Дух Свети, води ни!
От старейшина Роналд А. Расбанд
От Кворума на дванадесетте апостоли
Чрез божествено назначение, Светият Дух ни вдъхновява, свидетелства, учи и подтиква да ходим в Господната светлина.
Братя и сестри, аз, както и всички вие, осъзнавам, че ставаме свидетели на ускоряването на Господното дело чрез президент Томас С. Монсън и неговото послание тази сутрин. Президент Монсън, ние ви обичаме, подкрепяме ви и винаги се молим за вас, „наш скъп пророк“1.
Почувствахме как Духът се излива върху нас тази събота и неделя. Вие имахте възможността да почувствате Господния Дух, без значение дали сте тук в тази голяма зала, гледате в домовете си или сте събрани в сгради за събрания в отдалечени части на света. Този Дух потвърждава в сърцата и умовете ви преподадените истини по време на тази конференция.
Обмислете думите на този познат химн:
Чрез откровение от последните дни знаем, че Божеството се състои от три отделни личности: нашия Небесен Отец, Неговия Единороден син, Исус Христос и Светия Дух. Знаем, че „Отец има тяло от плът и кости тъй осезаемо, както и човешкото, Синът също; но Светият Дух няма тяло от плът и кости, а е личност от Духа. Ако не беше тъй, Светият Дух нямаше да може да обитава в нас“3.
Моето послание днес е съсредоточено върху важността на Светия Дух в живота ни. Нашият Небесен Отец знаел, че в земния живот сме щели да се сблъскаме с трудности, изпитания и безпокойство; Той знаел, че ще водим тежка борба с трудните въпроси, разочарованията, изкушенията и слабостите. Той ни дава Светия Дух, за да ни предостави сила и божествено напътствие в земния живот.
Светият Дух ни свързва с Господ. Неговото божествено назначение е да ни вдъхновява, свидетелства, учи и подтиква да ходим в Господната светлина. Имаме свещената отговорност да се учим да разпознаваме Неговото влияние в живота ни и да реагираме съобразно.
Помнете какво ни обещава Господ: „Аз ще ти дам от Моя Дух, Който ще просветли ума ти и Който ще изпълни душата ти с радост“4. Обичам това обещание. Радостта, която изпълва душите ни, води със себе си една вечна перспектива в противовес на съществуването ден за ден. Тази радост представлява мира сред трудности и душевна болка. Тя осигурява утеха и смелост, разкрива истините на Евангелието и увеличава нашата любов към Господ и всички Божии чеда. Въпреки че нуждата от подобни благословии е така голяма, хората в света са ги забравили и захвърлили.
Когато вземаме от святото причастие всяка седмица, сключваме завет да „си спомня(ме) винаги за Него“, Господ Исус Христос и Неговата единителна жертва. Когато спазваме този свещен завет, ни е дадено обещанието, че „може винаги да има(ме) Неговия Дух да бъде с (нас)“5.
Как да правим това?
Първо, стремим се да живеем така, че да сме достойни за Духа.
Светият Дух съпътства хората, които „са внимателни да си спомнят за Господа техния Бог ден след ден“6. Господ ни съветва, че трябва „да остави(м) настрана нещата от този свят и да търси(м) нещата от един по-добър“,7 защото „Духът Господен не обитава несвети храмове“8. Трябва винаги да се опитваме да спазваме Божиите закони, да изучаваме Писанията, да се молим, да посещаваме храма и да живеем предано според тринадесетата точка от Символа на вярата: „да сме честни, истинни, непорочни, любезни, добродетелни и в правенето на добро на всички хора“.
Второ, трябва да имаме желание да приемем Духа.
Господ ни обещава: „Аз ще ти кажа в ума ти и сърцето ти чрез Светия Дух, Който ще дойде върху ти и Който ще обитава в сърцето ти“9. Започнах да разбирам тези думи, когато бях млад мисионер в Скоч Плейнс, Ню Джърси. Една гореща юлска утрин колегата ми и аз решихме да проверим една препоръка за контакт от Храмовия площад. Почукахме на вратата на дома на Eлуъд Шафър. Госпожа Шафър учтиво ни отпрати.
Докато затваряше вратата, почувствах, че трябва да направя нещо, което не бях правил никога преди това, нито пък някога след това! Бутнах си крака, препречвайки вратата и попитах: „Има ли някой друг, който би проявил интерес към посланието ни?“ Нейната 16-годишна дъщеря, Марти, проявяваше интерес и тъкмо предния ден се беше молила за напътствие. Марти се срещаше с нас и с времето майка ѝ започна беседите. И двете се присъединиха към Църквата.
В резултат на кръщението на Марти, 136 човека, включително много нейни роднини, са се кръстили и сключили евангелски завети. Колко благодарен съм, че послушах Духа и бутнах крака си, възпирайки вратата през онзи горещ юлски ден! Марти и някои от нейните скъпи роднини са тук днес.
Трето, трябва да разпознаваме Духа, когато дойде.
От опит знам, че Духът най-често общува чрез чувствата. Вие го чувствате с познати за вас думи, които имат смисъл за вас и които ви подтикват. Помислете върху реакцията на нефитите, докато слушали как Господ се моли за тях: „И множеството чу и засвидетелства това; и сърцата им се отвориха, и те разбраха в сърцата си словата, които Той произнесе в молитвата Си“10. Те почувствали в сърцата си думите на Неговата молитва. Гласът на Светия Дух е тих и нежен.
В Стария завет Илия се съревновава с Вааловите пророци. Пророците очаквали „гласът“ на Ваал да се спусне на земята като гръмотевица и да запали тяхното жертвоприношение с огън. Но нямало нито глас, нито огън11.
По-късно Илия се моли. „И, ето, Господ минаваше и силен вятър цепеше хълмовете и сломяваше скалите пред Господа, но Господ не беше във вятъра. А след вятъра имаше земетресение, но Господ не беше в земетресението.
А след земетресението – огън, но Господ не беше в огъня. А след огъня – тих и нежен глас“12.
Познат ли ви е този глас?
Президент Монсън учи: „Нека изучаваме езика на Духа, докато следваме курса на живота“13. Духът използва думи, които „усещаме“. Тези чувства са нежни, леко побутване да действаме, да направим нещо, да кажем нещо, да отвърнем по определен начин. Способността ни да усещаме намалява, ако сме небрежни или равнодушни в нашето поклонение и ако светските стремежи ни привличат и ни правят безчувствени. Нефи казва следното на Ламан и Лемуил: „Вие чувахте гласа му от време на време; и той ви е говорил с тих, мек глас, но вие бяхте безчувствени и не можахте да почувствате словата Му“14.
Миналия юни бях на назначение в Южна Америка. Имахме натоварен 10-дневен график с посещения в Колумбия, Перу и Еквадор. Изключително силно земетресение беше убило стотици, ранило десетки хиляди, засегнало и унищожило домове и общности в еквадорските градове Портовиехо и Манта. Почувствах се подтикнат да добавя към графика ни посещение на членове от тези градове. Не бяхме сигурни дали ще успеем да стигнем там, поради разрушените пътища. Всъщност ни беше казано, че няма как да стигнем до там, но подтикът не ме изоставяше. Затова бяхме благословени и успяхме да посетим и двата града.
В резултат на краткото предизвестие, очаквах, че само няколко свещенически ръководители ще се присъединят към набързо организираните събрания. Въпреки това, когато пристигахме във всеки колов център, намирахме сградите за събрания претъпкани. Сред посетителите бяха най-силните членове в района, пионерите, които бяха останали верни на Църквата, насърчавайки другите да се присъединят към тяхното поклонение и да чувстват Духа в своя живот. На предните редове седяха членовете, които бяха изгубили близки и съседи в земетресението. Почувствах се подтикнат да оставя апостолска благословия върху всички присъстващи, една от моите първи благословии. Въпреки че бях застанал в предната част на стаята, сякаш ръцете ми се намираха на главите на всеки един от тях и чувствах Господните думи да се изливат.
Но това не беше краят. Чувствах се подтикнат да им говоря така както Исус Христос е говорил на хората в Америка, когато им се явил. „Той взе малките им деца… и ги благослови, като се молеше на Отца за тях“15. Бяхме в Еквадор, бяхме на разположение на нашия Отец и това бяха Неговите деца.
Четвърто, трябва да действаме според първоначалния подтик.
Спомнете си думите на Нефи. „И аз бях воден от Духа, без да зная предварително нещата, които трябваше да извърша – казва той. – При все това аз продължих“16.
Това трябва да правим и ние. Трябва да сме уверени в нашите първи подтици. Понякога твърде много мислим – чудим се дали чувствата са духовно впечатление или просто нашите собствени мисли. Ако започнем многократно да проявяваме неувереност относно чувства ни, а на всеки от нас се е случвало, пропъждаме Духа и поставяме под съмнение божествения съвет. Пророкът Джозеф Смит казва: „Ако се вслушвате в първите получени подтици, ще постъпвате правилно в 9 от 10 случаи“17.
И сега едно предупреждение: не очаквайте големи последствия от това, че сте последвали напътствие на Светия Дух. Не забравяйте, че вършите делото на тихия и нежен глас.
Докато служих като президент на мисия в Ню Йорк Сити, посетих един ресторант с мисионерите в Бронкс. Едно младо семейство дойде и седна до нас. Те изглеждаха напълно подготвени да приемат Евангелието. Наблюдавах как мисионерите продължаваха да си разговарят с мен, след което забелязах, че семейството приключи с храненето и се измъкна през вратата. След това казах: „Старейшини, днес ще научим добър урок. Вие видяхте прекрасното семейство, което дойде в ресторанта. Какво трябваше да направим?“
Един от старейшините отговори бързо: „Мина ми през ума да стана и да отида да ги заговоря. Почувствах подтика, но не го последвах“.
„Старейшини – казах аз – винаги трябва да действаме според първоначално получения подтик. Нежното побутване, което си усетил, е бил Светият Дух!“
Първоначалните подтици са истинско вдъхновение от небесата. Когато небесата ни потвърждават и свидетелстват, трябва да разпознаваме подтиците и да не им позволяваме да ни се изплъзнат. Много често Духът е този, който ни вдъхновява да окажем помощ на нуждаещите се, особено сред нашите близки и приятели. Така „тихият, мек глас, чийто шепот преминава и прониква през всички неща“18 ни показва възможности да преподаваме Евангелието, да споделяме свидетелството си относно Възстановяването и Исус Христос, да подкрепяме и да полагаме грижи и да предлагаме избавление на някое от безценните Божии чеда.
Приемайте това все едно сте част от екип за оказване на първа помощ. В повечето общности, хората за оказване на първа помощ при трагедии, катастрофи или бедствия са пожарникарите, полицаите, парамедиците. Те пристигат със своите сигнални светлини и, нека добавя, че сме изключително благодарни за тях. Господният начин не е толкова очевиден, но също изисква такава бърза реакция. Господ познава нуждите на Своите чеда и знае кой е подготвен да се притече на помощ. Ако в нашите сутрешни молитви засвидетелстваме на Господ, че сме готови, Той ще ни призовава да действаме. И ако следваме напътствията Му, Той ще се обръща към нас отново и отново и ние ще осъзнаем, че изпълняваме това, което президент Монсън нарича „Господното поръчение“19. Ние ще бъдем част от екипа за оказване на първа духовна помощ свише.
Ако обръщаме внимание на получаваните подтици, ние ще израстваме в духа на откровението и ще получаваме повече вдъхновени от Духа прозрения и напътствия. Господ казва: „Уповавай се на онзи Дух, който води към вършене на добро“20.
Нека да вземем присърце Господния призив: „дерзайте, защото Аз ще ви направлявам“21. Той ни ръководи чрез Светия Дух. Нека живеем близо до Духа, като действаме бързо според първоначално получените подтици и осъзнавайки, че те идват от Бог. Свидетелствам за силата на Светия Дух да ни насочва, предпазва и винаги да бъде с нас, в името на Исус Христос, амин.