Откриване на божественото в нас
От Розмари М. Уикзъм
Обща президентка на Неделното училище за деца
Ние идваме на тази земя, за да отгледаме зародиша на божественото естество, което е в нас.
Сестри, ние ви обичаме. Свидетелствам, че животът е дар. Бог има план за всяка една от нас и личната ни цел е започнала доста преди да дойдем на тази земя.
Наскоро имах възможността да видя чудото на раждането на едно бебе в смъртността като част от Господния план. Всяка от нас се е развивала физически в утробата на майка си, като е разчитала в продължение на много месеци на тялото й да ни изхранва. Накрая, обаче, процесът на раждането – драматичен и за майката, и за детето – ни разделя.
Когато се появява на този свят, промяната в температурата и светлината и внезапното намаляване на налягането върху гръдния кош карат бебето да поеме първата си глътка въздух. Тези мънички бели дробове изведнъж се изпълват с въздух за пръв път, дихателната система започва да функционира и бебето започва да диша. Когато бъде прерязана пъпната връв, тази спасителна връзка между майката и бебето е завинаги прекъсната и животът на бебето на земята започва.
Йов казва: „Духът Божий ме е създал и диханието на Всемогъщия ме оживотворява“.1
Идваме на този свят, „носейки с нас част от небесната слава“.2 „Семейството: прокламация към света“ учи, че всички ние сме „възлюбени духовни синове и дъщери на небесни родители“ и имаме „божествена природа и съдба“.3 Небесният Отец щедро споделя вътре в нас част от Своята божественост. Това божествено естество идва като дар от Него с обич, която само един родител може да изпитва.
Ние идваме на тази земя, за да отгледаме зародиша на божественото естество, което е в нас.
Знаем защо
Илейн Кенън, бивша обща президентка на Младите жени, казва: „В живота на жената има два важни дни: Денят, в който се ражда, и денят, в който узнава защо“.4
Знаем защо. Дошли сме на тази земя, за да помогнем в изграждането на Неговото царство и в подготовката за Второто пришествие на Неговия Син, Исус Христос. С всеки поет дъх се стремим да Го следваме. Божественото естество във всяка от нас бива пречиствано и увеличавано от усилията, които полагаме да се доближим до нашия Отец и Неговия Син.
Божественото ни естество няма нищо общо с личните ни постижения, постигнатия от нас статус, броя маратони, които сме пробягали, или нашата популярност и самочувствие. Нашето божествено естество идва от Бог. То ни е дадено в едно съществуване, което предшества раждането ни, и ще продължи за вечността.
Ние сме обичани
Ние действаме в съгласие с божественото ни естество, когато чувстваме и даваме любовта на нашия Небесен Отец. Имаме свободата да я подхранваме, да й позволим да процъфти и да й помагаме да расте. Петър казва, че са ни дадени „скъпоценни обещания“, че „може(м) да стане(м) чрез тях участници в божественото естество“.5 Като разберем кои сме – дъщери на Бог – започваме да чувстваме тези ценни обещания.
Когато обръщаме внимание на другите, а не на себе си, можем да видим, че сме Негови дъщери. Ние естествено се обръщаме към Него в молитва и с усърдие четем Неговите слова и вършим Неговата воля. Ние можем да получим чувството за лична ценност директно от Него, а не от света около нас или от хората във Фейсбук или Инстаграм.
Ако някога се усъмните в тази искрица божественост във вас, коленичете в молитва и попитайте Небесния Отец: „Наистина ли съм Твоя дъщеря и наистина ли ме обичаш?“ Старейшина М. Ръсел Балард казва: „Едно от най-скъпите послания, които Духът ще ви предаде, е за чувствата на Господ към вас“.6
Ние сме Негови. Павел казва: „Самият Дух свидетелства заедно с нашия дух, че сме Божии чеда“.7 Често първата песен, която научаваме в Неделното училище за деца е „Чедо на Бога съм“.8 Сега е моментът да вземем този любим израз: „Чедо на Бога съм“ и да добавим думите „И какво следва от това?“. Можем дори да си зададем въпроси като следните: „Какво да направя, за да живея като Божие дете?“ и „Как мога да развия божественото естество, което е в мен?“.
Президент Дитер Ф. Ухтдорф казва: „Бог ви е изпратил тук, за да се подготвите за бъдеще, по-велико от всичко, което можете да си представите“.9 Това бъдеще, ден по ден, идва, когато не просто съществувате; то идва, когато водите живота си така, че да изпълните целта на вашето сътворение. Това кани Господ във вашия живот и вие започвате да позволявате на Неговата воля да стане ваша.
Ние се учим поради нашето божествено естество
Божественото естество ни вдъхва желанието да узнаем за себе си тези вечни истини.
Една млада жена на име Ейми наскоро ме научи на този урок, когато написа: „Трудно е да си тинейджър в днешно време. Пътеката става все по-тясна. Сатана наистина атакува. Или е правилно или не; няма средно положение“.
Тя продължава: „Понякога е трудно да се намерят добри приятели. Дори когато си мислиш, че имаш най-добри приятели, които никога няма да те напуснат, това може да се промени поради всякакви причини. Ето защо се радвам, че имам семейство, Небесния Отец, Исус Христос и Светия Дух, Които могат да бъдат мои спътници винаги, когато нещата с приятелите се провалят“.
Ейми каза също: „Една вечер бях обезпокоена. Казах на сестра ми, че не знам какво да направя.“
По-късно същата вечер нейната сестра й изпраща едно съобщение и цитира старейшина Джефри Р. Холанд, който казва: „Не се предавайте. … Не се отказвайте. Продължете да вървите. Продължете да се опитвате. Помощта и щастието предстоят. … Накрая всичко ще е наред. Уповавайте се на Бог и вярвайте в добрите неща, които предстоят”.10
Ейми обяснява: „Спомням си, че прочетох това и просто се молех, ако наистина Той съществува и е загрижен за мен, да почувствам любовта Му“.
Тя казва: „Веднага, когато попитах и повярвах, че съществува, почувствах най-невероятното щастливо и топло усещане. Не може да се опише с думи. Знаех, че съществува и че ме обича“.
Тъй като сте Негово дете, Той знае какви можете да станете. Той познава страховете и мечтите ви. Той цени потенциала ви. Той очаква да се обръщате към Него в молитва. Тъй като сте Негово дете, не само, че се нуждаете от Него, но и Той също се нуждае от вас. Хората, седящи сега около вас в това събрание, се нуждаят от вас. Светът се нуждае от вас и божественото ви естество ви позволява да бъдете Негов доверен ученик за всичките Му чеда. След като започнем да виждаме божествеността в нас, можем да я виждаме и в другите.
Ние служим заради нашето божествено естество
Божественото естество ни вдъхва желанието да служим на другите.
Наскоро Шерън Юбенк, директор на Хуманитарните служби и LDS Charities, разказа за едно преживяване, споделено от старейшина Глен Л. Пейс. През 80-те години на 20-ти век в Етиопия имало голяма суша и изключителен глад. За да се предостави помощ, били създадени станции за храна, в които имало храна и вода за хората, които можели да стигнат до тях. Един старец, който гладувал, вървял по дългия път, за да достигне до една такава станция. Той минавал покрай едно село, когато чул плача на бебе. Той започнал да търси, докато намерил бебето, което седяло на земята до мъртвата си майка. Като взел бебето, мъжът продължил да върви 40 км до станцията за храна. Когато пристигнал, първите му думи не били „Гладен съм“ или „Помогнете ми“. Те били: „Какво може да се направи за това бебе?“.11
Божественото естество в нас запалва желанието ни да помагаме на другите и ни подтиква да действаме. Небесният Отец и Исус Христос могат да ни помогнат да намерим силата да направим това. Възможно ли е Господ да ни пита: „Какво може да се направи за тази дъщеря, този брат, този баща или този приятел?“
Посредством нашепванията на Духа, божественото естество на съмняващия се човек, който се е затруднявал да си поеме въздух, получава спокойствието да диша отново.
Когато пророкът говори, неговите слова оказват влияние върху нашето божествено естество и ни дават силата да следваме словата му.
Вземането от причастието всяка седмица вдъхва надежда на божествеността вътре в нас и ние си спомняме нашия Спасител, Исус Христос.
Обещавам ви, че като се стремите да откриете дълбочината на божественото естество, което е във вас, ще продължите да увеличавате безценния си дар. Нека то ви води, за да станете Негови дъщери, които вървят по пътя обратно към Него – където ние ще бъдем „възстановени на този Бог, който (ни) даде дихание“.12 В името на Исус Христос, амин.