Към приятелите и проучвателите на Църквата

От старейшина Хоакин Е. Коста

От Седемдесетте

Ако платите цената за откровението, смирите се, четете, молите се и се покайвате, небесата ще се отворят и ще знаете, че Исус е Христос.

Един петъчен следобед, на 16-ти септември 1988 г. в сградата за събрания на района Висенте Лопез в Буенос Айрес, Аржентина, бях кръстен за член на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Един много добър приятел, Алин Спенос, ме кръсти този ден и се чувствах щастлив, необременен и изпълнен с желание да уча повече.

Днес бих желал да споделя някои уроци, научени по време на моя път към кръщението, надявайки се, че тези уроци могат да помогнат на онези от вас, които сега ме слушат и не са членове на Църквата. Моля се сърцето ви да бъде докоснато от Духа, така както беше моето.

Първо, среща с мисионерите

Защо човек, който не изпитва особени житейски трудности, нужди или въпроси, би проявил интерес да се срещне с мисионерите и да бъде учен? Ами, в моя случай беше любовта – любовта към едно момиче на име Рене. Аз се влюбих в нея и исках да се оженя за нея. Тя беше различна и имаше различни стандарти от повечето млади жени, които познавах. Но аз бях привлечен от нея и я попитах дали ще се омъжи за мен и тя каза „не“!

Бях объркан. Мислих си, че не съм за изпускане! Бях привлекателен, 24-годишен дипломиран студент със страхотна работа. Тя говореше за нейните цели – да се омъжи за някого, който да може да я заведе в храма, да има вечно семейство – и тя отказа моето предложение. Исках да продължа отношенията си с нея, така че се съгласих да изслушам мисионерите. Това добра причина ли е да се срещнеш с мисионерите? Е, за мен беше.

Когато за първи път се срещнах с мисионерите, не разбирах много това, за което говореха и откровено казано не им обръщах особено внимание. Сърцето ми не беше отворено за една нова религия. Исках само да докажа, че те бъркат и да спечеля повече време, за да убедя Рене така или иначе да се омъжи за мен.

Днес моите деца са служили и служат на мисии и аз разбирам жертвата, която тези млади мъже и млади жени правят, за да преподават Евангелието на Исус Христос. Сега ми се иска да бях обръщал повече внимание на старейшини Ричардсън, Фаръл и Хиланд, прекрасните мисионери, които ме учеха.

И така, от моя първи урок, аз ви казвам, приятели и проучватели на Църквата: веднъж след като се срещнете с мисионерите, моля вземете ги на сериозно; те се отказват от важни години от живота си специално за вас.

Второ, ходене на църква

Първият път, когато посетих църковно събрание, чух много неща, които не разбирах особено. Кои бяха клас Кошер? Какво беше свещеничеството на Аарон? А Обществото за взаимопомощ?

Ако за първи път посещавате църковно събрание и се чувствате объркани от нещо, което не разбирате, не се безпокойте! И аз също бях непросветен. Но все още помня впечатленията, непознатите чувства на мир и радост, които изпитвах. Не го знаех тогава, но Светият Дух нашепваше в ума и в сърцето ми: „това е правилно“.

Така че, нека обобщя този урок в едно изречение: ако сте объркани, не се тревожете – помнете чувствата, които сте изпитали; те идват от Бог.

Трето, четене от Книгата на Мормон

След няколко срещи с мисионерите не напредвах особено. Имах чувството, че не получавам потвърждение за истинността на Евангелието.

Един ден Рене ме попита: „Четеш ли Книгата на Мормон?“

Отговорих: „Не“. Та нали слушах мисионерите; това не беше ли достатъчно?

Със сълзи на очи Рене ме увери, че тя знае, че Книгата на Мормон е истина и ми обясни, че ако исках да узная дали е истинна, единственият начин бе – познайте какъв – да я прочета! И след това да попитам!

Четете, размишлявайте в сърцата си, после „попита(йте) Бога Вечния Отец, в името на Христа … с искрено сърце, с истинско намерение и вярвайки в Христа“ (Мороний 10:4) дали Книгата на Мормон е истинна, дали това е истинната Църква.

И така, третият урок в едно изречение: когато получите тези неща – Книгата на Мормон – и сте увещавани да я прочетете и да попитате Бог дали е истинна, просто го направете!

Последно, покайвайте се

Последното преживяване, което бих искал да споделя, е относно покаянието. След като бях приключил с всички уроци от мисионерите, все още не бях убеден, че се нуждая да променя нещо в живота си. Беше старейшина Кътлър, млад, уверен мисионер с оскъден испански, който един ден ми каза: „Хоакин, нека четем заедно Алма 42, и ще включим твоето име, докато я четем“.

Помислих си, че е глупаво, но направих както ме помоли старейшина Кътлър и прочетох в стих 1: „И сега, сине мой (Хоакин), аз усещам, че има още нещо, което безпокои мисълта ти и което не можеш да разбереш“. А! Тази книга говореше на мен!

И прочетохме в стих 2: „Сега ето, сине мой, (Хоакин), аз ще ти обясня това“, като след това беше описано Падението на Адам.

И след това в стих 4: „И тъй, ние виждаме, че на човека (Хоакин) беше дадено време, за да се покае“.

Продължихме да четем бавно, стих по стих, докато стигнахме последните три стиха. Тогава бях обзет от въздействаща сила. Книгата говореше директно на мен и аз започнах да плача, докато четях: „И сега, сине мой (Хоакин), аз не искам да се оставиш да бъдеш смущаван от тези неща повече, а нека само греховете ти те смущават, което смущение ще те доведе до покаяние“ (стих 29).

Сега си давам сметка, че бях очаквал да получа откровение, без да съм платил цената. Дотогава никога не бях говорил истински с Бог, а идеята да говоря с някого, който не присъства, ми изглеждаше глупава. Трябваше да се смиря и да направя това, което бях помолен, дори ако в моя светски ум то звучеше наивно.

Този ден отворих сърцето си за Духа, пожелах да се покая и поисках да се кръстя! Преди този момент гледах на покаянието като нещо негативно, свързано само с грях и неправилни действия, но внезапно го видях в различна светлина – като нещо позитивно, което отваря път за растеж и щастие.

Старейшина Кътлър е тук днес и аз искам да му благодаря, че отвори очите ми. Всяко решение, което съм вземал в живота си оттогава, е било повлияно от този момент, когато се смирих, молих се за опрощение и извършеното за мен Единение на Исус Христос стана част от моя живот.

Така последният урок в едно изречение е: изпитайте покаянието; нищо не ви доближава повече до Господ Исус Христос отколкото желанието да се променяте.

Мой скъпи проучвателю, приятелю на Църквата, ако слушаш днес, ти си много близко до достигането на най-голямата радост. Близо си!

Нека те поканя, с цялата енергия на сърцето си, и от дълбините на душата си, отиди и се кръсти! Това ще е най-доброто нещо, което някога ще направиш. То ще промени не само твоя живот, но и живота на твоите деца и внуци.

Господ ме благослови със семейство. Ожених се за Рене и имаме четири прекрасни деца. И заради моето кръщение мога, като пророка Лехий от древността, да ги поканя да вземат от плода на дървото на живота, който е любовта на Бог (вж. 1 Нефи 8:15; 11:25). Мога да им помогна да идват при Христос.

Ето защо, помислете над моите преживявания и (1) гледайте много сериозно на мисионерите, (2) ходете на църква и помнете духовните си чувства, (3) четете от Книгата на Мормон и питайте Господ дали е истина и (4) изпитайте покаяние и се кръстете.

Свидетелствам ви, че ако платите цената за откровението, смирите се, четете, молите се и се покайвате, небесата ще се отворят и ще знаете, както аз знам, че Исус е Христос, Той е моят Спасител и вашият Спасител. В името на Исус Христос, амин.