Нека бойният тромпет засвири
От старейшина Грегъри А. Шуитсър
от Седемдесетте
Светът се нуждае от ученици на Христос, които могат да предават евангелското послание ясно и от сърце.
Това лято съпругата ми и аз се грижихме за двама малки внука, докато родителите им участваха в пионерен поход в техния кол. Нашата дъщеря искаше да е сигурна, че момчетата се упражняват на пиано, докато са далече от дома. Тя знае, че няколко дни с баба и дядо помагат да се забравят упражненията. Един следобед реших да седна с 13-годишния ми внук Андрю и да го слушам как свири.
Момчето е пълно с енергия и обича да играе навън. Той без проблем може да прекара цялото си време в лов и риболов. Докато се упражняваше на пианото, виждах, че той предпочиташе да лови риба в близката река. Слушах, докато той натискаше рязко клавишите за всяка нота от позната песен. Всяка изсвирена от него нота носеше едно и също ударение и ритъм и така разпознаването на мелодията беше трудно. Седнах на пейката до него и обясних колко важно е прилагането на малко повече натиск върху клавишите на мелодията и малко по-малко на акомпаниращите я ноти. Говорихме как пианото е нещо повече от невероятно механично устройство. То може да бъде продължение на неговия глас и чувства и да се превърне в чудесен инструмент за общуване. Също както човек говори и се движи плавно от една дума към друга, така и мелодията трябва да се лее, докато пианистът преминава от една нота към друга.
Смяхме се заедно, докато той опитваше отново и отново. Неговата усмивка с тръпчинки ставаше по-голяма, докато познатата мелодия започна да се ражда от предишния безумен сбор от звуци. Посланието стана ясно: „Чедо на Бога съм, живот ми Той дари“.1 Попитах Андрю дали може да усети разликата в посланието. Той отговори: „Да, дядо, мога да го усетя!“.
Апостол Павел ни учи относно сравнението между общуване и музикални инструменти, когато пише на коринтяните:
„Даже бездушните неща, като свирка или гъдулка, когато издават звук, ако нямат отличително звучене, как ще се познае това, което свирят със свирката или с гъдулката?
Защото, ако тръбата издадеше неопределен зов, кой би се приготвил за бой?“2
Ако някога светът се е нуждаел от ученици на Христос, които могат да предават евангелското послание ясно и от сърце, то това е сега. Ние имаме нужда от бойния зов на тромпета.
Христос със сигурност е най–добрият ни пример. Той винаги показва смелост в защита на правилното. Неговите слова са еднакви през вековете, с тях Той ни е канил да помним Бог и нашите ближни, да спазваме всички Божии заповеди и да живеем като светлина за света. Той не се страхува да говори против управниците и нравите на Неговото време, дори когато те се противопоставят на Неговата мисия, възложена Му от Неговия Небесен Отец. Неговите слова нямат за цел да объркват, а да въздействат на сърцата на хората. Той ясно познава волята на Своя Отец във всичко, което казва и прави.
Обичам и примера на Петър, който се изправя срещу светските мъже със смелост и яснота на Петдесетница. В този ден хората се събират от много страни, за да критикуват ранните светии, защото ги чуват да говорят чужд език и решават, че са пияни. Петър, подтикнат от Духа да действа, се изправя да защити Църквата и нейните членове. Той свидетелства с тези слова: „Юдеи, и всички вие, които живеете в Ерусалим, нека ви стане известно това, и внимавайте в моите думи“.3
След това той цитира Писанията, които съдържат пророчества за Христос и смело свидетелства: „И така, нека знае добре целият Израилев дом, че Този Исус, Когото вие разпнахте, Него Бог е направил и Господ и Христос“.4
Мнозина от чулите думите му усещат Духа и 3 000 души се присъединяват към редиците на ранната Църква. Това е силно доказателство, че гласът на едни мъж или една жена, които желаят да свидетелстват, когато светът сякаш върви в различна посока, може да бъде чут.
Когато ние като членове вземем решение да се изправим и със сила да свидетелстваме за учението на Бог и Неговата Църква, нещо се променя в нас. Получаваме образа Божий на лицата си. Ставаме по-близки до Духа Му. В замяна Той ще върви пред нас и ще бъде „от дясната (ни) страна и от лявата, и (Неговият) Дух ще бъде в сърцата (ни), и ангелите (Му) ще са около (нас), за да (ни) подкрепят“.5
Истинските ученици на Христос не се опитват да се извиняват за учението, когато то не съвпада с моментите концепции на света. Павел е друг доблестен ученик, който смело заявява: „не се срамувам от благовестието Христово; понеже е Божия сила за спасение на всеки, който вярва“.6 Истинските ученици представляват Господ, когато това не е лесно да се направи. Истинските ученици желаят да вдъхновяват сърцата на хората, не само да ги впечатляват.
Често не е лесно или удобно да защитиш Христос. Сигурен съм, че не е лесно на Павел, когато е извикан при цар Агрипа и трябва да се защити и да разкаже своята история. Павел без колебание заявява своята вяра с такава сила, че този всяващ страх цар признава, че е „почти“ убеден да стане християнин.
Отговорът на Павел демонстрира неговото желание хората да разберат напълно какво иска да каже той. Той казва на цар Агрипа, че желанието му не е всички, които го чуят да станат „почти“ християни, а „всички, които ме слушат днес“ да станат ученици на Христос.7 Онези, които говорят ясно, могат да постигнат това.
За многото години, през които съм изучавал разказа за съня на Лехий в Книгата на Мормон,8 винаги си представям величественото и обширно здание като място, което само най-непокорните обитават. Сградата е пълна с хора, които се подиграват и сочат с пръст вярващите, хванали се за за пръта от желязо, олицетворяващ словото на Бог, и си проправят път към дървото на живота, което символизира любовта Божия. Някои не могат да издържат под натиска на присмиващите им се хора и се отклоняват. Други решават да се присъединят към хората, които се подиграват, в зданието. Нямат ли смелостта да говорят дръзко срещу критиките или посланията на света?
Като наблюдавам как светът днес се отдалечава от Бог, мисля, че това здание става все по-голямо. Мнозина днес бродят из залите на величественото и обширно здание без да осъзнават, че всъщност стават част от неговата култура. Те често се предават на изкушенията и посланията. След време ги виждаме да се подиграват или присъединяват към онези, които критикуват и се присмиват.
Години наред смятах, че подиграващата се тълпа се присмива на начина, по който вярващите живеят своя живот, но гласовете от зданието днес са променили своя тон и подход. Присмиващите се често се опитват да заглушат ясното послание на Евангелието, като нападат някой аспект от историята на Църквата или като открито и грубо критикуват пророка или друг ръководител. Те също така нападат самата същност на нашето учение и законите на Бог, дадени при създаването на земята. Ние, като ученици на Исус Христос и членове на Неговата Църква, не трябва никога да пускаме този прът от желязо. Трябва да позволим на звука на тромпета да се чува от нашите собствени души.
Неговото ясно послание е, че Бог е нашият любящ Небесен Отец и Исус Христос е Негов Син. Евангелието е възстановено в тези последни дни чрез живи пророци и доказателство за това е Книгата на Мормон. Пътят на щастие минава през основната семейна единица, както е първоначално създадена и открита от нашия Небесен Отец. Това е познатата „песен“ на посланието, която мнозина разпознават, тъй като са я чували по време на доземния си живот.
За нас, като светии от последните дни, е време да се изправим и да свидетелстваме. Време е нотите от мелодията на Евангелието да се издигнат над шума на света. Присъединявам своето свидетелство към посланието на Спасителя и Изкупителя на този свят. Той живее! Неговото Евангелие е възстановено и благословиите за щастие и мир могат да бъдат постигнати в този живот, ако живеем според Неговите заповеди и вървим по Неговия път. Това е моето свидетелство, в името на Исус Христос, амин.