Останете на пътя си
От старейшина Коичи Аояги
Почетен член на Седемдесетте
Поставяйте Бог на първо място, независимо от изпитанията, пред които се изправяте. Обичайте Бог. Имайте вяра в Христа и поверете себе си на Него във всички неща.
На 11 март 2011 г. стоях на перона на гара Токио Шинагауа с намерение да посетя мисия Япония Кобе. Около 14:46 ч. се случи земетресение с магнитуд 9 по скалата на Рихтер. От силния трус не можех да остана на крака, затова се хванах здраво за парапета на стълбището. Лампите от близките тавани започнаха да падат. Целият Токио изпадна в паника.
За щастие не бях ранен и четири часа по-късно с облекчение разбрах, че цялото ми семейство е в безопасност.
По телевизията предаваха поток от ужасяващи и потресаващи кадри. Масивно цунами бе поразило областта на мисия Сендай – отнасяйки всичко по пътя си – коли, домове, фабрики и земеделски площи. Бях поразен от трагичните картини и заплаках. Горещо се молех на Небесния ни Отец за защита и помощ за всички хора, живеещи в този район, който обичам толкова много.
По-късно бе потвърдено, че всички мисионери и членове на Църквата са в безопасност. Въпреки това, много членове бяха засегнати, изгубвайки свои близки, домове и притежания. Почти 20 000 души загинаха, населени места бяха разрушени и много хора бяха принудени да напуснат домовете си поради авария в ядрена електроцентрала.
Бедствия като това опустошават много части на света днес, причинявайки големи загуби на човешки живот. Предупредени сме, че ще има бедствия, войни и безброй трудности в света.
Когато неочаквано ни сполетят изпитания като тези, може да си зададем въпроси: „Защо тези неща се случват на мен?“ или „Защо трябва да страдам?“.
За дълъг период след обръщането си в Евангелието, аз нямах ясен отговор на въпроса „Защо ми се дават изпитания?“ Разбирах, че част от плана на спасение включва, че ще бъдем изпитвани. Въпреки това, в реалния живот, когато този въпрос се зададеше, нямах убеждението, което да е достатъчно силно, за да даде логичен отговор. Но все пак дойде време в живота ми, когато аз също преживях голямо изпитание.
Когато бях на 30 години, ми се наложи да посетя мисия Нагоя като част от работата ми. След като проведохме среща, президентът на мисията уреди старейшините да ме закарат до летището. Когато стигнахме до кръстовище в подножието на един хълм, зад нас надолу по хълма бързо се движеше голям камион. Той се блъсна в задната част на колата ни и ни изхвърли на повече от 20 метра. Ужасяващото в случката е, че в камиона нямаше шофьор. Задната част на колата ни бе смачкана наполовина от първоначалния си размер. За щастие аз и старейшините останахме живи.
На следващия ден, обаче, започнах да изпитвам болка във врата и раменете си и се появи силно главоболие. От този ден нататък вече не можех да спя и бях принуден да живея всеки ден, изпитвайки физическа и психическа болка. Молех се на Бог да ме изцели от болката, но тези симптоми продължиха още около 10 години.
През това време чувства на съмнение започнаха да се промъкват в ума ми и аз се питах: „Защо трябва да изпитвам толкова голяма болка?“. Макар че не получавах изцелението, което исках, стараех се да съм верен в спазването на Божиите заповеди. Продължавах да се моля да мога да получа отговор на въпросите, които имах за моите изпитания.
Дойде време, когато се появиха и други лични проблеми и аз се безпокоях, понеже не знаех как да се справя с това ново изпитание. Молех се за отговор. Но не го получих веднага. Така че отидох при един Църковен ръководител, на когото имах доверие.
Докато говорехме, с чувство на любов в гласа му, той ми каза: „Брат Аояги, твоята цел да бъдеш на земята не е ли да изживееш това изпитание? Не е ли да приемеш всички изпитания в този живот, такива каквито са, и да оставиш всичко друго в ръцете на Господ? Не мислиш ли, че този проблем ще бъде разрешен, когато бъдем възкресени?
Когато чух тези думи, почувствах много силно Духа на Господ. Бях чувал този принцип много пъти, но дотогава не бях благословен с такова ясно разбиране. Разбрах, че това бе отговорът, който търсех от Господ в моите молитви. Успях ясно да осъзная плана на Небесния Отец за спасение и успях да получа ново разбиране на този важен принцип.
В Авраам, Господ Бог заявява: „И с това ще ги изпитаме, за да видим дали ще вършат всички дела, които Господ, техният Бог, ще им заповяда“.1
Принципът, за който получих разбиране, е че Бог, Който е създал небесата и земята, знае великата цел на тази земя, че Той има власт над всички неща в небесата и на земята, и че, за да се осъществи планът на спасение, Той ни дава много и различни преживявания – включително някои изпитания – докато сме на земята.
И Господ казва следното на Джозеф Смит:
„Знай, сине Мой, че всички тези неща ще ти дадат опит и ще бъдат за твое добро. …
Ето защо, остани в пътя си …, защото Бог ще бъде с теб во веки веков“.2
Изпитанията на тази земя – включително болест и смърт – са част от плана на спасение и са неизбежни преживявания. За нас е необходимо да „остан(ем) в пътя си“ и да приемаме изпитанията си с вяра.
Въпреки това, целта на живота ни не е само да издържаме на изпитания. Небесният Отец е изпратил Своя Възлюбен Син, Исус Христос, да бъде наш Спасител и Изкупител, така че да можем да преодолеем изпитанията, които ще ни се дадат на тази земя; с други думи, Той прави слабите ни страни да станат силни,3 Той извършва Единение за греховете и несъвършенствата ни и прави възможно да получим безсмъртие и вечен живот.
Президент Хенри Б. Айринг заявява: „Изпитанието, което любящият Бог ни изпраща, не е за да видим дали можем да издържим трудностите. То се дава, за да се види дали можем да ги понесем добре. Ние издържаме изпитанието, като показваме, че помним Него и заповедите, които Той ни е дал“.4
Да останем в пътя си е основен избор, който трябва да направим по време на изпитания. Обърнете своите сърца към Бог, особено когато страдате. Нека със смирение да се подчиняваме на заповедите на Бог. Нека чрез вяра да примиряваме желанията си с волята на Бог.
Нека сега помислим отново за онази автомобилна катастрофа в Нагоя. Можех да загина в нея. Въпреки това, чрез Господната благодат, аз по чудо останах жив. И знам, че страданията ми имаха за цел да уча и да израствам духовно.5 Небесният Отец ме научи да се справям с моето нетърпение, да развия чувствата си на съпричастност и да утешавам хората, които страдат. Когато осъзнах това, сърцето ми се изпълни с благодарност към Небесния ми Отец заради това изпитание.
Поставяйте Бог на първо място, независимо от изпитанията, пред които се изправяте. Обичайте Бог. Имайте вяра в Христа и поверете себе си на Него във всички неща. Мороний дава следното обещание на хората, които направят това: „Ако се отречете от всякакво безбожие и заобичате Бога с цялата си мощ, ум и сила, тогава Неговата благодат е достатъчна за вас и вие ще може да бъдете съвършени в Христа чрез Неговата благодат“.6
Искрено свидетелствам, че Бог Отец и Неговият Възлюбен син Исус Христос живеят и че Божиите обещания към хората, които „остават в пътя си“ и обичат Бог, ще бъдат изпълнени дори когато преминават през изпитания. В свещеното име на Исус Христос, амин.