Езикът на Евангелието

От старейшина Валери В. Кордон

От Седемдесетте

Доброто преподаване е изключително важно за запазване на Евангелието в нашите семейства. За това са нужни усърдие и усилие.

След като бях призован за висш ръководител, аз и моето семейство се преместихме от Коста Рика в Солт Лейк Сити за моето първо назначение. Тук в Съединените щати съм благословен да посещавам чудесни хора от различни етноси и култури. Сред тях има много, които като мен са родени в Латинска Америка.

Забелязал съм, че мнозина от първото поколение латиноамериканци в САЩ говорят испански като основен език и достатъчно английски, за да общуват с другите хора. Второто поколение, които са родени в Съединените щати или са дошли на много млада възраст и ходят на училище тук, говорят много добре английски и може би малко развален испански. И често при третото поколение, испанският, родният език на техните предци, се загубва¹.

В лингвистиката това се нарича „езикова загуба“. Такава езикова загуба може да се получи, когато семействата се преместват в чужда страна, където родният им език не е преобладаващ. Това се случва не само сред латиноамериканците, но и сред населението по целия свят, където родният език е заменен в полза на някой нов². Дори Нефи, пророк от Книгата на Мормон, е загрижен за загубата на родния език на неговите бащи, когато се подготвя да замине за обетованата земя. Нефи пише: „И ето, мъдрост Божия е за нас да вземем тези летописи, за да можем да запазим за децата си езика на нашите бащи“³.

Но Нефи също е загрижен за загубата на един друг вид език. В следващия стих той продължава: „А също и за да можем да запазим за тях словата, които са били изречени чрез устата на всички свети пророци, които са им били предадени чрез Духа и силата Божия от началото на света чак до наше време“⁴.

Забелязах сходство между запазването на майчиния език и запазването на Евангелието на Исус Христос в нашия живот.

Днес, в моята аналогия, бих искал да наблегна не на някой конкретен земен език, а на един вечен език, който трябва да бъде запазен в семействата ни и никога да не бъде загубен. Говоря за езика⁵ на Евангелието на Исус Христос. Под „езика на Евангелието“ разбирам всички учения на нашите пророци, нашето подчинение на тези учения и нашето спазване на праведни традиции.

Ще обсъдя три начина, по които този език може да бъде запазен.

Първо: Да бъдем по-усърдни и по-загрижени у дома

В Учение и завети, Господ кани много видни членове на Църквата, един от които е Нюъл К. Уитни, да сложат домовете си в ред. Господ казва: „Моят служител Нюъл К. Уитни… също има нужда да бъде укорен и да сложи в ред семейството си, и да гледа те да са по-усърдни и загрижени вкъщи; и да се молят винаги или те ще бъдат отстранени от мястото им“⁶.

Един фактор, който влияе върху загубата на език, е когато родителите не отделят време да учат децата си на родния им език. Не е достатъчно само езикът да се говори вкъщи. Ако родителите желаят да запазят своя език, той трябва да бъде преподаван. Изследванията показват, че родители, които полагат съзнателни усилия да съхранят родния си език, успяват да постигнат това⁷. Така че, какво може да представлява съзнателното усилие за запазване езика на Евангелието?

Старейшина Дейвид А. Беднар от Кворума на дванадесетте апостоли предупреждава, че „слабото преподаване на Евангелието и липсата на пример у дома“ е значителен фактор при прекъсване между поколенията от семейства в Църквата⁸.

Ето защо можем да стигнем до извода, че доброто преподаване е изключително важно за запазване на Евангелието в нашите семейства. За това са нужни усърдие и усилие.

Много пъти сме били канени да развиваме навика ежедневно да изучаваме Писанията самостоятелно и със семействата ни⁹. Много семейства, които правят това, са благославяни всеки ден с по-голямо единство и по-близки взаимоотношения с Господ.

Как става всекидневното изучаване на Писанията? Когато родителите вземат Писанията в ръка и с любов поканят семейството да се събере заедно за изучаване. Трудно е да си представим как по друг начин може да се случи това изучаване.

Бащи и майки, не пропускайте тези големи благословии. Не чакайте да стане твърде късно!

Второ: Въздействащ пример у дома

Един специалист по лингвистика пише, че за да се съхрани един роден език, „вие трябва да оживотворявате езика за децата си“¹⁰. Ние „оживотворяваме езика“, когато нашето преподаване и нашият пример работят заедно.

Когато бях млад, през ваканциите работех във фабриката на баща ми. Първото нещо, което баща ми ме питаше, след като си получа заплатата, беше „Какво ще правиш с парите си?“.

Знаех отговора и му казвах: „Ще си платя десятъка и ще спестявам за мисия“.

След като работих с него около осем години и той постоянно ми задаваше този въпрос, баща ми реши, че вече ме е научил как да си плащам десятъка. Той не осъзнаваше, че аз бях научил този важен принцип само за една събота и неделя. Нека ви кажа как научих този принцип.

След някои събития, свързани с гражданска война в Централна Америка, бизнесът на баща ми фалира. От около 200 работници на пълно работно време той остана с по-малко от пет шивачи, които работеха в гаража ни, когато имаше поръчка. Един ден, през тези трудни времена, аз чух родителите ми да обсъждат дали трябва да платят десятък или да купят храна за децата.

В неделята аз следях баща си, за да видя какво ще направи. След църковните събрания го видях да взема плик и да поставя десятъка си в него. Това беше само част от урока. За мен оставаше въпросът какво ще ядем.

Рано сутринта в понеделник някакви хора почукаха на вратата ни. Когато отворих, те попитаха за баща ми. Аз го извиках и когато той дойде, посетителите му казаха, че имат спешна поръчка, която им трябва възможно най-бързо. Те му казаха, че поръчката е толкова спешна, че ще му платят предварително. В онзи ден научих принципите на плащането на десятък и благословиите, които следват от това.

В Новия завет Господ говори за даването на пример. Той казва: „Истина, истина ви казвам: Синът не може да върши от Себе Си нищо, освен това, което вижда да върши Отец; понеже каквото върши Той, същото върши и Синът“¹¹.

Не е достатъчно само да говорим на децата си за важността на брака в храма, за поста и за освещаването на Господния ден. Те трябва да ни виждат как намираме време да посещаваме храма толкова често, колкото можем. Те трябва да виждат нашата отдаденост в редовния пост¹² и в освещаването на Господния ден. Ако нашите младежи не могат да постят за две хранения, ако не могат да изучават Писанията редовно и не могат да изключат телевизора по време на голям мач в неделя, ще имат ли духовната самодисциплина да устояват на огромните изкушения в изпълнения с предизвикателства свят днес, включително изкушението на порнографията?

Трето: Традиции

Друг начин, по който един език може да се изгуби или промени, е когато други езици или традиции се смесват с майчиния език¹³.

В ранните дни на възстановената Църква Господ кани много видни членове на Църквата да сложат домовете си в ред. Той започва поканата Си, като говори за два начина, по които можем да изгубим светлината и истината от домовете си: „И нечестивецът идва, и отнема светлина и истина от чедата човешки чрез неподчинението и поради преданията на бащите им“¹⁴.

Като семейства, трябва да избягваме всякакви традиции, които ще ни попречат да освещаваме Господния ден или всекидневно да изучаваме Писанията и да се молим у дома. Необходимо е да затворим дигиталните врати на дома ни за порнография и всички други зли влияния. За да се преборим със светските традиции на нашите дни е необходимо да използваме Писанията и гласа на нашите съвременни пророци, за да учим децата си за тяхната божествена същност, тяхната цел в живота и божествената мисия на Исус Христос.

Заключение

В Писанията намираме няколко случая за „езикова загуба“¹⁵. Например:

„Сега стана така, че имаше много люде от подрастващото поколение, които не можеха да разберат словата на цар Вениамин, бидейки малки деца по времето, когато той говори на своя народ, и те не вярваха в преданието на бащите си. …

И сега, поради тяхното неверие те не можеха да разберат словото Божие; и сърцата им бяха закоравели“¹⁶.

За подрастващото поколение Евангелието се превръща в чужд език. И докато ползите от съхраняване на родния език понякога се оспорват, то в плана на спасение няма спор относно вечните последствия от загубването на езика на Евангелието в нашите домове.

Като чеда на Бог ние сме несъвършени хора, опитващи се да научим един съвършен език¹⁷. Точно както една майка съчувства на своите малки деца, така и нашият Небесен Отец e търпелив към несъвършенствата и грешките ни. Той оценява и разбира и най-неуверения наш изказ, промърморен искрено, все едно е изтънчена поезия. Той ликува при звука на първите изречени от нас думи от Евангелието. Той ни учи със съвършена любов.

Никакво постижение в този живот, колкото и важно да е то, няма смисъл, ако изгубим езика на Евангелието в семействата си¹⁸. Моето свидетелство е, че Небесният Отец ще ни благославя в нашите усилия, като се стремим да възприемаме Неговия език, докато започнем да говорим свободно на онова по-високо ниво на общуване, което винаги е било нашият майчин език. В името на Исус Христос, амин.