Съвършената любов пропъжда страха
От президент Дитер Ф. Ухтдорф
Втори съветник в Първото президентство
Нека да оставим настрани страховете си и вместо това да живеем с радост, смирение, надежда и смела увереност, че Господ е с нас.
Мои възлюбени братя и сестри, скъпи приятели, каква привилегия и радост е да се съберем като една световна църква, обединени в нашата вяра и обич към Бог Неговите чеда.
Особено благодарен съм да бъда в присъствието на нашия обичан пророк Томас С. Монсън. Президент Монсън, винаги ще взимаме присърце вашите слова на напътствие, съвет и мъдрост. Ние ви обичаме, президент Монсън, и винаги се молим за вас.
Преди години, когато служих като президент на кол във Франкфурт, Германия, една скъпа, но недоволна сестра ме приближи в края на нашите колови събрания.
„Не е ли ужасно? – каза тя. – Четири или пет човека звучаха като дълбоко заспали по време на вашата реч!“
Замислих се за момент и отговорих: „Напълно сигурен съм, че сънят по време на църква е сред най-полезните видове сън.“
Моята прекрасна съпруга, Хариет, дочула този случаен разговор и по-късно спомена, че това е един от най-милите отговори, които съм давал.
Великото пробуждане
Преди няколко стотин години в Северна Америка, едно движение, наречено „Великото пробуждане“, се разпространило из страната. Една от неговите главни цели била да бъдат събудени хората, които изглеждат заспали по отношение на духовните въпроси.
Чутите неща от проповедниците, които били част от религиозното пробуждане, оказали влияние върху младия Джозеф Смит. Това била една от причините, поради които той взел решение да търси искрено в лична молитва Господната воля.
Тези проповедници използвали драматичен и емоционален изказ с проповеди, известни с това, че наблягат върху огнените ужаси на пъкъла, които очакват грешника1. Техните проповеди не са приспивали хората, но може и да са причинили някои кошмари. Тяхната цел изглежда била да изплаши хората към църквата.
Страхът като манипулация
Исторически погледнато, страхът често е използван като средство да накара хората да извършат нещо. Родители са го прилагали със своите деца, работодатели с работници и политици с избиратели.
Специалистите по маркетинг разбират силата на страха и често го използват. Ето защо някои реклами сякаш имат скрито съобщение, че ако не купим тяхната зърнена закуска или ако пропуснем най-новата видео игра или мобилен телефон, рискуваме да направим живота си окаян или да умрем самотни и нещастни.
Ние приемаме това с усмивка и си мислим, че такива манипулации никога няма да ни повлияят, но понякога те успяват. По-лошото е, че самите ние понякога използваме подобни методи, за да накараме другите да вършат каквото искаме.
Посланието ми днес има две цели: Първата е да обмислим и обсъдим степента, до която ние използваме страха, за да мотивираме някого – включително себе си. Втората е да предложа един по-добър подход.
Проблемът със страха
Първо, нека разгледаме проблема със страха. Все пак, кой от нас никога не е бил принуждаван от страх да се храни по-добре, да използва предпазен колан, да спортува повече, да спестява пари и дори да се покае от грях?
Истината е, че страхът може да оказва силно влияние върху нашите постъпки и поведение. Но това влияние обикновено е временно и повърхностно. Страхът рядко има силата да промени сърцата ни и никога няма да ни преобрази в хора, които обичат праведното и които желаят да се подчиняват на Небесния Отец.
Хора, които се страхуват, могат да казват и правят праведни неща, но те не ги усещат. Те често се чувстват безпомощни и обидени, дори гневни. С течение на времето тези чувства водят до недоверие, отрицание и дори бунт.
За съжаление, такъв погрешен начин на живот и ръководене не е запазен само за света. Натъжава ме да чуя за членове на Църквата, които упражняват неправедно господство – било то в домовете им, в призованията им, на работното им място или във всекидневните им взаимоотношения с другите.
Често хората може да порицават онези, които малтретират другите, а в същото време да не виждат това у себе си. Те изискват съобразяване със собствените им своеволни правила, но когато другите не следват тези произволни правила, те ги наказват вербално, емоционално и дори понякога физически.
Господ казва, че „когато… упражняваме контрол, господство или принуда върху душите на чедата човешки в каквато и да е степен на неправедност, … небесата се оттеглят, (и) Господният Дух се наскърбява“2.
Може да има моменти, когато сме изкушавани да оправдаваме действията си, вярвайки че целта оправдава средствата. Ние може дори да си мислим, че контролирането, манипулирането и грубостта ще са за доброто на другите. Не е така, понеже Господ казва ясно: „плодът на духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание“3.
Един по-добър подход
Колкото повече опознавам моя Небесен Отец, толкова повече виждам начина, по който Той вдъхновява и води Своите чеда. Той не е изпълнен с гняв и желание за наказание и отмъщение4. Неговата основна цел – Неговото дело и Неговата слава – е да ни напътства, да ни възвисява и да ни води към Неговата пълнота5.
Бог описва Себе Си пред Моисей като „жалостив и милосърден, дълготърпелив, Който изобилства с милост и вярност“6.
Любовта на нашия Небесен Отец към нас, Неговите чеда, е отвъд нашето разбиране7.
Това означава ли, че Бог оправдава или пренебрегва поведение, което е против Неговите заповеди? Не, определено не!
Но Той иска да промени не само нашето поведение. Той иска да промени нашата същност. Той иска да промени нашите сърца.
Той иска да се стремим към железния прът и да се държим здраво за него, да се изправяме пред страховете си и смело да вървим напред и нагоре по стеснената и тясна пътека. Иска това за нас, понеже ни обича и защото това е пътят към щастието.
И така, как Бог мотивира Своите чеда да Го следват в наши дни?
Той е изпратил Своя Син!
Бог е изпратил Своя Единороден Син, Исус Христос, да ни покаже правилния път.
Бог мотивира чрез убеждаване, дълготърпение, благост, кротост и любов нелицемерна8. Бог е на наша страна. Той ни обича и когато се препъваме, иска да се изправяме, да се опитваме отново и да ставаме по-силни.
Той е нашият наставник.
Той е нашата велика и скъпа надежда.
Бог има желание да ни мотивира чрез вяра.
Той ни се доверява да се учим от нашите погрешни стъпки и да избираме правилното.
Това е по-добрият подход!9
Какво да кажем за злините на света?
Един от начините, по които Сатана иска да манипулираме другите, е като се фокусираме върху злото на света и дори го преувеличаваме.
Със сигурност нашият свят винаги е бил и ще продължава да бъде несъвършен. Твърде много невинни хора страдат както от природни явления, така и от човешката жестокост. Разрухата и нечестието в наши дни са изключителни и тревожни.
Но независимо от всичко това, аз не бих разменил това време с което и да е друго време в историята на света. Ние сме благословени безмерно с това да живеем в дни на несрещани до сега благополучие, просветление и преимущества. Най-вече сме благословени да имаме пълнотата на Евангелието на Исус Христос, което ни дава уникална перспектива за опасностите на света и ни посочва как да ги избягваме или да се справяме с тях.
Когато си мисля за тези благословии, искам да коленича и да отправям хваления към нашия Небесен Отец за Неговата неспирна обич към всички Негови чеда.
Не вярвам, че Бог иска чедата Му да се страхуват или да мислят само за злите неща на света. „Защото Бог ни е дал дух не на страх, а на сила, любов и себевладение“10.
Той ни е дал голямо разнообразие от причини да ликуваме. Просто трябва да ги намерим и разпознаем. Господ често ни напомня „да не се страхуваш“, „дерзай“11 и „не бой се, малко стадо“12.
Господ ще се бие в битките ни
Братя и сестри, ние сме Господното „малко стадо“. Ние сме светиите от последните дни. В нашето име е включено обещанието да очакваме завръщането на Спасителя и да подготвяме себе си и света да Го посрещнем. Затова нека служим на Бог и на нашите ближни. Нека правим това с една естествена увереност, със смирение, като никога не гледаме отвисоко на никоя друга религия или група хора. Братя и сестри, ние имаме задачата да изучаваме Божието слово и да се вслушваме в гласа на Духа, така че да можем да „узнае(м) знаменията на времената и знаменията за пришествието на Сина Човешки“13.
Ето защо, ние не сме неосведомени за трудностите по света, нито пък игнорираме изпитанията на нашето време. Но това не означава, че трябва да натоварваме себе си или околните, като непрестанно се страхуваме. Вместо постоянно да мислим колко големи са на нашите трудности, не е ли по-добре, доверявайки се на нашия Бог, да се концентрираме върху Неговото безкрайно величие, доброта и абсолютна сила и да се подготвяме за завръщането на Исус Христос?
Като Негови заветни чеда, не е нужно да се чувстваме парализирани от страх какво лошо може да се случи. Вместо това можем да вървим напред с вяра, смелост, решителност и упование в Бог, като подхождаме към трудностите и възможностите пред нас14.
Ние не вървим сами по пътя на ученичеството. „Господ, твоят Бог, … върви пред тебе; няма да отстъпи от тебе, нито ще те изостави“15.
Господ ще воюва за вас, а вие бъдете спокойни“16.
Изправени пред страха, нека намираме смелост, мобилизираме своята вяра и придобиваме увереност в следното обещание: „Нито едно оръжие, скроено против тебе, няма да успее“17.
Живеем ли във време на опасности и вълнения? Така е, разбира се.
Самият Бог е казал: „В света имате скръб; но дерзайте: Аз победих света“18.
Можем ли да упражняваме вяра, така че да действаме в съответствие с нея? Можем ли да живеем според нашите обещания и свещени завети? Можем ли да спазваме Божиите заповеди дори в трудни обстоятелства? Разбира се, че можем!
Можем, защото Бог ни обещава: „Всички неща ще работят заедно за ваше добро, ако ходите праведно“19. Затова, нека да оставим настрани страховете си и вместо това да живеем с радост, смирение, надежда и смела увереност, че Господ е с нас.
Съвършената любов пропъжда страха
Мои възлюбени приятели, мои скъпи братя и сестри в Христа, ако някога си дадем сметка, че живеем в страх или в тревога, или ако разберем, че нашите собствени думи, отношение или действия пораждат страх у други хора, с всички сили на душата си се моля да можем да се освободим от този страх чрез дадената от Бог противоотрова на страха: чистата любов Христова, защото „съвършената любов пропъжда страха“20.
Съвършената любов Христова преодолява изкушението да вредим, принуждаваме, тормозим или потискаме.
Съвършената любов Христова ни позволява да вървим със смирение, достойнство и смела увереност, като последователи на нашия възлюбен Спасител. Съвършената любов Христова ни дава увереността да продължаваме напред, въпреки страховете си, и да имаме пълно доверие в силата и добротата на нашия Небесен Отец и Неговия Син, Исус Христос.
В домовете ни, на работното място, в църковните ни призования, както и в сърцата си, нека заместим страха със съвършената любов на Христос. Христовата любов ще замени страха с вяра!
Неговата любов ще ни помогне да разпознаваме, да се уповаваме и да имаме вяра в добротата на нашия Небесен Отец, Неговия божествен план, Неговото Евангелие и заповеди21. Обичта към Бог и ближните превръща нашето подчинение на Божиите заповеди в благословия, вместо в товар. Христовата любов ще ни помага да прощаваме по-лесно и да бъдем малко по-мили, по-грижовни, по-отдадени на Неговото дело.
Когато изпълваме сърцата си с Христовата обич, ще се пробудим духовно възродени и ободрени и изпълнени с радост, увереност, живот и готовност за действие, като вървим в светлината и славата на нашия възлюбен Спасител, Исус Христос.
Свидетелствам, заедно с апостол Йоан, че „в (Христовата) любов няма страх“22. Братя и сестри, скъпи приятели, Бог ви познава съвършено. Той ви обича съвършено. Той знае какво ви предстои. Иска от вас: „не бой(те) се, само вярвай(те)“23 и да „пребъдвате в (съвършената Му) любов“24. Това е моята молитва и благословия в името на Исус Христос, амин.