Да побеждаваме света
От старейшина Нийл Л. Андерсън
От Кворума на дванадесетте апостоли
Побеждаването на света не представлява един решителен момент в живота, а цял живот от моменти, които определят вечността.
Преди много години президент Дейвид О. Маккей разказа едно красиво свое преживяване, докато плавал с лодка към Самоа. Сподели какво се случило, след като заспал: „Във видение видях нещо безпределно величествено. В далечината – каза той – видях един красив бял град. … Дървета със сочни плодове… и съвършено цъфнали цветя изобилстваха навсякъде. … Едно голямо множество хора наближаваше града. Всеки един носеше красива бяла роба. … Вниманието ми незабавно беше… привлечено към техния ръководител и въпреки че можех да Го видя само в профил … , веднага Го разпознах като моя Спасител! Сиянието… на лицето Му беше славно. … Около Него се чувстваше божествен… покой!“
Президент Маккей продължава: „Градът… беше Неговият… Вечен Град, а тези, които Го следваха, щяха да обитават там в мир и вечно щастие“.
Президент Маккей се зачудил: „Кои (са) те? (Кои са тези хора?)“
Той обяснява какво се случило след това:
„Сякаш Спасителят прочете мислите ми и отговори, като посочи полукръг, който… се появи над (хората) (с думи), … написани със злато … :
„Това са тези, които победиха света,
тези, които наистина бяха родени отново!“1.
От десетилетия помня тези думи: „Това са тези, които победиха света“.
Благословиите, които Господ е обещал на тези, които победят света, са изключителни. Те ще се облекат „в бели дрехи… и (имената им ще бъдат записани в) книгата на живота“. Господ „ще изповяд(а имената им) пред От(ца) и пред Неговите ангели“2. Всеки от тях ще има „дял в първото възкресение“3, ще получи вечен живот4 и „няма вече да изл(езе) вън“5 от присъствието Божие.
Възможно ли е да победим света и да получим тези благословии? Да, възможно е.
Обич към Спасителя
Победилите света развиват една всеобхватна обич към нашия Господ и Спасител Исус Христос.
Неговото божествено раждане, съвършеният Му живот, Неговото безпределно Единение в Гетсиманската градина и на Голгота осигуряват възкресение за всеки от нас. И при условие на искрено покаяние, единствено Той може да ни пречисти от нашите грехове, като така ни позволява да се завърнем в Божието присъствие. „Ние обичаме Него, защото първо Той възлюби нас“6.
Исус казва: „Дерзайте: Аз победих света“7.
По-късно добавя: „Аз искам вие да победите света“8.
Побеждаването на света не представлява един решителен момент в живота, а цял живот от моменти, които определят вечността.
Този процес може да започне, когато сме деца и с благоговение пеем: „(Опитвам се) като Исус аз да бъда“9. Той продължава, като изучаваме живота на Спасителя в Новия завет и размишляваме върху силата на Неговото Единение в Книгата на Мормон.
Да се молим, да се покайваме, да следваме Спасителя и да получаваме Неговата благодат ни вдъхновява по-добре да разбираме защо сме тук и кои можем да станем.
Алма описва това по следния начин: „В техните сърца също ста(ва) голяма промяна, и те се смир(яват), и започ(ват) да се уповават на истинския и жив Бог… оста(вайки) верни до края“10.
Тези, които побеждават света, знаят, че ще носят отговорност пред своя Небесен Отец. Искрената промяна и покаянието за греховете ни вече не действат ограничаващо, а освобождаващо, когато „греховете… като мораво… става(т) бели като сняг“11.
Отговорност пред Бог
Светските хора изпитват трудности с отговорността пред Бог – подобно на дете, което е вдигнало купон в дома на родителите си, докато тях ги няма, и се радва на данданията, без да мисли за последствията, когато родителите му се завърнат 24 часа по-късно.
Светът се стреми повече да разглезва естествения човек, отколкото да го подчинява.
Побеждаването на света не е една глобална инвазия, а лична, скрита битка, за която е нужно да влезем в близък бой с вътрешните си врагове.
Да побеждаваме света означава да следваме най-голямата заповед: „Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила“12.
Християнският писател К. С. Люис описва това по следния начин: „Христос казва: „Дайте Ми Всичко. Не желая само част от времето ви, част от парите ви или част от усилията ви: Искам Вас самите“13.
Да побеждаваме света означава да спазваме дадените на Бог обещания – сключените кръщелни и храмови завети, нашата клетва за вярност към вечния ни спътник. Побеждаването на света всяка седмица смирено ни води до причастната маса, където молим за прошка и обещаваме да „си спомн(яме) винаги за Него,… за да може винаги да има(ме) Неговия Дух да бъде с (нас)“14.
Нашата обич към Господния ден не приключва, когато вратите на сградата за събрания се затворят зад нас, а вместо това тя отваря врати за един ден на обновление от рутинните задачи – ден за изучаване, молитва, общуване с роднини и други хора, които се нуждаят от вниманието ни. Вместо да въздъхваме с облекчение след края на събранията и да се устремим в търсене на телевизор преди да започне футболния мач, нека нашите мисли останат съсредоточени върху Спасителя и Неговия свят ден.
Светът непрекъснато се ръководи от един хор примамващи и подлъгващи гласове15.
Да побеждаваме света означава да се уповаваме на единствения глас, който предупреждава, утешава, просветлява и дава мир не „както светът дава“16.
Себеотрицание
Да побеждаваме света означава да се съсредоточаваме върху другите, като помним втората заповед17: „А по-големият между вас нека ви бъде служител“18. Щастието на нашия брачен партньор е по-важно от нашето собствено удоволствие. Да помагаме на децата си да обичат Бог и да спазват Неговите заповеди е основен приоритет. С желание споделяме получените материални благословии, като даваме десятък, дарения от пост и помощ на нуждаещите се. И когато нашите „духовни антени“ са насочени към небесата, Господ ни води към хората, на които можем да помагаме.
Светът изгражда своята вселена около себе си, като с гордост провъзгласява: „Виж ме, сравни ме с другите! Погледни моите притежания! Виж колко съм важен!“
Светът лесно се дразни, губи интерес, изисква, обича хвалебствията на тълпата, а когато побеждаваме света, това ни дава смирение, съчувствие, търпение и състрадание към хората, които се различават от нас.
Безопасност в следване на пророците
Да побеждаваме света винаги ще означава, че ще имаме някои вярвания, на които светът ще се присмива. Спасителят казва:
„Ако светът ви мрази, знайте, че Мене преди вас е намразил.
Ако бяхте от света, светът щеше да обича своето“19.
Президент Ръсел М. Нелсън каза тази сутрин: „Истинските ученици на Исус Христос са готови да се открояват, да бъдат различни от хората на света и гласовете им да бъдат чувани“20.
Една последователка на Исус Христос няма да се разтревожи, ако пост за нейната вяра не получи 1 000 харесвания или дори няколко приятелски емотикона.
Да побеждаваме света означава да се грижим по-малко за нашите онлайн взаимоотношения и повече за небесната ни връзка с Бог.
Господ ни дава безопасност, когато се вслушваме в напътствията на Неговите живи пророци и апостоли.
Президент Томас С. Монсън казва: „Светът може да бъде… трудно място за живеене. … (Когато ходим в храма), … ще бъдем по-способни да понесем всяко изпитание и да преодолеем всяко изкушение. … Ще ни бъдат давани нови сили“21.
С нарастващи изкушения, разсейващи влияния и изопачаване на истината, светът се опитва да примамва верните да се отказват от богатите духовни преживявания на миналото, като им дава ново определение: глупави заблуди.
Да побеждаваме света означава, дори когато сме обезсърчени, да помним моментите, в които сме чувствали обичта и светлината на Спасителя. Старейшина Нийл А. Максуел обяснява едно от тези преживявания по следния начин: „Бил съм благославян и знаех, че Бог знае, че знам, че съм бил благославян“22. Дори временно да се чувстваме забравени, ние не забравяме.
Да побеждаваме света не означава, че живеем един вид отшелнически живот, защитени от несправедливостта и трудностите на земния живот. По-скоро така ни се разкрива едно по-дълбоко разбиране за вярата, което ни води към Спасителя и Неговите обещания.
Въпреки че съвършенството не се постига в този живот, побеждаването на света запазва жива нашата надежда, че един ден ще застанем пред нашия Изкупител, ще „вид(им) лицето Му с удоволствие“23 и ще Го чуем да казва: „Елате, вие, благословени от Моя Отец, наследете царството, приготвено за вас“24.
Примерът на старейшина Брус Д. Портър
На 28 декември миналата година нашият скъп приятел и възлюбен висш ръководител старейшина Брус Д. Портър приключи своето земно пътуване. Той беше на 64 години.
Запознах се с Брус, докато бяхме студенти в Университета Бригъм Йънг. Той беше сред най-добрите и най-умните. След като се дипломира с докторска степен от университета Харвард със специалност руска външна политика, изводите на Брус и написаното от него му дадоха известност, която можеше да го отклони, но богатството и хвалебствията на света не успяха да замъглят погледа му25. Той беше предан на Спасителя Исус Христос, на вечната си спътница Сюзън и на своите деца и внуци.
Брус бе роден с увредени бъбреци. Претърпя операция, но с времето състоянието на бъбреците му се влошаваше.
Скоро след призоваването на Брус като висш ръководител през 1995 г., ние служихме заедно с нашите семейства във Франкфурт, Германия, където неговата работа се съсредоточаваше върху Русия и Източна Европа.
Животът на старейшина Портър се промени драстично, когато през 1997 г. състоянието на бъбреците и здравето му започнаха да се влошават. Семейство Портър се завърна в Солт Лейк Сити.
За 22-те години служба като седемдесетник, Брус многократно бе приеман в болница и претърпя 10 операции. На два пъти лекарите казваха на Сюзън, че Брус няма да преживее нощта, но това не се случи.
Брус бе на диализа за пречистване на кръвта в продължение на повече от 12 години от неговата служба като висш ръководител. През значителна част от този период за диализата бяха нужни пет вечери от седмицата по четири часа за всяка процедура, за да може той да служи в призованието си през деня и да приема отговорности за речи за конференции през уикендите. Когато здравето му не се подобри след няколко свещенически благословии, Брус бе объркан, но знаеше на кого се е доверил26.
През 2010 година Брус получи бъбрек от сина си Дейвид. Този път тялото му не отхвърли трансплантирания орган. Това беше едно чудо, което доведе до подобряване на здравето му и след време това позволи Брус и Сюзън да се завърнат в така обичаната от тях Русия и той да служи в Областното президентство.
На 26 декември миналата година, след като се беше борил с продължителни инфекции в болница в Солт Лейк Сити, той помоли лекарите да напуснат стаята. Брус каза на Сюзън, че „знае чрез Духа, че лекарите няма какво повече да направят, за да спасят живота му. Той знаеше, … че Небесният Отец ще го отведе у дома. Беше изпълнен с мир“27.
На 28 декември Брус се завърна в своя дом при семейството си. Няколко часа по-късно, заобиколен от обичните си хора, той се завърна в своя небесен дом.
Преди години Брус Портър написа следните думи на своите деца:
„Даденото ми свидетелство за реалността и обичта на Исус Христос е служило като компас в моя живот. … Това (е) едно чисто, горящо свидетелство от Духа, че Той е жив, че е мой Изкупител и Приятел във всеки момент на нужда“28.
„Нашата задача … е да опознаваме (Спасителя) … и чрез вяра в Него да преодоляваме изпитанията и изкушенията на света“29.
„Нека бъдем верни и истинни, като се уповаваме на Него“30.
Брус Дъглас Портър успя да победи света.
Нека всеки от нас полага малко повече усилия да побеждава света, като не извинява сериозните прегрешения и в същото време има търпение към малките подхлъзвания и падания, като с желание все повече и по-щедро помага на околните. Ако по-пълно се уповавате на Спасителя, аз ви обещавам по-голям мир в този живот и по-силна увереност във вечната ви съдба, в името на Исус Христос, амин.