А Исус като го погледна, възлюби го

От старейшина С. Марк Палмър

от Седемдесетте

Всеки път, когато чувствате, че от вас се изисква да направите нещо трудно, представяйте си как Господ ви поглежда, възлюбва ви и ви кани да Го следвате.

Преди няколко години със съпругата ми Джаки бяхме призовани за президентска двойка на мисия Вашингтон Спокейн. Пристигнахме на мисионерското поле със смесица от чувства на страх и вълнение поради отговорността да работим с толкова много забележителни млади мисионери. Те бяха с много разнообразен произход и бързо ги приехме като наши собствени деца.

Въпреки че повечето от тях се справяха прекрасно, неколцина имаха трудности с високите очаквания, свързани с призованието им. Помня как един мисионер ми каза: „Президент, просто не харесвам хората“. Няколко ми казаха, че нямат желание да спазват доста строгите мисионерски правила. Притеснявах се и се чудех какво можем да правим, за да променим сърцата на тези няколко мисионери, които още не бяха опознали радостта от подчинението.

Един ден, докато шофирах през красивите хълмисти житни поля по границата между Вашингтон и Айдахо, слушах запис на Новия завет. Докато слушах познатата история за богатия младеж, който отива при Спасителя, за да попита какво може да направи, за да има вечен живот, получих неочаквано, но силно лично откровение, което сега е свят спомен.

След като чух как Исус изрежда заповедите и как младежът отговаря, че ги е спазвал всичките от младостта си, аз се заслушах в нежния укор от страна на Спасителя: „Едно не ти достига: … продай всичко, което имаш, и … ела и Ме следвай“¹. За мое учудване, обаче, вместо това чух седемте думи преди тази част в стиха, които ми се струваше, че никога не бях чувал или чел преди това. Все едно някой ги беше добавил в Писанията. Удивих се от вдъхновеното разбиране, което ми бе дадено тогава.

Какви бяха тези седем думи, които имаха толкова силно въздействие? Заслушайте се, за да видите дали можете да разпознаете тези привидно обикновени думи, които не се намират в никое друго евангелие, освен в това на Марк:

„Някой се затече … и Го попита: Учителю благи, какво да направя, за да наследя вечен живот?

А Исус му каза: …

„Знаеш заповедите: „Не убивай; Не прелюбодействай; Не кради; Не лъжесвидетелствай; Не увреждай; Почитай баща си и майка си.

А той Му каза: Учителю, всичко това съм опазил от младостта си.

А Исус като го погледна, възлюби го и му каза: Едно не ти достига: иди, продай всичко, което имаш, и го раздай на сиромасите, и ще имаш съкровище на небето; и ела и Ме следвай“².

„А Исус като го погледна, възлюби го“.

Като чух тези думи, ясно си представих как нашият Господ се спира и поглежда този млад човек. Поглежда – в смисъл, че задълбочено се вглежда в душата му, осъзнавайки неговата доброта и потенциала му, а също и разпознавайки най-голямата му нужда.

После простите думи: Исус (го) възлюби. Той изпитва изключителна любов и състрадание към този добър млад мъж и поради тази любов и с тази любов, Исус изисква дори още повече от него. Представих си как трябва да се е чувствал този млад мъж, докато е бил обгърнат от такава любов, дори и когато от него се иска да направи нещо толкова изключително трудно като това да продаде всичките си притежания и да раздаде парите на сиромасите.

В този момент знаех, че не само сърцата на някои от мисионерите ни трябваше да се променят. Трябваше да се промени и моето. Въпросът вече не беше: „Как може един обезсърчен президент на мисия да накара затрудняващ се мисионер да се държи по-добре?“ Вместо това въпросът бе: „Как мога да бъда изпълнен с Христова любов така, че мисионерите да могат да чувстват Божията любов чрез мен и да желаят да се променят?“ Как мога да поглеждам на тях по същия начин, по който Господ поглежда на богатия младеж, виждайки истинската същност на всеки и какъв може да стане, вместо да виждам само това, което върши или не върши? Как мога да стана по-подобен на Спасителя?

„А Исус като го погледна, възлюби го“.

От този момент нататък, като сядах да говоря с млад мисионер, който имаше проблем с някой аспект на подчинението, в сърцето си вече виждах верен млад човек, който е действал съгласно желанието да дойде на мисия. После с всички чувства на един нежен родител можех да изрека³: „Старейшина или сестра, ако не те обичах, нямаше да се интересувам какво се случва през мисията ти. Но аз те обичам и поради това, че те обичам, ме е грижа в какъв човек ще се превърнеш. Затова те каня да промениш онези неща, които са трудни за теб и да станеш човека, който Господ желае да бъдеш“.

Всеки път, като отивах да интервюирам мисионери, първо се молех за дара на милосърдие и да мога да погледна на всеки старейшина и всяка сестра по начина, по който Господ ги вижда.

Преди зоновите конференции, когато със сестра Палмър приветствахме мисионерите един по един, аз се спирах и се вглеждах в очите им, поглеждайки ги, като едно интервю без думи, а после неизменно бях изпълван със силна любов към тези скъпоценни Божии синове и дъщери.

Научих много специални уроци от това изключително лично преживяване с 10-та глава на Марк. Ето четири от тези уроци, които вярвам, че ще помагат на всички нас:

Докато се учим да виждаме другите така, както ги вижда Господ, а не със собствените си очи, обичта ни към тях, а също и желанието ни да им помагаме, ще нарастват. Ще виждаме в другите потенциала, който те вероятно не виждат в себе си. С Христовата любов няма да се боим да говорим смело, защото „съвършената любов пропъжда страха“⁴. И никога няма да се отказваме, помнейки, че онези, които са най-трудни за обичане, най-много се нуждаят от любов.
Нито едно истинно преподаване и истинно научаване не се осъществяват в раздразнение или гняв, и сърцата няма да претърпят промяна там, където няма любов. Независимо дали действаме в качеството си на родители, учители или ръководители, ще има истинско преподаване само, когато има доверие, а не укори. За нашите деца домовете ни винаги трябва да са безопасно убежище, а не вражеска територия.
Никога не трябва да се отдръпваме от дете, приятел или близък, когато не успяват да отговорят на очакванията ни. Не знаем какво се случва с богатия младеж, след като той си тръгва наскърбен, но съм сигурен, че Исус все още го обича съвършено, дори и да е избрал по-лесния път. Вероятно по-късно в живота си, откривайки, че големите му притежания нямат истинска ценност, той си е спомнил и е действал съгласно наученото при онова удивително преживяване, когато Неговият Господ го поглежда, възлюбва и кани да Го последва.
Тъй като ни обича, Господ очаква много от нас. Ако сме смирени, ще приемаме с желание Господните покани да се покайваме, да правим жертви и да служим като доказателство за Неговата съвършена любов към нас. Все пак, една покана за покаяние е също и покана да приемаме чудния дар на прошката и мира. Затова, „не презирай(те) наказанието на Господа, нито … отслабва(йте), когато (ви) изобличава Той. Защото Господ наказва този, когото обича“⁵.

Мои братя и сестри, сега всеки път, когато чувствате, че от вас се изисква да направите нещо трудно – да се откажете от лош навик или пристрастяване, да изоставите светските стремежи, да пожертвате любима дейност, защото е Господният ден, да простите на някого, който е съгрешил спрямо вас, представяйте си как Господ ви поглежда, възлюбва ви и ви кани да оставите всичко и да Го следвате. И Му благодарете за това, че ви обича толкова, че да ви кани да правите още повече.

Свидетелствам за нашия Спасител Исус Христос и очаквам деня, когато Той ще ни прегърне, като ни погледне и обгърне със съвършената Си любов. В името на Исус Христос, амин.