място.
Знаехме, че пътуването ни по великолепния 24-километров маршрут включва въжени мостове, преминаващи над дълбоки каньони и дълги тунели, преминаващи през скалистите планини. Затова се приготвихме с фенерчета, закрепени за каските и велосипедите ни.
Хората, които ги бяха прекосявали преди, ни предупредиха, че тунелите са тъмни и че има нужда от наистина силни светлини. Като се събрахме пред масивния каменен отвор на тунела Тафт, един пазач обясни някои от опасностите на маршрута, включително дълбоките канавки покрай ръбовете, грубите стени и пълния мрак. С нетърпение навлязохме в тунела. След само няколко минути колоездене, тъмнината, за която ни предупредиха, ни погълна. Фенерчетата, които носех, се оказаха недостатъчни и мракът скоро надделя над тях. Изведнъж започнах да се чувствам обезпокоен, объркан и дезориентиран.
Срамувах се да призная страховете си пред приятелите и близките ми. Въпреки че съм опитен колоездач, сега се чувствах все едно никога не бях карал велосипед. Трудно ми бе да пазя равновесие, а объркването ми се увеличаваше. Накрая, след като изразих неудобството си пред хората с мен, успях да се приближа до по-силния фенер на един приятел. Всъщност, всички в групата започнаха да образуват плътен кръг около него. Като се придържахме близо до него и известно време разчитахме на неговата светлина и общата светлина на групата, ние напредвахме по-надълбоко в мрака на тунела.
След известно време, което сякаш се измерваше в часове, аз видях точица светлина. Почти веднага започнах да се чувствам уверен, че всичко ще бъде наред. Продължих да напредвам, разчитайки и на светлината на приятелите ми и на увеличаващата се точка светлина. Увереността ми постепенно се завърна с нарастването на размера и интензитета на светлината. Доста преди да достигнем края на тунела, аз вече не се нуждаех от помощта на приятелите ми. Цялото ми притеснение изчезна, докато бързо продължавахме към светлината. Почувствах се спокоен и уверен, дори преди да достигнем до утрото, изпълнено с топлина и великолепие.
Живеем в един свят, в който ще преживеем изпитания за нашата вяра. Може да чувстваме увереност, че сме готови да се изправим пред тези трудности, но само ще открием, че подготовката ни е била недостатъчна. И точно както моят приятел ме бе предупредил за мрака, ние сме предупредени днес. Апостолските гласове ни предупреждават да се подготвим с мощната светлина на духовната сила.
Също така, ние може да се чувстваме притеснени, да ни е неудобно или да сме объркани духовно, когато се изправим пред изпитание на вярата ни. Като цяло, интензитетът и продължителността на тези чувства ще зависят от нашата реакция към тях. Ако не правим нищо, съмнения, гордост и накрая вероотстъпничество може да ни отклонят от светлината.
От случката ми в тунела научих няколко важни урока. Ще споделя само някои от тях.
Първо, независимо колко наситен е мракът на съмнението, ние избираме колко дълго и до каква степен ще му позволим да ни влияе. Ние трябва да помним колко много ни обичат нашият Небесен Отец и Неговият Син. Те никога няма да ни изоставят, нито ще ни позволят да бъдем победени, ако търсим Тяхната помощ. Припомнете си преживяването на Петър сред враждебните вълни на Галилейското езеро. Когато Петър чувства студения мрак около себе си, той бързо разпознава своята дилема и избира в този момент да извика за помощ. Той не се усъмнява в способността на Спасителя да го избави; той просто извиква: „Господи, избави ме!“1
В нашия живот протегнатата ръка на Спасителя може да бъде под формата на помощ от доверен приятел, ръководител или любящ родител. Докато се препъваме в мрака, няма нищо лошо в това временно да разчитаме на светлината на хората, които ни обичат и желаят най-доброто за нас.
Ако сериозно се замислим, защо трябва да се вслушваме в безличните, невярващи гласове на хората във величествените и обширни здания на времето ни и да пренебрегваме молбите на хората, които искрено ни обичат? Тези хора на отрицанието предпочитат да съсипят, вместо да мотивират, и да подиграват, вместо да вдъхновят. Техните презрителни думи може да се промъкнат в живота ни често чрез моментни електронни изопачавания, които са създадени старателно и умишлено, за да унищожат вярата ни. Разумно ли е да предадем вечното си благополучие в ръцете на непознати? Разумно ли е да търсим просветление от хората, които нямат светлина и които може да имат скрити от нас лични планове? Тези анонимни личности, ако ни бъдат представени честно, често няма да получат и миг от вниманието ни, но тъй като използват социалните медии и така са скрити за проверка, те получават незаслужено доверие.
Изборът ни да се вслушаме в онези, които подиграват свещените неща, ще ни откъсне от спасителната и даваща живот светлина на Спасителя. Йоан пише: „Тогава Исус отново им говори: Аз съм светлината на света; който Ме следва, няма да ходи в тъмнината, но ще има светлината на живота“2. Помнете, хората, които наистина ни обичат, могат да ни помогнат да изграждаме нашата вяра.
Също както аз се притесних в тунела, ние можем да се притесним да помолим за помощ, когато се съмняваме. Вероятно ние сме хора, на които другите са разчитали за сила, а сега ние се нуждаем от помощ. Когато осъзнаем, че светлината и утехата, които Спасителят може да ни предложи, са твърде ценни, за да ги изгубим поради гордост, тогава вдъхновените църковни ръководители, родители и доверени приятели могат да ни помогнат. Те са в готовност да ни помогнат да придобием духовната увереност, която ще ни укрепи срещу изпитанията на вярата.
Второ, ние трябва да уповаваме на Господ, за да развиваме духовна сила вътре в нас. Не можем винаги да разчитаме на светлината на другите. Знаех, че мракът в тунела няма да продължи, ако карах до моя приятел и в безопасността на групата. Но очакването ми бе да мога да продължа сам, след като мога да виждам светлината. Господ ни учи: „Приближете се до Мен и Аз ще се приближа до вас; търсете Ме усърдно и ще Ме намерите; искайте и ще получите; хлопайте и ще ви се отвори“3. Ние трябва да действаме, като очакваме, че Господ ще изпълни обещанието Си да ни избави от мрака, ако се приближаваме към Него. Обаче противникът ще се опитва да ни убеди, че никога не сме чувствали влиянието на Духа и че ще е по-лесно просто да престанем да се опитваме.
Президент Дитер Ф. Ухтдорф ни съветва: „поставете съмненията си под съмнение, преди да поставите вярата си под съмнение“4. В моя район един млад мъж наскоро каза: „Има неща, които съм чувствал, които не могат да бъдат обяснени другояче, освен че са от Бог“. Това се нарича духовна почтеност.
Когато сме изправени пред въпроси или изкушени да се съмняваме, трябва да помним духовните благословии и чувства, които са проникнали в сърцата ни и живота ни в миналото, и да имаме вяра в Небесния Отец и Неговия Син, Исус Христос. Спомням си съвета, даден в един познат химн: „Не се ний съмняваме в Бога, Той изпитан е в минали дни“5. Ако пренебрегнем и омаловажим минали духовни преживявания, това ще ни отдалечи от Бог.
Търсенето ни на светлина ще бъде по-успешно, ако желаем да я разпознаем, когато тя блесне в живота ни. Едно съвременно Писание дава определение за светлината, а също и обещание към всички, които я приемат: „Това, което е от Бога, е светлина; и този, който приеме светлината и постоянства в Бога, приема повече светлина; и тази светлина става все по-ярка до съвършения ден“6. Също както ние продължихме да караме към светлината, колкото повече постоянстваме, толкова по-ярко става Неговото влияние в живота ни. Подобно на светлината в края на тунела, Неговото влияние ще ни дава увереност, решимост, утеха и, най-вече, силата да знаем, че Той е жив.
Трето, няма мрак, който да е толкова гъст, толкова заплашителен, или толкова труден, че да не може да бъде победен от светлината. Старейшина Нийл Л. Андерсън наскоро каза: „С нарастването на злото в света, за праведните съществува една компенсираща го духовна сила. Докато светът се изплъзва напсука духовните си пристани, Господ подготвя начин за тези, които Го търсят, като им предлага по-голяма увереност, по-голямо потвърждение и по-голяма сигурност в духовната посока, в която вървят. Дарът на Светия Дух става една по-ярка светлина в появяващия се здрач“7.
Братя и сестри, не сме оставени сами да бъдем повлиявани от всяка прищявка и промяна на мнението на света, а имаме силата да избираме между вяра и съмнение. За да имаме достъп до обещаната компенсираща духовна сила, ние трябва да избираме да се вслушваме в съветите на пророка, да разпознаваме и действаме съгласно духовните подтици, да се подчиняваме на Божиите заповеди и да търсим лично откровение. Ние трябва да избираме. Нека избираме светлината на Спасителя. В името на Исус Христос, амин.