Старейшина Дейл Г. Ренлънд

Кворум на дванадесетте апостоли

След като отначало бива изненадан от призованието си в Кворума на дванадесетте апостоли, старейшина Дейл Г. Ренлънд коленичи в молитва, заедно със своята съпруга, Рут, в търсене на свидетелство, че „Бог е очертал този път“.

Старейшина Ренлънд е търсил това напътствие много пъти – като висш седемдесетник, като кардиолог и като съпруг и баща. Докато изпълнява задължителната си практика като новозавършил лекар в Мериленд, САЩ, например, съпругата му развива рак на яйчниците. Тяхната дъщеря, Ашли, е само на 16 месечна възраст. В онези трудни дни, чувството на старейшина Ренлънд за близост с Господ се завръща, когато съпругата му Рут благодари на Господ в молитва за това, че са запечатани в храма.

По време на своята кариера като кардиолог, старейшина Ренлънд се грижи за пациенти със сърдечна недостатъчност. Той става свидетел на смъртта на множество пациенти. Но след като умира пациент на име Чад, емоционалната необвързаност, която поддържал в кризисни моменти като лекар, се изпарява, когато родителите на Чад влизат при него в спешното отделение. В онзи момент той вижда Чад през техните очи.

За това преживяване старейшина Ренлънд казва: „И сега осъзнавам, че за да можем ефективно да служим на околните, ние трябва да ги виждаме през очите на техния Родител – Небесният Отец. Само така можем да започнем да осъзнаваме пълната ценност на една душа“ (с. 94).

Детството на старейшина Ренлънд и службата му в Църквата също помагат да се подготви да вижда ближните си през Господните очи и да разбира разнообразието от членове в Църквата.

Дейл Ренлънд е роден на 13 ноември 1952 г. в семейството на имигранти от Швеция, които пристигат в Юта, за да се запечатат в храма. Когато Дейл е малко момче, семейството се мести във Финландия и след това отново в Швеция. Той се завръща със семейството си в Юта три години по-късно. На 19-годишна възраст той е призован да отслужи пълновременна мисия в Швеция.

През 2009 г. старейшина Ренлънд е призован да служи като висш седемдесетник. Първото му назначение е в Областното президентство на област Африка Югоизток. Старейшина Ренлънд завършва кариерата си на лекар и професор, като по негови думи, съпругата му „е тази която прави по-голямата жертва“. Рут оглавява собствена адвокатска кантора, когато старейшина Ренлънд е призован и тя също напуска работа. Но откакто са сключили брак през 1977 г., казва той, тя винаги е била „изцяло отдадена“ и източник на голяма сила за него.

Докато служат в Африка, старейшина и сестра Ренлънд са „учени от светиите на това, което наистина има смисъл“. Веднъж, в Демократична република Конго, старейшина Ренлънд запитва членовете какви са техните предизвикателства. Той си спомня, че след известно подканяне за отговор, „един възрастен господин се изправи и заяви: „Старейшина Ренлънд, как може да имаме предизвикателства? Ние притежаваме Евангелието на Исус Христос“. Старейшина Ренлънд си спомня: „Съпругата ми и аз искахме да сме като тези светии от Кананга. … Изглеждат така, като че ли нямат нищо, а всъщност притежават всичко“.

В заключение на първата си реч като апостол, старейшина Ренлънд свидетелства: „С цялото си сърце желая да бъда истински последовател на Исус Христос. Обичам Го. Благоговея пред Него. Свидетел съм за Неговата жива реалност. Свидетел съм, че Той е Помазаникът, Месията“ (с. 94).