Не се оглеждайте встрани, гледайте нагоре!
От старейшина Юн Хуан Чой
от Седемдесетте
Нашата цел е да каним хората да дойдат в Христа и можем да изпълняваме тази цел, ако гледаме нагоре към Исус Христос.
Моята цел е да „каня другите да дойдат в Христа“1. Това е също и ваша цел. Можем да изпълняваме тази цел, като гледаме нагоре към Исус Христос.
Бях кръстен заедно с моите родители, когато бях на 16 години. Моят по-малък брат Кюнг Хуан, който беше на 14 години, се присъедини към Църквата чрез моя чичо Йънг Жик Лий и ни покани на църква. Всеки от 10-те членове на семейството ни принадлежеше към различна църква, затова бяхме щастливи да открием истината и искахме да споделяме щастието, което открихме в Евангелието на Исус Христос, след като се кръстихме.
Баща ми се вълнуваше най-много от всички да научава и споделя истината. Той ставаше рано сутрин и изучаваше Писанията в продължение на повече от два часа всеки ден. След работа почти всеки ден той посещаваше заедно с мисионерите наши роднини, приятели и съседи. Седем месеца след като бяхме кръстени, 23-ма от моите близки и далечни роднини вече бяха станали членове на Църквата. Това бе последвано от чудото да видя как 130 души бяха кръстени през следващата година в резултат на мисионерските усилия на баща ми.
Семейната история също бе важна за него и той успя да събере информация за осем поколения от нашите предци. Оттогава плодовете на нашето семейно обръщане във вярата, започнало с моя 14 годишен брат, се умножиха по безброй начини не само сред живите, но и сред мъртвите. Като резултат на работата на баща ми и други хора, сега нашето родословно дърво включва 32 поколения, а също извършваме храмова работа по много разклонения. Днес съм удивен и чувствам голяма радост от това да свързвам предците ни с нашите потомци.
Президент Гордън Б. Хинкли е имал подобно преживяване в храма Кълъмбъс Охайо:
„Размишлявайки над живота на (моите прадядо, дядо и баща), докато седях в храма, аз сведох поглед към моята дъщеря, към нейната дъщеря … и нейните деца, мои правнуци. Изведнъж разбрах, че стоя точно в средата на тези седем поколения – три преди мен и три след мен.
В този свят дом през ума ми мина чувство за огромното ми задължение да предам всичко онова, което съм получил като наследство от моите предци, на поколенията след мен“2.
Всички ние сме част от едно вечно семейство. Нашата роля може да бъде повратна точка, при която могат да се случат значителни промени в положителна или отрицателна посока. Президент Хинкли продължава: „Никога не си позволявайте да се превърнете в слабо звено във веригата, свързваща поколенията“3. Вашата вярност в Евангелието ще укрепва семействата ви. Какво можем да правим, за да бъдем силно звено в своето вечно семейство?
Един ден, няколко месеца след моето кръщение, чух някои членове да се критикуват един друг в църквата. Бях много разочарован. Прибрах се вкъщи и казах на баща ми, че може би не трябва повече да ходя на църква. Беше ми трудно да гледам как членове критикуват други хора по такъв начин. След като ме изслуша, баща ми ме научи, че Евангелието е било възстановено и е съвършено, но членовете на Църквата все още не са, нито той самият, нито пък аз. Той категорично заяви: „Не губи вярата си заради хората около теб, а изграждай силна връзка с Исус Христос. Не се оглеждай встрани, гледай нагоре!“
Гледай нагоре към Исус Христос – мъдрият съвет на моя баща укрепва вярата ми, когато имам трудности в живота. Той ме научи как да прилагам ученията на Христос, като ми четеше Неговите слова: „Поглеждайте към Мене във всяка мисъл; не се съмнявайте, не се бойте“4.
Докато ръководех мисия Вашингтон Сиатъл, валеше през много дни от годината. Въпреки това, на нашите мисионери беше казано да излизат навън и да проповядват в дъжда. Казвах им: „Излизайте навън в дъжда, гледайте към небето, отваряйте устите си и пийте! Когато гледате нагоре, ще бъдете укрепвани да говорите с всички, без да се страхувате“. Това беше символичен урок за тях да гледат нагоре, когато срещат трудности, дори и след мисията. Моля ви, не опитвайте това в замърсени райони.
Докато още служех в мисия Сиатъл, получих телефонно обаждане от най-големия си син Сънбийм, който е пианист. Той каза, че ще има привилегията да свири в Карнеги хол в Ню Йорк, тъй като бе спечелил международен конкурс. Ние бяхме изключително щастливи и се вълнувахме за него. Въпреки това, през онази вечер, докато се молеше с благодарност, жена ми осъзна, че няма да можем да отидем на неговото участие и каза на Небесния Отец нещо подобно: „Небесни Отче, благодарна съм за благословията, която даде на Сънбийм. Между другото, съжалявам че няма да мога да отида. Щях да отида, ако бе дал тази благословия преди или след тази мисия. Не се оплаквам, но изпитвам леко чувство на съжаление“.
Скоро след като приключи молитвата си, тя чу ясен глас: „Точно защото нямаш възможност да отидеш, на сина ти беше дадена тази привилегия. Би ли искала да беше обратното?“
Жена ми бе изненадана. Тя знаеше, че децата ще бъдат благославяни поради вярната работа на техните родители в Господното царство, но за пръв път разбра своята роля толкова ясно. Тя отговори на Бог веднага: „Не, не, няма проблем да не отида. Нека той да има тази чест“.
Скъпи братя и сестри, за нас не е лесно да разпознаваме любовта на Небесния Отец, когато гледаме с нашите човешки очи, защото първо виждаме неудобство, загуба, трудности или самота. От друга страна, можем да осъзнаваме колко сме благословени, ако гледаме нагоре. Бог ни е разкрил: „И когато получаваме каквато и да е благословия от Бога, това е чрез подчинение на онзи закон, на който тя се основава“5. Всички вие, които се отправяте в каквато и да било служба на Бог, знайте, че чрез вас Той благославя вашите предци и поколенията след вас.
Днес съм благодарен да видя, че много от членовете на нашите семейства вярно следват пътя на заветите, но се натъжавам, като си представям, че някой може да не е сред нас. Старейшина М. Ръсел Балард казва: „Ако изберете да станете неактивни или да напуснете възстановената Църква на Исус Христос на светиите от последните дни, къде ще отидете? Какво ще правите? Решението да „не ход(ите) вече“ с членовете на Църквата и избраните от Господ ръководители ще има дълготрайно влияние, което не винаги може да бъде разбрано веднага“6. Президент Томас С. Монсън ни насърчава: „Нека винаги избираме по-трудното правилно, вместо по-лесното грешно“7.
Никога не е твърде късно да погледнем нагоре към Исус Христос. Той винаги ще ви приеме с отворени обятия. Има поколения преди нас и след нас, които разчитат ние да следваме Христос, за да можем да бъдем вечно Божие семейство.
Когато бях освободен от призованието ми като президент на кол, синовете ми се вълнуваха, че ще можем да прекарваме повече време заедно. Три седмици по-късно бях призован като седемдесетник. Отначало си мислех, че те ще се разочароват, но смиреният отговор на най-малкия ми син беше: „Татко, не се притеснявай. Ние сме вечно семейство“. Колко проста и ясна истина! Аз бях леко притеснен, защото се оглеждах встрани първо в този смъртен живот, а моят син беше щастлив, защото не гледаше встрани, а нагоре, с очи, отправени към вечността и Господните цели.
Невинаги е лесно да гледаме нагоре, когато родителите ни се противопоставят на Евангелието, когато сме членове на малка Църковна единица, когато сме все още несемейни, въпреки най-отдадените ни усилия да сключим брак, когато някое от децата ни се е отклонило от пътя, когато имаме физически или емоционални проблеми, когато страдаме поради бедствия и т.н. Дръжте се за вярата си в тези трудни моменти. Гледайте нагоре към Христос за сила, стабилност и изцеление. Чрез силата на Единението на Исус Христос „всички неща ще действат заедно за (ваше) добро“8.
Свидетелствам, че Исус Христос е нашият Спасител и Изкупител. Когато следваме нашия жив пророк, президент Томас С. Монсън, ние гледаме нагоре към Исус Христос. Когато се молим и изучаваме Писанията ежедневно и с искрено намерение вземаме от причастието всяка седмица, ние придобиваме силата винаги да гледаме нагоре към Него. Щастлив съм да бъда член на тази Църква и да съм част от едно вечно семейство. Обичам да споделям това прекрасно Евангелие с хората. Нашата цел е да каним хората да дойдат в Христа и можем да изпълняваме тази цел, ако гледаме нагоре към Исус Христос. Смирено свидетелствам за тези неща в името на Исус Христос, амин.