Изпети и неизпети песни

От старейшина Джефри Р. Холанд

От Кворума на дванадесетте апостоли

Умолявам всеки от нас вярно да остане за постоянно в хора.

„Светлина е днес в душата ми – пише Илайза Хюит – най-прекрасна на света. Моят Господ и Спасител Мой е тази светлина“¹. С лъч светлина във всяка нота, този чудесен стар християнски химн е почти невъзможно да бъде изпят без усмивка. Но днес искам да обсъдя друго тълкувание на само една строфа от него, което може да помага в дни, когато ни е непосилно да пеем или да се усмихваме и когато така и не изглежда да настъпват моменти на мир и щастие. Ако за кратко не можете да запеете заедно с радостните мелодии на околните, ви моля непоколебимо да се придържате към частта от химна, в която се обещава, че Исус чува песните, които не можете да изпеете².

Сред аспектите на реалния живот, с които се сблъскваме като Божии чеда, живеещи в един паднал свят, е фактът, че някои дни са трудни; дни, когато вярата и смелостта ни биват изпитвани. Тези трудности може да произлизат от нещо, което липсва в нас самите, в околните или просто в живота, но каквато и да е причината, ние разбираме, че те могат да ни лишат от песните, които толкова много искаме да запеем, и да помрачат обещанието за „пролет днес в душата ми цъфти“,³ което Илайза Хюит споменава в един от нейните куплети.

И така, какво правим в такива моменти? Първо, с ентусиазъм приемаме съвета на апостол Павел и „се надяваме за онова, което не виждаме (и) с търпение го чакаме“⁴. В моментите, когато мелодията на радостта се понижи до нивото, на което вече не можем дори да я разпознаем, може да останем безмълвни за малко и просто слушайки околните, да черпим сила от великолепието на музиката около нас. Много от нас, които изпитват трудности с пеенето, сме укрепвали своята увереност и значително сме подобрявали начина, по който пеем, като сме сядали близо до някого с по-силен и по-уверен глас. Със сигурност по същия начин, що се отнася до въпроси от вечно естество, ние трябва да стоим колкото ни е възможно по-близо до Спасителя и Изкупителя на света, Който владее нотите до съвършенство. Тогава черпим както смелост от Неговата способност да чува мълчанието ни, така и надежда от Неговото мелодично месианско застъпничество за нас. Наистина, когато „Господ близо е до мен, пее с радост гълъб на мира във този дивен ден“⁵.

В дните, когато чувстваме, че не сме в тон, че не сме на нивото на това, което мислим, че виждаме и чуваме от околните, бих помолил нас, особено младежите в Църквата, да помним, че по божествен проект не всички гласове в Божия хор са еднакви. За да създаваш красива музика, е необходимо разнообразие – сопрано и алт, баритон и бас. Ще цитирам един ред от веселите писма на две забележителни жени-светии от последните дни: „Всички Божии създания имат място в хора“⁶. Когато омаловажаваме нашата уникална същност или се опитваме да се впишем в изфабрикуваните стереотипи – стереотипи, мотивирани от ненаситната потребителска култура и идеализирани до непостижимост от социалните медии – губим богатството на гласовете и тембъра, които Бог е имал за цел при създаването на един свят на разнообразие.

Сега, това не означава, че всеки в този божествен хор може просто да започне да крещи личната си оратория! Разнообразието не е какофония и хоровете изискват дисциплина – за целта ни днес, старейшина Хейлз, нека кажа ученичество – но веднъж приели божествено разкритите текст на песен и хармонична организация, композирани преди светът да бъде, Небесният Отец ще се наслаждава да пеем с нашия собствен глас, а не с нечий чужд. Вярвайте в себе си, вярвайте в Него. Не омаловажавайте ценността си и не подценявайте приноса си. И преди всичко, не изоставяйте ролята си в хора. Защо? Защото вие сте уникални; вие сте незаменими. Загубата на само един глас отслабва всеки друг изпълнител в този велик земен хор, включително загубата на тези, които чувстват, че не са от голяма значимост за обществото и в Църквата.

Но точно както насърчих всички вас да имате вяра относно трудните за изпълняване песни, веднага признавам, че поради различни причини аз изпитвам трудности с друг вид песни, които трябва, но все още не са изпети.

Когато виждам потресаващото икономическо неравенство по света, се чувствам гузен да пея с г-жа Хюит относно „радост чака ме във вечността и бащин благослов“⁷. Този куплет не може да бъде изпят предано и в пълнота, ако не сме се погрижили за бедните. Икономическата нищета е проклятие, което продължава да се стоварва година след година и поколение след поколение. Тя уврежда телата, осакатява духовете, вреди на семействата и унищожава мечтите. Ако можем да облекчим бедността, така както Исус ни заповядва неколкократно, някои от не толкова големите „късметлии“ може за първи път в живота си да изтананикат няколко думи от „Светлина е днес в душата ми“.

Трудно ми е да пея оптимистични и жизнерадостни песни, когато толкова много около нас страдат от психически и емоционални заболявания или от други омаломощаващи здравето състояния. За нещастие, това бреме понякога остава въпреки самоотвержените усилия на всички полагащи грижи хора, включително роднини. Моля се да не позволяваме тези Божии чеда да страдат в мълчание и да бъдем надарени с Неговата способност да чуваме песните, които те не могат да изпеят.

И един ден се надявам един голям световен хор да приведе в хармония всички расови и етнически различия, заявявайки, че чрез оръжията, обидните и язвителни думи не можем да се справим с човешките конфликти. Небесните изявления ни призовават, че единственият начин за задоволително разрешаване на сложни обществени въпроси е като обичаме Бог и спазваме заповедите Му, така давайки възможност да се обичаме един друг като ближни по един вечен, водещ до спасение начин. Пророкът Етер ни учи, че трябва да се „надява(ме) на един по-добър свят“. Четейки тази мисъл хиляда години по-късно, изтощеният от войни и насилие Мороний заявява, че „по-превъзход(ният) път“ за света винаги ще бъде Евангелието на Исус Христос⁸.

Колко сме благодарни, че сред тези трудности понякога долита една различна песен, която не можем да запеем, но поради различна причина. Това се случва, когато чувствата са толкова дълбоки и лични, и дори свещени, че те или не може, или не трябва да бъдат произнасяни – точно като любовта на Корделия към нейния баща, за която тя казва: „Обичта си усещам … по-богата от езика. … Не мога да издигна сърце до устни“⁹. Идващи при нас като нещо свято, тези чувства са просто неизразими – духовно неописуеми – както молитвата, която изрича Исус за децата на нефитите. Свидетелите на това събитие записват:

„Око никога не е виждало, нито ухо чувало… толкова велики и чудни неща, каквито ние видяхме и чухме Исус да говори на Отца;

… никой език не може да изкаже, нито пък някой човек да напише това, нито пък могат сърцата на людете да схванат великите и чудни неща, които ние видяхме и чухме Исус да говори“¹⁰.

Тези свещени моменти остават неизказани, защото изразяването им, дори и да е възможно, би изглеждало като оскверняване.

Братя и сестри, живеем в един смъртен свят с много песни, които не можем или все още избираме да не пеем. Но умолявам всеки от нас вярно да остане за постоянно в хора, където ще можем да се наслаждаваме завинаги на най-ценния от всички химни – „песента на изкупващата любов“¹¹. За щастие, местата за точно това изпълнение са неограничени. Има място за тези, които говорят на различни езици, честват културното разнообразие и живеят на много места. Има място за несемейните, за семейните, за големите семейства и за тези без деца. Има място за тези, които някога са имали въпроси относно вярата си, и място за тези, които все още имат. Има място за хората с различни сексуални влечения. Накратко, има място за всички, които обичат Бог и почитат Неговите заповеди като неприкосновен стандарт за лично поведение, тъй като, ако Божията любов е мелодията на нашата обща песен, то със сигурност необходимата хармония в песента е нашият общ стремеж да Му се подчиняваме. В този хор, ръководен от божествени заповеди за обич и вяра, покаяние и съчувствие, почтеност и опрощение, има място за всички, които искат да бъдат там¹². „Елате такива, каквито сте – любящият Отец ще каже на всеки от нас, но ще добави – Не мислете, че няма да се промените.“ Усмихваме се и не забравяме, че Бог е решен да направи от нас повече, отколкото сме мислели за възможно.

В тази велика оратория, която Той е запланувал за възвисяването ни, нека смирено да следваме диригентската Му палка и да работим над песните, които не можем да пеем, докато не „възп(еем) (нашия) Цар“¹³. Тогава, един ден, както се казва в много обичния ни химн:

„Ще пеем, ще славим с небесното войнство
осанна, осанна на Бог и Агнец …
Във слава сияйна Исус ще блести“14.

Свидетелствам, че ще настъпи часът, когато Бог, нашият Вечен Отец, ще изпрати отново Своя Единороден Син на земята, но този път да управлява и царува като Цар на царете завинаги. Свидетелствам, че това е Неговата възстановена църква и че тя е движещата сила, чрез която ученията и спасителните обреди на Неговото Евангелие достигат до цялото човечество. Когато Неговото послание „проникне на всеки континент (и) посети всяка област“¹⁵, Исус наистина „с усмивка (ще ни) дари“¹⁶. В този ден ще има изобилие от светлина в душите. За настъпването на този обещан час се моля с копнеж в сърцето, в името на Исус Христос, амин.