Послание от Областното президентство
Изкуплението на Христос
Веднъж говорих с хора, които смятат, че „ерата на Христос е приключила и е започнал нов етап от еволюцията. Постигнатото от Христос е един вид правилната координатна система за поведение в обществото; дадените от Него заповеди и морал са красиви, но ние ще преминем на следващия етап“. И точно тогава се замислих за Великден и истинското значение на Възкресението на Спасителя.
От детството си помня този празник – този пролетен ден с козунаците, боядисаните яйца, усмивките, спомените за нашите предци и думите „Христос воскресе!“.
Вярвам, че Христос е възкръснал – че е умрял и на третия ден се е вдигнал от мъртвите. И знам, че в резултат на Неговото Възкресение ще живея вечно с моето семейство. В химна „Песни на сърцето“ четем следното:
Какви песни ще пеем!
С какви възгласи ще ни посрещнат!
Тогава обичта ни ще бъде пълна, а сърцето изпълнено с радост.
В прегръдките най-скъпи на нашите Небесни Родители!
Когато мисля за хората, които търсят смисъла на живота, си спомням за Възкресението на Христос. И тогава много неща отиват на мястото си. Скитанията, съмненията и разочарованията си отиват. Старейшина Кристоферсън казва: „Ако Исус действително е бил възкресен, логично следва да кажем, че Той е божествено същество. Никой смъртен човек няма силата в себе си да се върне към живот, след като умре“. В света има много различни учения. Но в тях има ли човек, който е победил смъртта, отишъл е отвъд завесата и се е завърнал като възкресена Личност със съвършено тяло и пълно знание? „Понеже е бил възкресен, Исус трябва да е бил Бог, тъкмо Единородният Син на Отца. Следователно, това, Което е проповядвал, е истина; Бог не може да лъже. Ето защо, Той е Създателят на света, както е и казвал. Следователно, раят и адът съществуват, както е и проповядвал. Следователно, има свят на духовете, който Той е посетил след смъртта Си. Следователно, Той ще дойде отново, според словата на ангелите, и „ще царува лично на земята“. Следователно, ще има последен съд и възкресение за всички.
Знанието за Възкресението ни дава смелостта да приемем смъртта. Когато бащата на моята съпруга почина, тъгувах, докато наблюдавах скръбта на близки, които не вярваха във възкресението. Но в очите на моята възлюбена виждах светлината на вярата и надеждата. Тя беше спокойна и натъжена единствено от твърде ранната раздяла. Чух нейното свидетелство, че накрая ще бъдем заедно. Точно като народът на Амон, които „никога не се плашеха от смъртта и в най-малка степен, поради надеждата си и виденията си за Христа и за възкресението; ето защо, за тях смъртта беше погълната от победата на Христа над нея“. Сам Исус казва: „Аз съм пътят и истината и животът; никой не идва при Отца освен чрез Мен“. Как тогава може да се търси истина без Христос? Няма такъв начин!
При посещение на храма получих потвърждение на казаното от пророка: „Храмовете ни са живи, действащи свидетелства на вярата ни в реалността на възкресението. Там се осигурява свещена среда, в която живите като заместници могат да извършват всички необходими обреди на смъртния живот за обитаващите света на духовете“.
Надеждата за възкресение и живот заедно с хората, които обичаме, променя перспективата на земния ни живот. Колкото повече хората вярват в нея, толкова по-добро ще бъде нашето общество. Възкресението е повече от повторно обединение на духа с тялото. От Книгата на Мормон научаваме, че то е възстановяване, възстановяване което възвръща „плътско за плътското“ и „добро за това, което е добро“.
Старейшина Нийл А. Максуел казва: „Победата на Христос над смъртта е сложила край на затруднението на човечеството. Сега вече има само лични затруднения, но и от тях можем да бъдем спасени, като следваме ученията на Този, Който ни е спасил от всеобщо унищожение“.