Да бъдем достойни за обещаните ни благословии
От Линда Ш. Рийвз
Втора съветничка в Общото президентство на Обществото за взаимопомощ
Визията за невероятните благословии, които ни обещава Отца, трябва да бъде основен обект на вниманието ни всеки ден.
Не обичате ли сестрата от това видео? Знаем, че много от вас, които не сте имали възможността да родите собствени деца, сте прекарали живота си в обич, преподаване и благославяне на деца. И колко много ви обича поради това Небесният ни Отец, а също и ние, вашите сестри!
Имали ли сме всички, в това число вие, скъпи по-млади сестри в Неделното училище за деца и Младите жени, възможността да държим новородено бебе в ръцете си и виждали ли сме погледа му? Почувствахме ли тогава свещеното усещане, заобикалящо този селестиален дух, толкова наскоро изпратен от нашия Небесен Отец на новосъздаденото му чисто малко телце? Рядко съм изпитвала по-хубави, по-нежни и толкова духовни чувства.
Нашите тела са свещени дарове от нашия Небесен Отец. Те са лични храмове. Когато ги пазим чисти, можем да бъдем достойни да помагаме на нашия Небесен Отец в създаването на тела за Неговите възлюбени духовни чеда.
В последната си реч на обща конференция, която може да помните като „курабийка и целувка“, президент Бойд К. Пакър свидетелства: „Заповедта да се плодят и да напълнят земята … е важна … и е източникът на човешкото щастие. Чрез праведното упражняване на тази сила (на сътворението), ние можем да се доближаваме до нашия Небесен Отец и да изпитваме пълнота от радост, дори божественост. Силата за създаване на потомство не е случайна част от плана на щастие; тя е ключът към щастието“.
Той продължава:
„Истинската любов изисква запазване за след брака на споделянето на тези чувства, които отключват тези свещени сили … (чрез) избягването на ситуации, в които физическото желание може да надделее. …
… Нашето щастие в смъртния живот, нашата радост и възвисяване зависят от това как реагираме на тези постоянни, силни физически желания“.1
Мои скъпи сестри, и млади и не толкова млади, чувствах голямо безпокойство, докато подготвях тази реч. Както казва Алма младши: „желая от все сърце … да призовавате светото Му име, да бдите и да се молите непрестанно, за да не бъдете изкушени повече от това, което можете да понесете, … та да можете да бъдете вдигнати в последния ден.“2
По-късно Мормон също свидетелства, че по времето на Алма, Корихор, антихристът, „проповядваше … , отклонявайки сърцата на … много жени“.3
Сестри, Сатана днес, подобно на Корихор, вее знамето си с все по-нарастващ успех. Кои са някои от инструментите му? Съблазнителни любовни романи, телевизионни сапунени опери, омъжени жени и бивши гаджета, свързващи се по социалните мрежи и порнография. Трябва да сме много внимателни, скъпи сестри! Не можем да си играем с огнените стрели на Сатана и да не се изгорим. Единствено добродетелта може да ни подготви така добре за постоянното спътничество на Светия Дух!
Мнозина в днешно време търсят незабавно удовлетворение и незабавно познание по Интернет. За разлика от това, ще бъдем изключително благословени, ако упражняваме вяра и търпение и се обръщаме към нашия Небесен Отец, източникът на цялата истина, относно нашите тревоги. Толкова много отговори и потвърждения могат да дойдат чрез ежедневно търсене и изучаване на Писанията и чрез искрена молитва, но няма такива обещания относно Интернет. Пророкът Яков свидетелства: „Духът казва истината и не лъже. Затова той говори за нещата такива, каквито са в действителност и каквито ще станат в действителност“.4
Когато се занимаваме с гледането, четенето или преживяването на нещо, което е под стандартите на Небесния Отец, това ни прави по-слаби. Независимо от нашата възраст, ако това, което виждаме, четем, слушаме или избираме да правим, не отговаря на Господните стандарти в За укрепването на младежите, изключете го, изхвърлете го, унищожете го, никога повече не се занимавайте с него.
Никоя от нас не е съвършена, скъпи сестри, но когато сме прегрешили, президент Пакър ни напомня:
„Обещанието е: „Ето, този, който се е покаял за греховете си, същият е опростен и Аз, Господ, повече не ги помня“ (У. и З. 58:42). …
… Единението, което може да изкупи обратно всеки един от нас, не оставя белези. Това означава, че независимо какво сме направили, или къде сме били или как се е случило нещо, ако наистина се покаем, Той обещава, че ще ни изкупи. И когато Той извършва Единението, това урежда всичко. Толкова много от нас се тормозят … с чувства на вина, незнаейки как да се освободят. Освобождавате се, като приемете Единението на Христос и всичко, което е причинявало болка, може да се превърне в красота, любов и вечност“.5
Освен покаянието, какво ни помага и какви средства са ни дадени да ни помагат да останем чисти и добродетелни? Децата в Неделното училище за деца и в младите жени знаят и пеят песента „Силата на Писанията“.6 Може ли да разширим този израз със „Силата на молитвата“, „Силата на храма“, „Силата на заветите“, „Силата на неделния ден“, „Силата на пророка“ и „Силата на добродетелта“?
Дават ни се големи благословии и обещания за защита и при правилното носене на храмовите ни одежди. Чувствам, че символично обличам кралски одежди, дадени ми от моя Небесен Отец. Свидетелствам, че когато се стремим да носим правилно одеждите, нашият Отец гледа на това като на важен израз на нашата любов и отдаденост към Него. Това е израз за заветите, които сме сключили с Него и Той обещава: „Аз, Господ, съм обвързан, когато вие вършите каквото Аз казвам; но когато не вършите каквото Аз казвам, вие нямате обещание.“7
Наскоро говорих с една стара приятелка, която премина през два развода, заради пристрастявания и изневяра на съпрузите й. Тя и нейните три деца са страдали много. Тя каза: „Толкова усърдно се старая да живея праведно. Защо съм имала толкова много изпитания? В какво сгреших? Какво Небесният Отец би искал да направя? Моля се и чета Писанията, помагам на децата си и ходя често в храма“.
Докато изслушвах тази сестра, искаше ми се да извикам: „Ти го правиш! Ти вършиш всичко, което Небесният Отец иска и се надява да вършиш!“
Разбираемо е, че мнозина казват как благословиите, обещани от Отца ни, са просто „твърде далече“, особено, когато животът ни прелива от изпитания. Но Амулик учи сина си, че „този живот е времето … да се приготв(им) да срещн(ем) Бога“.8 Той не е времето да получим всичките си благословии. Президент Пакър обяснява, че „изречението „И заживели завинаги щастливо“ никога не се появява във второто действие (на пиесата). Този ред е част от трето действие, когато се разрешават мистериите и всичко се оправя“.9 Обаче визията за невероятните благословии, които ни обещава Отца, трябва да бъде основен обект на вниманието ни всеки ден – а също и осъзнаването на „нежните Му милости“,10 които получаваме ежедневно.
Сестри, не знам защо имаме толкова много изпитания, но чувствам, че наградата е толкова голяма, толкова вечна и трайна, толкова радостна и надминаваща разбирането ни, че в деня на награждаването ни да ни се иска да кажем на нашия милостив, щедър и любящ Отец: „Само това ли беше нужно?“ Вярвам, че ако всеки ден си припомняме и забелязваме дълбочината на тази любов, която Небесният Отец и нашият Спасител изпитват към нас, ще желаем да правим всичко, за да се върнем отново в Тяхното присъствие, заобиколени от Тяхната обич завинаги. Какво значение ще има, скъпи сестри, какво сме изстрадали тук, ако в крайна сметка тези изпитания са нещата, които ни подготвят за вечен живот и възвисяване с нашия Отец и Спасител в царството Божие?
Свидетелствам, че телата ни са свещени дарове от нашия Небесен Отец и че когато пазим живота си чист чрез единителната жертва на нашия Спасител и ежедневно си припомняме наградите, обещани от Отца, някой ден ще получим „всичко, което (нашият) Отец има“.11 В святото име на Исусх Христос, Амин.