Приятното Божие слово
От Франсиско Х. Виняс
От Седемдесетте
Приятното слово Божие ни показва необходимостта от непрекъснато покаяние в живота ни, за да можем да задържаме влиянието на Светия Дух.
Много от нас, събралите се да участваме в тази конференция, сме дошли „за да чу(ем) приятното Божие слово, да, словото, което изцелява ранената душа“ (Яков 2:8). Това слово може да бъде намерено в Писанията и в посланията на нашите ръководители, носейки ни надежда и утеха по време на трудности и несгоди.
От нашия житейски опит научаваме, че не можем да получим пълна радост в този свят, но в Исус Христос радостта ни е пълна (вж. У.и З. 101:36). Той ще ни дава сила, за да могат всички наши страдания бъдат погълнати от радостта в Христа (вж. Алма 31:38).
Сърцата ни могат да са изпълнени със страдание, когато виждаме как обичан от нас човек изпитва болките на някоя ужасна болест.
Смъртта на такъв човек може да остави празно място в душата ни.
Когато някое от децата ни се отклони от пътеката на Евангелието, можем да изпитаме вина и несигурност за вечната им съдба.
Надеждата за сключване на селестиален брак и създаване на семейство в този живот може за започне да избледнява с течение на времето.
Злоупотреба от страна на хора, от които очакваме любов, може да причини дълбоки рани в душата ни.
Изневярата на брачен партньор може да разруши семейна връзка, за която сме се надявали, че трае вечно.
Тези и много други несгоди, които играят своята роля в това състояние на изпитание, понякога могат да ни накарат да си зададем същия въпрос, който Пророкът Джозеф Смит задава: „О, Боже, къде си Ти?“ (У. и З. 121:1).
В такива трудни моменти в нашия живот, приятното слово Божие, което изцелява ранената душа, носи в сърцето и в ума ни следното послание за утеха:
„Мир на душата ти; твоето бедствие и твоите страдания ще бъдат краткотрайни;
и тогава, ако ти им устоиш добре, Бог ще те възвиси горе“ (У.и З. 121:7–8).
Приятното слово Божие ни изпълва с надежда, когато знаем, че хората, които останат верни в трудностите, ще имат по-голяма награда в небесното царство и „защото след многото изпитания идват благословиите“ (вж. У.и З. 58:3–4).
Приятното слово Божие, предавано чрез пророците, ни дава сигурността, че нашето вечно запечатване, поддържано от нашата вярност към божествените обещания, които са ни дадени за нашата доблестна служба в делото на истината, ще благославя нас и нашите потомци (вж. Orson F. Whitney, в Conference Report, апр. 1929 г., с. 110).
То също ни дава и друга сигурност – че след като сме живели живот във вярност, ние няма да изгубим никаква благословия за неща които не сме извършили, поради липсата на възможност да ги извършим. Ако живеем във вярност до смъртта си, ние ще имаме благословиите, възвисяването и славата, точно както всеки човек, който е имал съответната възможност“. (Вж. The Teachings of Lorenzo Snow, ред. Clyde J. Williams, 1984 г., с. 138.)
Сега, важно е да разберем, че някои страдания и несгоди могат да дойдат в нашия живот, ако не успеем истински да се покаем за греховете си. Президент Марион Г. Ромни учи: „Страданията и нещастията, сполетяващи хората на тази земя, са резултат от неразкаян и неопростен грях. … Точно както страданието и скръбта вървят с греха, така щастието и радостта съпровождат опрощението на греха“ (в Conference Report, апр. 1959 г., с. 11).
Защо липсата на покаяние причинява страдание и болка?
Следва един от възможните отговори: наказанието е определен и справедлив закон даден, за да доведе до угризение на съвестта у човека (вж. Алма 42:18; вж. и стих 16). Пророкът Джозеф Смит учи, че ние самите сме тези, които се осъждаме, и че мъчението от разочарованието в ума на човека е толкова силно, както и езерото, горящо с огън и жупел (вж. Учения на президентите на Църквата: Джозеф Смит 2008 г., с. 239).
Ако се опитваме да успокоим съвестта си като се опитваме да извиняваме и в най-малка степен греховете си (вж. Алма 42:30) или ако се стараем да ги крием, единственото нещо, което ще постигнем, е да обидим Духа (вж. У. и З. 121:37) и да отложим покаянието си. Този вид облекчение освен че е временно, накрая ще донесе повече болка и скръб в живота ни и ще намали възможността да получим опрощение на греховете си.
За този вид страдание приятното слово Божие също носи утеха и надежда; то ни казва, че има облекчение от болката, причинена от последствията на греха. Такова облекчение идва от единителната жертва на Исус Христос и помага само ако упражняваме вяра в Него, ако се покайваме и ако се подчиняваме на заповедите Му.
Важно е да разберем, че точно както при опрощение на греховете, покаянието е процес, а не нещо, което се случва само в даден момент. То изисква постоянство във всяка от стъпките, от които се състои.
Например, когато вземаме от причастието, ние показваме на Господ, че ще Го помним винаги и че ще спазваме заповедите Му. Това представлява израз на нашето искрено намерение.
В момента, когато започнем да си спомняме за Него и да спазваме заповедите Му всеки ден – не само в Господния ден – тогава опрощението на греховете ни започва постепенно да действа и обещанието Му да прати Светия Дух да бъде с нас започва да се изпълнява.
Без наличие на правилно подчинение, което трябва да съпътства нашето намерение, резултатът от опрощението може да изчезне скоро и спътничеството на Духа да започне се оттегля. Рискуваме да Го почитаме с устата и устните си, но да отдалечаваме сърцата си от Него (вж. 2 Нефи 27:25).
Освен че дава утеха, приятното слово Божие ни предупреждава, че този процес на получаване на опрощение за греховете ни може да бъде прекъснат, „ако се оплетем в светските суети“ и може да бъде възстановен чрез вяра, ако искрено се покайваме и ако се смирим (вж. У. и З. 20:5–6).
Кои са някои от тези суети, които могат да попречат на процеса на получаване на опрощение за греховете ни и които са свързани с освещаването на Господния ден?
Например: да закъсняваме за причастието без уважителна причина; да идваме без предварително да сме направили преценка дали сме достойни да вземем от хляба и водата (вж. 1 Коринтяните 11:28); да идваме без първо да изповядаме греховете си и без да сме помолили Бог за опрощението им.
Други примери: да сме неблагоговейни, като разменяме съобщения чрез електронните си устройства, да напускаме събранието след като вземем от причастието, да вършим дейности, които са неподходящи за този свят ден.
Кои са някои от причините, поради които, след като знаем всички тези неща, често не успяваме да освещаваме Господния ден?
В книгата на Исайя можем да намерим един отговор, който макар да се отнася за Господния ден, важи също и за другите заповеди, които трябва да спазваме: „Ако отдръпнеш крака си в събота, за да не вършиш своята воля в святия Ми ден, и наречеш съботата наслада, свята за Господа“ (Исайя 58:13).
Ключовите думи тук са „да не вършиш своята воля“, или казано иначе, трябва да вършим Божията воля. Често нашата воля – водена от желанията, апетитите и страстите на естествения човек – влиза в противоречие с волята на Бог. Пророкът Бригъм Йънг учи: „когато волята, страстите и чувствата на човек са напълно подчинени на Бог и Неговите изисквания, този човек е осветен. И от мен зависи дали моята воля ще бъде погълната от волята на Бог, което ще ме води към всичко добро и което накрая ще ми даде венец от безсмъртие и вечен живот“ (Deseret News, 7 септ. 1854 г., с. 1).
Приятното слово Божие ни кани да използваме силата на Единението и да я прилагаме върху себе си, така че да се помирим с волята Божия – а не с волята на дявола и на плътта – и по този начин чрез Неговата благодат да бъдем спасени (вж. 2 Нефи 10:24–25).
Приятното слово Божие, което споделяме днес, ни показва необходимостта от непрекъснато покаяние в живота ни, за да можем да задържим влиянието на Светия Дух колкото може по-дълго време.
Спътничеството на Светия Дух ще ни прави по-добри хора. Той ще нашепва мир и радост в нашите души, … ще премахне злобата, омразата, завистта, раздора и всяко зло от нашите сърца; и желанието ни изцяло ще бъде да вършим добро, да осъществяваме праведност и да изграждаме царството Божие (вж. Учения: Джозеф Смит, с. 105).
С влиянието на Светия Дух, ние няма да се чувстваме обидени, нито ще обиждаме други хора; ще се чувстваме по-щастливи и мислите ни ще бъдат по-чисти. Ще нараства любовта ни към околните. Ще имаме по-голямо желание да прощаваме и да правим хората около нас щастливи.
Ще изпитваме благодарност, когато виждаме как околните напредват и ще търсим доброто в тях.
Моята молитва е да можем да изпитваме радостта, която произлиза от стремежа да живеем в праведност и да можем да запазим спътничеството на Светия Дух в живота ни чрез искрено и непрекъснато покаяние. Тогава ще станем по-добри хора и нашите семейства ще бъдат благословени. За тези принципи свидетелствам в святото име на Исус Христос, амин.