Призовани за делото

От старейшина Дейвид А. Беднар

От Кворума на дванадесетте апостоли

Назначението за работа в конкретно място е съществено и важно, но по-второстепенно от призование за делото.

Президент Монсън, вълнуваме се да чуем гласа ви и да получим вашите поучения. Обичаме ви, подкрепяме ви и винаги се молим за вас.

Моля се за помощта на Светия Дух, докато разглеждаме заедно принципите, отнасящи се до великото дело по проповядване на благовестието на всеки народ, племе, език и люде¹.

Призовани да служим и назначени да извършваме мисионерска работа

Всяка година десетки хиляди младежи, мъже и жени и много възрастни двойки, нетърпеливо очакват да получат едно специално писмо от Солт Лейк Сити. Съдържанието на това писмо променя завинаги живота на човека, до когото е адресирано, на неговите близки и на много други хора. След пристигането на писмото, пликът може грижливо и внимателно да бъде отворен или на мига да бъде разкъсан с въодушевление. Четенето на това писмо е преживяване, което не може да бъде забравено.

Писмото е подписано от президента на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, а първите две изречения гласят следното: „Вие сте призовани да служите като мисионер на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Назначени сте да работите в мисия ______ “.

Обърнете внимание, че първото изречение е призование за служба като пълновременен мисионер във възстановената църква на Господ. Второто изречение посочва конкретно място и мисия за извършване на мисионерската работа. Важно е за всички нас да разбираме ясно изразената разлика в тези две изречения.

На езика на Църквата, ние често казваме, че някой е призован да служи в държава като Аржентина, Полша, Кореа или Съединените щати. Но мисионерите не са призовани в дадено място, по-точно казано, те са призовани да служат. „Ако имате желания да служите Богу, вие сте призовани за делото“ – заявява Господ чрез Пророка Джозеф Смит през 1829 г.².

Всички призования за мисия и назначения, или по-нататъшни преназначения, са резултат на откровение чрез Господните служители. Призованието за делото идва от Бог чрез президента на Църквата. Назначението в една от над 400 мисии, в момента организирани по целия свят, идва от Бог посредством един от членовете на Кворума на дванадесетте апостоли, който е упълномощен от живия Господен пророк. Духовните дарове на пророчеството и откровението съпътстват всички призования за мисия и всички назначения.

В Раздел 80 на Учение и завети се разказва за призованието за мисия на Стивън Бърнет, дадено му от Пророка Джозеф Смит през 1832 г. Изучаването на това призование на брат Бърнет ще ни помогне: първо – да разберем по-ясно разликата между това да бъдем „призовани за делото“ като мисионери и това да бъдем „назначени да работим“ в конкретно място и второ – да оценим в по-пълна степен своята лична и божествено постановена отговорност да проповядваме Евангелието.

Стих 1 от този раздел е призование за служба: „Наистина, тъй казва Господ на теб, служителю Мой Стивън Бърнет: Тръгни, тръгни по света и проповядвай евангелието на всяко създание, до което достига гласът ти“³.

Интересно е, че стих 2 осведомява брат Бърнет кой е определен да му бъде колега като мисионер: „И тъй като пожела спътник, Аз ще ти дам Моя служител Идън Смит“⁴.

Стих 3 посочва мястото, в което тези двама мисионери ще работят: „Прочее, тръгнете и проповядвайте евангелието Ми, няма значение дали на север или на юг, на изток или на запад, защото вие не можете да сгрешите“⁵.

Не вярвам, че изразът „няма значение“, както е използван от Господ в този стих, навежда на мисълта, че Той не се интересува от това къде ще работят Неговите служители. Всъщност, Той дълбоко се интересува. Тъй като делото по проповядването на Евангелието е Господно дело, Той вдъхновява, напътства и ръководи Своите овластени служители. Докато мисионерите се стремят да бъдат по-достойни и по-способни оръдия в Неговите ръце и дават всичко от себе си, за да изпълняват предано своите задължения, тогава с Неговата помощ те „не мо(гат) да сгреш(ат)“, където и да служат. Може би един от уроците, на които ни учи Спасителят в това откровение е, че назначението за работа в конкретно място е съществено и важно, но по-второстепенно от призование за делото.

Следващият стих подчертава важни качества за всички мисионери: „Затова провъзгласявайте нещата, които сте чули, в които наистина вярвате и знаете, че са истинни“⁶.

Последният стих напомня на брат Бърнет и на всички нас, от Кого в действителност идва призованието за служба: „Ето, това е волята на Оногова, Който ви е призовал, вашият Изкупител, тъкмо Исус Христос. Амин“⁷.

Преодоляване на неправилното разбиране

Някои от вас може би се чудят защо съм избрал да говоря по време на свещеническата сесия на общата конференция за тази очевидна разлика между това да бъдем призовани за делото и назначени да работим някъде. Отговорът ми на този въпрос е доста простичък – опитът ме е научил, че тези принципи не са добре разбирани от много членове на Църквата.

Единствената и най-главна причина да избера тази тема е това, което съм научил през годините относно загрижеността, безпокойството и дори вината, изпитвана от много мисионери, на които по различни причини назначението е било променяно по време на тяхната служба. Понякога тази промяна е породена от събития и обстоятелства като злополуки и наранявания, закъснения и пречки при получаване на визи, политическа нестабилност, създаване на нови мисии и попълване на броя хора, служещи в тях или от непрекъснато променящите се нужди в делото по проповядване на Евангелието по света⁸.

Когато един мисионер се преназначава на друго място, процесът е абсолютно същият, както при първоначалното назначение. Членове от Кворума на дванадесетте се молят за вдъхновение и напътствие за извършването на всички тези промени.

Неотдавна разговарях с един верен мъж, който сподели с мен най-съкровените чувства на сърцето си. Аз току-що бях обяснил, по време на събрание, разликата между това да сме призовани за делото и това да сме назначени някъде да работим. Този добър брат ми стисна ръката и просълзено ми каза: „Нещата, които ми помогнахте да науча днес, ме освободиха от товар, който нося над 30 години. Като млад мисионер, първоначално получих назначение за работа в Южна Америка. Но не успях да получа виза и затова моето назначение бе променено на Съединените щати. През всичките тези години не спирах да се чудя защо не успях да служа на мястото, където бях призован. Сега осъзнавам, че бях призован за делото, а не за дадено място. Разбирането на този принцип ми помогна по начин, който не мога да ви опиша“.

Сърцето ме болеше за този добър мъж. Когато съм преподавал тези основни принципи по целия свят, безброй хора са изразявали насаме с мен същите чувства, които изпитваше мъжът, когото описах. Днес засягам тази тема, защото нито един член на Църквата не бива да носи ненужния товар, състоящ се в неправилно разбиране, несигурност, терзание и вина за назначение за мисионерска работа.

„Прочее, тръгнете и проповядвайте евангелието Ми, няма значение дали на север или на юг, на изток или на запад, защото вие не можете да сгрешите“⁹. Като размишлявате над думите в този стих и отворите сърцата си, надявам се и се моля да поканите Светия Дух да отправи дълбоко в душите ви разбирането, изцелението и възстановяването, от които навярно се нуждаете.

Още една причина, поради която се чувствам вдъхновен да говоря по тази тема, е моят личен опит в назначаването на мисионери през годините. За дванадесетте апостоли, няма нещо, което по по-въздействащ начин да потвърждава реалността на продължаващото откровение в последните дни от стремежа да се разпознава Господната воля при изпълняване на отговорността по назначаване на мисионерите на техните съответни места за служба. Свидетелствам, че Спасителят познава и помни всеки от нас „един по един“ и име по име.

Подготовка за призование за делото

Сега искам накратко да обърна внимание на един основен, но често пренебрегван аспект от подготовката за призование за делото.

Три взаимосвързани думи определят начина за подготовка и напредък на синовете Божии: свещеничество, храм, мисия. Понякога в ролята си на родители, приятели и членове на Църквата, ние се съсредоточаваме толкова много върху подготовката за мисия на младите мъже, че е възможно да пренебрегваме до голяма степен останалите жизнено важни стъпки по пътя на завета, които трябва да бъдат изпълнени преди започването на пълновременна мисия. Мисионерската работа със сигурност е един, но не и единственият важен градивен елемент в процеса на създаване на здрава основа за живот, изпълнен с духовно развитие и служба. Свещеничеството и благословиите на храма – двете неща, предхождащи пристигането на определеното за работа място, са също необходими за нашето духовно укрепване и усилване през целия ни живот.

Млади мъже, когато изпълнявате своите задължения и почитате Аароновото свещеничество или по-низшето свещеничество, вие се подготвяте да приемете и спазвате усърдно клетвата и завета на Мелхиседековото свещеничество или по-висшето свещеничество¹⁰. Личното достойнство е най-важното условие за получаване на по-висшето свещеничество. Предстои ви цял един отдаден на безкористна служба в свещеничеството живот. Подготвяйте се сега, като често извършвате съдържателна служба. Моля ви, научете се да обичате да бъдете достойни и да се поддържате такива. Бъдете достойни. Поддържайте достойнството си.

След като приеме свещеничеството на Мелхиседек и призование да служи, един млад мъж може да е въоръжен със сила¹¹ чрез заветите и обредите на светия храм. Посещаването на храма и усещането на духа, царящ там, предхождат една ефективна пълновременна мисия. Личното достойнство е единственото, най-важно условие за получаване на благословиите на храма за вас млади мъже и за всички членове на Църквата. Като живеете според евангелските стандарти, вие можете да влизате в дома Господен и през младежките години да вземате участие в свещени обреди. Любовта и разбирането на храмовите обреди ще ви дават сила и ще ви благославят през целия ви живот. Моля ви, научете се да обичате да бъдете достойни и да се поддържате такива. Бъдете достойни. Поддържайте достойнството си.

Много млади мъже и жени вече имат валидна храмова препоръка за ограничено ползване. Като носители на свещеничеството на Аарон, вие намирате имена на ваши починали близки и извършвате кръщения и потвърждавания за тях в храма. Притежаването на валидна храмова препоръка показва вашето достойнство, а службата на другите в храма е важна част от подготовката за получаване на свещеничеството на Мелхиседек.

Млади мъже, сега всеки от вас е мисионер. Навсякъде около вас, всеки ден има приятели и съседи „които са възпирани да стигнат до истината, само защото не знаят къде да я намерят“¹². Според напътствията на Духа, можете да споделяте мисъл, покана, обикновено или туитър съобщение – нещо, което да запознава приятелите ви с истините на възстановеното Евангелие. Няма нужда и не трябва да чакате да получите официалното си призование, за да бъдете ревностно заети с мисионерска работа.

Когато свещеничеството, храма и благословиите на мисията са събрани „(всички) … в Христос“¹³ и действат хармонично в сърцето, ума и душата на един млад мисионер, това го прави подходящ за делото¹⁴. Така нараства неговата способност да изпълнява своята отговорност да представлява с власт Господ Исус Христос. Силната духовна комбинация от: почитането на свещеничеството и храмовите завети; получаването на „силата на божествеността“¹⁵ чрез обредите на свещеничеството;¹⁶ безкористната служба и проповядването на вечното Евангелие на Божиите чеда, превръща младия мъж в „непоколебим и постоя(нен) във вярата“¹⁷ и „вкоренен и назидаван в (Христос)“¹⁸.

В своите домове и в Църквата, ние трябва да наблягаме равномерно и на трите елемента от Господния начин за подготовка и напредък на верните Божии синове: свещеничество, храм, мисия. И за трите е нужно да обичаме да бъдем достойни и да се поддържаме такива. Бъдете достойни. Поддържайте достойнството си.

Обещание и свидетелство

Мои обичани братя, обещавам ви, че духовният дар на откровението ще съпътства вашето призоваване за делото по проповядване на Евангелието и вашето назначаване за работа на конкретно място или места. Като се подготвяте старателно, чрез безкористна свещеническа и храмова служба, вашето свидетелство за живата реалност на Господ ще бъде усилвано. Обичайте Господ и Неговото дело ще изпълва сърцето ви. Като се учите да обичате да бъдете достойни, вие ще се превръщате в могъщо оръдие в ръцете Господни, което ще благославя и служи на много хора.

С радост ви свидетелствам, че нашият Небесен Отец и Неговият Възлюбен Син Исус Христос са живи. Да сме заети в Тяхната служба е една от най-великите благословии, които някога можем да получим. За това свидетелствам в святото име на Господ Исус Христос, амин.